ГРИВИЦА2 ж. Женската птица гривяк. В ливадите и пасищата никога не заглъхва ромонът на овчарски звънци, в долищата гукат гривици. ОФ, 1950, бр. 1838, 4.
ГРИВИЦА ж. Диал. Криво перо на опашката на паток (Н. Геров, РБЯ).
ГРИВИЧКА ж. Умал. от грива. — Стой, Арапчо [кон], не мърдай, дядовото... Е, стига де, кротувай. Дядо да ти среше хубавата гривичка, че да ми станеш левент. Ст. Марков, ДБ, 78.
ГРИВНА ж. 1. Женски накит, направен от скъпоценен метал или друг материал, с кръгла форма, който обхваща ръката над китката. Тя протегна ръцете си, отрупани с пръстени и гривни, и отчупи хляба. Ст. Загорчинов, ДП, 117. Двуредна огърлица от перли красеше шията й, на лявата ръка блестеше тежка златна гривна. Д. Ангелов, ЖС, 218. Стъклените й [на Яна] гривни се смъкнаха на китката и се чукнаха в бакъра. К. Петканов, СВ, 96. Тя била облечена в бяла дреха.., на ръцете й гривни с брилянт и скъпоценни камъне. Ст. Ботьов, К (превод), 12. Бели ми ръце извиваш, / вити ми гривни обираш, / пръстенете ми падаха / по зелената морава. Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.
2. Предмет с такава форма, с който се пристяга нещо. Па и Младен се поотърси.. Не беше склопил още ни седемнайсета година, а в ковачницата отменяваше бае Крачуна във всичко. И шина на точило да изкове и да я набие, и гривна в главина да натъкми. М. Георгиев, Избр. разк., 232. Обиколи кацата и опипа мястото, дето бе лежала скъсаната желязна гривна. Г. Мишев, ЕП, 102. Погледна за миг — гривната на предното ляво колело бе сплескана. Т. Харманд-жиев, КЕД, 24.
3. Остар. Ставата на ръката между китката и совалката, където се носят гривни. Главните черти на тая мода са съставляле:.. ръкаве на дрехата, твърде тесни към гривната и твърде широки към рамото. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 57. Само ръцете му, хубаво излени, дълги, но месести от рамото до гривната, особено се препоръчваха с удивително развита мускултура. Ив. Вазов, Съч. VI, 139.
— Други (диал.) форми: грймна, грймня.
ГРЙВЕН, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от гривна.
ГРЙВНИЧК А ж. Умал. от гривна. — Ще ти купя и герданче, и гривничка... Елин Пелин, Съч. П, 170.
ГРИВООК, а, -о, мн. -и, прил. Който е с гриви очи; сивоок, пъстроок. Млад, здрав, пъргав, червендалест, гривоок момък изхвръкна из кафенето, посрещна пътника-конник. Ст. Заимов, М, 48. Много моми гри-вооки/ до днес размомил е. Ив. Вазов, Съч.
IV, 93.
ГРЙВЧО, -то, мн. -вци, м. Диал. Куче с бял врат.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРИВЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Едър див гълъб с бяло на шията и на крилете. Columba palumbus. — Но аз ще те заведа на риба. Ще ловим черна мряна с въдица и ще ти покажа къде кацат най-много гълъби и гривяци. Ем. Станев, ЯГ, 10. Не се мина много и един орляк от диви гълъби-гривя-ци се издигна над върбите и взе да се вие във въздуха над лъката. Ц. Гинчев, ГК, 205.
ГРИГОРИАНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Остар. Рел. Член на Григорианската църква (историческо название на Арменската християнска църква, получено по името на епископ Григорий, покръстил в 300 г. сл. Хр. арменския народ). Любопитно е да се отбележи, че пострадалите арменци почти изключително са григорианци, докато арменци католици и протестанти не са пострадали. Пряп., 1903, бр. 81, 1.
ГРИГОРИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Григориански календар. Календар по новия стил, въведен от папа Григорий XIII и разпространен в повечето страни и у нас след 1916 г. Папа Григорий XIII с помощта на астронома Клавий извършил нова реформа на календара.. В нашата страна григорианският календар беше въведен в 1916 г., като денят 31 март беше последван от 14 април. Астр. XI кл., 1964, 38. Месецословецът на европейците е същи като нашия, освен това дето те четат 12 дни напред от нас.. Този месецослов се зове нов (или григориански) месецослов, а нашият пък ветъх (или юлиански) месецослов. М 1857, 8. Григорианско песнопение. Рел. Общо название на католическите ли-тургични песнопения с латински текст, изградени върху средновековната диатоника. На сто-двеста крачки от аналоя на православните ехтеше протяжното григорианско песнопение. Д. Добревски, БИ, 256.
— От гр. собств. — Друга (остар. книж.) форма: грегориански рус.
ГРИЖ, -ът, -о, мн. -ове, м. Диал. 1. Дебел домашен вълнен плат; бало (Ст. Младенов, БТР I).
2. Женска дреха, сукман (Н. Геров, РБЯ).
ГРИЖА ж. 1. Душевно вълнение, притеснение, свързано с мисълта за нещо; безпокойство, тревога. Да, не само той имаше грижи. Тези мъже, с които вече месеци наред посрещаше и изпращаше трепетливия лъч от решетъчното прозорче, страдаха като него; техните мисли не се откъсваха от домашните, от земята. Ст. Дичев, ЗСI, 318. Друга беше сега по-голямата му грижа: както очакваше Ния, тъкмо след Голяма Богородица трябваше да роди. Как ще я остави сама в такъв час? Д. Талев, ПК, 780.
— Доде грижата и на мойта глава и туй
