ГРЕК, rpèKbT, rpèKa, мн. rpè4H, м. Остар. Книж. Грък. От г. Колча-басмаджи получихме писмо от Цариград от 23 мая.. Уведомлява ни, че стана владика грек, че нашето несогласие стана на това причина. П. Р. Славейков, ГУ, 20. Самите наши овчари между греци живеят. Затова и сами старите изповядват, че когато отиде някой между греци, ако говорят по турски, добре: ако ли начнат да се разговарят по гречески, аз, каже, седя и оставам между тях като едно древо. Р. Попович, X, 75. Нас греци на християнство ни ся учили. Вместо него всякакви лошеви примери от тях сме видели. СбПер. п, 27.
— Рус. грек.
ГРЕМКИ мн. ед. (рядко) rpèMKa ж. Диал. Топчици от овчи, кози или зайчи изпражнения.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРЕНАДЕР м. Остар. Гренадир. Втори полк от конни гренадери получил такожде повеление да върви незабавно и вскоре стигнал и той в Тилие. С. Радулов, ГМП (превод), 135-136. Когато войниците вървели по улиците, то народът ги посрещал с песни.. Най-богатите търговци излазяле из дюкяните си и прегръщале са със старите гренадери. С, 1872, бр. 47, 378.
— Рус. гренадер.
ГРЕНАДЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от гренадер.
ГРЕНАДИН м. Вид тънка, прозрачна памучна материя. Блуза от гренадин. Детска рокличка от гренадин.
— Фр. grenadine.
ГРЕНАДИР м. През. XVI-XIX век в някои европейски армии и в Царска Русия — войник или офицер от елитна пехота или кавалерийска военна част. Наполеон извършил преврат на 18 брюмер — 9 ноември 1799 г. Съветът на 500-те и съветът на старейшините били разгонени от Наполео-новите гренадири. Ист. УШ кл, 59. Пруски-ят крал например имал непрекъснато нужда от войници.. За неговата колекция от балтийски кехлибар Екатерина II заплатила със... сто руски гренадири, всеки висок по „шест стъпки и половина“. Хр. Ковачев-ски, СК, 123. Появата на първия руски ра-зезд те сметнали за случаен епизод. Но зад разезда вече настъпвали войниците на генерал Гурко: гвардейците на Измаиловския полк, гренадирите на Москва. Ст. Станчев, HP, 132.
— От нем. Grenadier. — Друга (остар.) форма: г р е н а-Дèp рус.
ГРЕНАДИРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гренадир. Най-напред потеглиха щурмовите части на генерал фон Щрезман от 133 гренадирска дивизия. ВН, 1960, бр. 2839, 4. Музиката беше раздвижила гренадирското сърце на Дорчо и той за миг се беше почувствувал отново артилерийски кон, когато е карал топ, а не пясък! Г. Белев, ПЕМ, 112.
ГРЕНАЖ м. Спец. Съвкупност от процеси за производството на качествено бубено семе.
— Фр. grainage.
ГРЕНАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Спец. Прил. от гренаж. Гренажни предприятия.
ГРЕНЛАНДЕЦ, мн. -ци, м. Мъж, който е роден или живее на о. Гренландия (остров в Северен ледовит океан). Гренландия., е страна планиниста.. Гренландците най-много ся залягат с рибна и тюленова лов и заедно с датчаните ходят за китове. Ив. Богоров, ВГД (превод), 293-294. Поминъкът на гренландците е китолов, риболов и лов на тюлени.
ГРЕНЛАНДКА ж. Жена, която е родена или живее на о. Гренландия.
ГРЕНЛАНДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Гренландия и от гренландец. Гренландският кит е бозайник, приспособен напълно за воден живот. Той достига 22 м дължина и 100 т тегло. Зоол. VII кл, 136. От всички тюлени най-голямо стопанско значение има гренландският тюлен, който през лятото живее в Ледовития океан, а през зимата до бреговете на Северно Бяло море и др. Зоол. VII кл, 136. Такъв каик може да удържи шест души рибаре, със сички-те техни принадлежности, и бива дотолкова лек, щото двамина свободно могат да го носят на гърбовете си. Гренландските каици биват още по-леки. Знан., 1875, бр. 17,261.
ГРЕНЬОР м. Спец. Производител на бубено семе.
— От фр. graineur.
ТРЕНЬОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до греньор.
ГРЕС, мн. няма, ж. Петролен продукт, гъсто масловидно вещество, което се употребява за смазване на триещи се машинни части. За смазване на машините се употребява минералното (земно) масло, грес и вазелин. Ил. Рашков, ПТ, 22. Греста, която се използува за смазване на лагери, подложени на силно напрежение, трябва да бъде консистентна (нетечна), гъста. Ст. Михайлов и др., ГМ, 56-57.
— Фр. graisse 'мазнина'.
ГРЕСИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Смазвам с грес. Сегашната младеж може да гресира коли, да поправя телевизори и радиоапарати, кранове и чешми. Бр. Морма-реви, ХК, 2. Обичам много трактора си аз
— /.. / По графика работя. —= В точен час / почиствам го, зареждам и гресирам. Ел. Ба-гряна, ПЗ, 50. гресирам се страд. Шевните машини и автомобилите, велосипедите и моторите трябва редовно да се гресират,
