ме! Ами ти, като ми потроши толкова грешни парици в Елада, тези ветрища ли донесе? П. Тодоров, Събр. пр II, 355. 2. Пари, спечелени с много труд. Горе нямат друга работа, а само свалят и качват князе. Кому са нужни тия князе? Нали си отиде Батенберг. А събранието му гласувало два милиона грешни народни пари. В. Ге-новска, СГ, 520. Атанас Пинтов каза, че на тази власт не трябва да се вярва, че Каса-ветов само ще ги подмами, за да влязат на вълка в устата, и само ще прибере грешните им парички. Г. Караславов, ОХ И, 247. Лудият гръцки владика/.. /сякак народ дереше / и грешни пари береше. П. Р. Славейков, БП I, III. Мъча се (търпя) като грешен дявол. Разг. Много се мъча, търпя. — И как страда, и как се мъчи като грешен дявол зарад глупостта си! Й. Йовков, АМГ, 185. Той работи и се мъчи в дюкяна си като грешен дявол от ранни зори до късна вечер и пак не може да събере двата края наедно. Г. Георгиев, Избр. пр, 43. — Толкоз години аз само страдах и като грешен дявол търпях мизерия, но ей тука, тука в душата, не е кално и мръсно. Д. Немиров, БЛ, 25. „Какво е туй чудо — мислеше си бедната жена.., по цял ден бъхтаме като грешни дяволи и пак няма прокопсия!“ К. Калчев, ЖП, 466.
ГРЕШЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от греша1.
ГРЕШЕЦ, обикн. мн. греховце, м. Умал. от грях (във 2 знач.). Облегнат на влажна-та стена,., стресваше се от редки, далечни и тъпи удари.., пулеше се, мъчеше се да види нещо и си думаше: „Да не съм умрял и ве-ке са ме домъкнали в пъкъла!... Май доста греховце имам — сума конспиратори съм тупал...“ Г. Караславов, Избр. съч. П, 227.
— И как да не се променя! Годините много май станаха, пък и греховце — колкото щеш. Ст. Загорчинов, ДП, 101.
ГРЕШКА ж. 1. Неправилност в действия, съждения, мисли и под. Той един понесе на своите плещи и изпита товара на последствията от грешките и безумната политика на цял ред предшественици — из-дребняла генерация на храбрия Асеновски род. Ив. Вазов, Съч. XV, 74. — Да не повтаряме стари грешки. Да не бързаме, да пестим българската кръв, не бива да се пролива напразно. Д. Спространов, С, 81. Йона стана. Йосиф разбра, че направи грешка, която би трябвало да избегне. — Ако ми кажеш още една дума, ще изляза! — разсърди се Нона. Какви са тия подмятания? И с какво право? Й. Йовков, ЧКГ, 180. // Несъответствие с действителното, реалното положение, с реалната действителност, с истината. През течение на вековете отделни философи /.. / се опитвали безуспешно да възкресят учението за атомния строеж на веществото. Грешката на всички тия философски течения се състои в това, че не били изградени върху непосредствено наблюдавани факти в природата, а се основавали върху чисто умозрителни философски разсъждения. Хим. VII кл, 1950, 18. — Бай Райко — каза кметът, — провери тези кръстци. А ти, отче, преброй хе там ония снопи. Сам Дъбов спря до средната редица кръстци, преброи снопите, повтори ги, за да не допусне грешка, и ги записа. X. Русев, ПС, 157. — Травиата беше от Моцарт, нали? — пита наивно бачо Димитър, но ветеринарният лекар се усмихва презрително на простотията му и съобщава някак натъртено, за да чуят всички: — Имате грешка! Травиата не е от Моцарт, а от Верди! Св. Минков, РТК, 150-151. Фактическа грешка. II Несъответствие с някакво правило. За да се уверим, че не сме допуснали грешка при решаването на уравнението, правим проверка. Алг. VII кл, 122. Няма съмнение, че това писмо не е лишено от граматични, синтактични и стилистични грешки. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 636. Те бяха времето забравили, макар / десети път да би сахатя вече стар / и свикнал времето без грешка да отмеря. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 143. Правописна грешка. Правоговорна грешка.
2. Вина, прегрешение. „В моите стаи и проходи живеят онези, които са престъпили своята клетва. Те идват тук, за да изкупят или с подвиг, или с умиралка своята грешка.“ Н. Райнов, КЧ П, 18. — Сгреших много и пред вас, и пред себе си. Сега искам да поправя грешката и всичката надежда ми е в тебе. Елин Пелин, Съч. ГП, 54. Марин: — Знам, Донке... Много зло ти причиних. Много съм виновен пред тебе.. Донка: (..) — Като че аз нямам грешки за изкупване! Като че аз не съм виновна, задето стигнахме дотука! О. Василев, Л, 92. — Аз скоро тряба да видя тая селенка, която на мое място рахатува.. "Но пък каква ли грешка има това момиче? То ли е искало тъй да бъде с мене или с него? МС, 1883, кн. 4, 55-56. „Не ме викат, майко, тимар да препишам, / пашата ме викат глава да ми земет.“ / „Що грешка ми имаш, глава да ти земет?“ Нар. пес., СбБрМ, 404. Ако има грешка, има и прошка. Погов.
ГРЕШНИК, мн. -ци, м. Според християнските нравствени норми — мъж, който има грехове. — Туй е грешник, сестро. И неиз-купим е грехът, що е сторил. Дали човек е погубил., или сърце пречисто и невинно е осквернил — все едно. Грешник е той. П. Константинов, ПИГ, 52. — Има право на щастлива радост тоя, дето не е грешил.. А ти си грешник — страдай сега, за да се опомниш! А. Гуляшки, МТС, 271. От страните на черковните врата беше изписан страшният пъкъл, в който се мъчеха всякакви божи създания, но повечето из тия грешници бяха владици, царъове, попове. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 148.
