ГРЕШНИЦА ж. Според християнските нравствени норми — жена, която има грехове. Но свещеникът помисли, че е въпрос за наистина извършено прелюбодеяние. Той я укори, наложи й пост и молитви и жената излезе със затвърдената вяра, че е опасна грешница... Г. Райчев, Избр. съч. П, 150. —Дайте ми да си почина и да събера мислите си, отговорила Зоя. — Слушайте.. Аз съм голяма грешница, аз съм отцеубийца, аз съм братоубийца, аз съм блудница, аз съм богоотстъпница, аз съм лъжеправед-ница и много друго... Л. Каравелов, Съч. V, 12L
ГРЕШНО1. Нареч. от грешен1; неправилно, неточно. — Осем е. — Кажи честна пионерска! Ето че сега съм натясно. — Може пък грешно да съм видял в тъмното — мъча се да се изплъзна. П. Незнакомов, МА, 16-17. ^
ГРЕШНО2. Нареч. от грешен2; греховно. — Самотно и грешно живях аз, отче — продължи той, — не крия — грешно. Й. Йовков, Ж 1945, 142. Горко вам, безумни, овци заблудени, / .. / дето се срамите от вашия брат/.. / и ругайте грешно бащини си кости / и нашите нрави, че те били прости. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Ако човекът живее чисто и честно, то душата му се пресе-лява в някое по-добро животно или в някой по-чист предмет, а ако живее лошаво и грешно, то тя одушевлева най-нечистите животни и предмети. Знан., 1875, бр. 9, 133.
ГРЕШНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от грешен2. Грехът ражда гордост и честолюбие; но религията, като показува на человека грешността му, сми-рява го. КТЕМ, 368.
ГРЕШНИЦА ж. Умал. от грешка.
— Трябва да се признае открито, че нашата работа въобще — и в управлението, и на строежите — има недостатъци, има грешчици, и то немалки, но... всъщност, другари, въпросът се свежда до това: какви са тия грешки и недостатъци? Ив. Мартинов, М, 26.
ГРЕЯ1, -ееш, мин. св. грях, прич. мин. св. деят. грял, -а, -о, мн. грени, греян, -а, -о, мн. греяни и грят, -а, -о, мн. грети, несв., непрех.
1. За слънце, огън — излъчвам топлина и светлина. От синьото небе, от слънцето, което грееше меко, без зной и омара, от планината, полето и хълмовете, потънали в пламъци на умираща растителност, лъхаше спокойствие. Д. Димов, Т, 14. Прибираме се с Рандев в нашата землянка. Вътре е завет, топло и-приятно. В огнището грее огън. Й. Йовков, Разк. П, 201. Лятото настава /.., / топло слънце грее, / всичко вече зрее. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 318. Жътва е сега... Пейте, родини, / тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, / в таз робска земя! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16.
2. Изпускам топлина; топля. После се досетих какъв бе тоя тайнствен огън, който свети, а не грее..; прогнил фосфоресциращ пън! А. Христофоров, О, 91. И като крачех така, сам в съсипиите, които / още димяха,.. / дойде оттатък и ти.. И за ръката тогава ти ме улови и продума: /,.. Бягай — краката си ти ще опариш! / Жарка е тук пепелта — дори през ботушите грее." А. Разцветников, Избр. пр ПГ (превод), 96. Печката гори, а не грее. • Обр. В тез гърди веч любов не грее / и не можеш я ти събуди / там, де скръб дълбока владее. Хр. Ботев, Съч. 1929, 8.
3. За месец, звезди и под. — излъчвам светлина; светя. Месецът беше се издигнал по-високо и по-ярко "грееше над черните върхове на гората. Й. Йовков, Разк. П, 69. В тъмна нощ звездите греят, трептят над буките и дъбовете и падат върху бистрите и бързи води като загубени искри. К. Петканов, ОБ, 1. Тази вечер грееше ясна луна, а морето бе тихо. И. Петров, ЛСГ, 83. Отдавна вече грееше месечина отсред небо-то по сичкия двор, та огряваше заспалите.
Н. Бончев, ТБ (превод), 11. „Ей, звездице, звездо вечернице, / като грееш толко нависоко, / тизе видиш млого надалеко — / та виде ли по юнак от мене?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 412. • Обр. Напреде ни грееше бистрия ден / и пееха птици приветствено. / Цъфтяха дърветата, / бе възроден, / бе хубав светът, / и тържествен. Хр. Радевски, ВН, 44. А светло е и греят вън пространства необятни, / но зная аз, че няма кой вратата да отвори, / защото Бог захвърли ключовете златни / на тъмното море всред водните простори. Хр. Ясенов, Събр. пр, 19.
4. Поет. За блестящ предмет — отразявам ярка светлина; блестя, лъщя. Те държаха строго на етикета и бяха облечени — мъжете в черни облекла, жените в скъпи вечерни рокли, обсипани със скъпоценности. По гърдите им грееха диамантени огърлици. Д. Спространов, С, 125. Много златици блестяха на шията й,имного златни гривни грееха на ръцете й. Й. Вълчев, СКН, 106. Пламъците се виеха към почернялата бад-жа и стигаха чак до отвора на комина. Наоколо грееха калайдисани менци, окичени един до друг на водника. К. Калчев, ПИЖ, 128. В манастирската черква грееха златни кандила пред златен иконостас. Братята служеха, облечени в позлатени одежди.
А. Каралийчев, ПГ, 213. Тя го [револвера] извади, лъскав и тежък, седефът на дръжката му грееше меко в ръката й. Д. Талев, И, 427.
5. Прен. Изпъквам с ярките си чисти багри, тонове или със свежестта си. Килимчето беше огромно, цял свят от цветове.. А когато се връщах вечер в стаята, килимчето все така меко грееше с цветовете си. Ст. Стратиев, СВМ, 143. Някъде от безкрая на
