за да ни служат по-дълго време. Св. Райче-ва, К, 76. ^
ГРЕСЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гресирам и от гресирам се. При всяка смяна проверявам дали машината има масло, изтривам я от кал и прах, извършвам гресиране. ОП, 57. Колите ще се гарират засега на открита площадка, към която има места за почистване, за миене и за гресиране. ВН, 1960, бр. 2642, 1.
ГРЕСЬОРКА ж. Техн. Приспособление за вкарване на грес под налягане между триещи се части. Мазането на машините също трябва да се извършва през време на тях-ното спиране. Ето защо машините трябва да са снабдени с гресьорка и масленки с дос-татъчна вместимост. Хр. Марков и др., ТБ, 237. Смазването на машините става по няколко начина: 1. Чрез ръчна масленка.. 2. Чрез масленка-резервоар.. 3. Чрез гресьорка, при която, посредством винтово затягане, се избутва до лагера. Ил. Рашков, ПТ, 22.
— От фр. graisseur.
ГРЕХ, rpèxiïT, rpèxa, мн. rpèxoBe, след числ. rpèxa, м. Употребявана в миналото (през турско робство) мярка за дължина, ра-вна на една шестнадесета от аршина (около 4 см). Сладките плодове [фурмите] на това дръво са познати всякому, длъгнести до един грех, мясото им е клейко червеникаво. Д. Мутев, ЕИ, 106. В Турско мерят с ендезе (лакът). То ся дели на 8 рупове; всякой руп има два греха и всякой грех два крата. Н. Геров, ИФ, 5.
— Неизв.
ГРЕХНА. Вж. грехнувам.
ГРЕХНУВАМ, -аш, несв.\ rpèxua, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. За овощно дърво — натежавам, навеждам се от много плод. Крушата е грехнала с рожба. Н. Геров, РБЯI, 256.
rPÈXHYBAHE, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от грехнувам.
ГРЕХОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който има грехове; грешен. Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души. Елин Пелин, Съч. I, 160. Обикновената поговорка, че злото със зло се посреща, нима не загатва за една жестокост, която природата крие, за да наказва греховните си деца? Д. Немиров, Др, 120-121. — Добре дошъл, пътнико! Уморен ли си много? Седни и разкажи, да видим добри ли вести ми носиш от греховния свят. А. Каралийчев, ПС Ш, 58. Манастирът тесен за мойта душа е. / Кога човек дойде тук да се покае, / трябва да забрави греховния мир. Ив. Вазов, Съч. I, 169. „Ех, синко, познавам, че скоро ще умра. То, гдето ще умра, как и да е: всякой ще умре и с мене светът няма да се свърши, но страх ме е, като съм много греховен, и не зная на какви мъки ще бъда на онзи свят и къде ли ще ме хванат у пъкъла!“ Христом. КМ П, 189. „Янке ле, мила мамина, / как лежиш девет години, / не съм те, мама, питала — / да не си нящо греховна, / греховна, мама, лъжовна?“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 88.
2. Който е свързан с грях, който подбужда, води към грях; грешен. Тя се предаде на гърдите му и като в прежните минали дни устата им се сляха в целувка, сега вече греховна целувка. Елин Пелин, Съч. I, 85.
— Ами ако момичето е залюбило?... — попита неловко Игнатий. — Де е казано в евангелието, че сърдечната любов е греховна? — Не, няма такова нещо — отвърна, навел очи, Бояджията. Ст. Дичев, ЗСI, 272.
— Честит си ти, честит и блажен. С ангели и светии беседваш; щото мислиш, на устните ти е, сърцето си не петниш с греховни помисли и дела. Ст. Загорчинов, ДП, 248. В сърце ми святи чувства буди тя, / и святи чувства, и греховни: /тя беше първи цвят на пролетта, / аз клон, сломен от страстите световни. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 90. Стар болярин — зъл лих-варин / варди я страхливо, / от световен взор греховен / крий я завистливо. П. К. Яворов, Съч. I, 10.
ГРЕХОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Греховен. Човещината е греховита! Но, както казва Сент Бонавентюр: „То не са грешките ни, които ни проклинат, то е наша добродетел, която ни откупува.“ Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 18. Свет се Петър изобръща: / „Назад, стара мале, / ти не можеш у рай д'идеш, / твоя душа греховита, / че си била механчийка, / ексик вино продавала / и водица придавала.“ Нар. пес., СбБрМ, 56.
ГРЕХОВНИК, мн. -ци, м. Остар. Грешник. Тоя безбожник и греховник беше някога събрал пари с просия и изградил черква на селото си и едно училище. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127.
ГРЕХОВНИЦА ж. Остар. Грешница.
ГРЕХОВНО. Книж. Нареч. от греховен. Греховно живял той на тая земя.
ГРЕХОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от греховен. Повече, отколкото е потребно на човек, ти е дал бог красота и тя ще буди в другите завист и греховност. Ем. Станев, А, 64. На тоя лист бяла хария беше изписана с въглен една жена, полегнала жена., устните бяха извити в една особена усмивка... зовяща, мамеща, усмивка на желание.. — На мъртвата си приписал греховност! Мъртва си посмял така да я изпишеш... П. Спасов, ГЛЗЗ, 103. И тоя внезапен досег с отдавнашното развихри буря в нея, накара я да усети, че отмалява, че душата й отива пак в плен на демона, на греховността, от която се бе отрекла навеки пред олтара. П. Константинов, ПИГ, 50.
