от тиха и тръпнеща радост. Ем. Станев, ИК I и II, 236. Погледна [Есента] наоколо и очите й грейнаха от радост. Наистина, как бе успяла да създаде такива багри, толкова красота! П. Бобев, ЗП, 7. Само когато подигнеше глава, срещаха погледите си, грейнали в умиление. Ст. Даскалов, СД, 216. Лицето му си остана смръщено, но очите му грейнаха от онова потайно доволство, което просветва в очите на селяните, когато надхитрят някой по-голям умник от тях. О. Василев, ЖБ, 108. // Рядко. За чувство, настроение и под. — изведнъж се появявам, изписвам се на лицето, в очите. Радост грейна по лицето на всички. Ето го, големия, многоочаквания влак, той лети отдалече. Ст. Даскалов, ПЯ, 121. Лицето му се разведря, по него се разлива една особена усмивка, в очите му грейва някаква сърдечност. Т. Влайков, Пр I, 74.
ГРЕЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от грейвам.
ГРЕЙДЕР м. Техн. Прикачна или само-ходна машина за разкопаване и изравняване на пътища. Платното на бъдещия път първо се планира и профилира с булдозери и грейдери. ВН, 1961, бр. 3161, 4. На разположение на невоенизираните формирования и специалните поделения на гражданската отбрана се дават машини със специално предназначение.., машини, които се използуват в пътното стопанство (грейдери, булдозери) и т. н. Н. Иванов и др., ГО, 145.
— От англ. grader.
ГРЕЙКА1 ж. 1. Разг. Топлина от слънцето или от огън. Всичко наоколо бе обляно от необичайна грейка на декемврийското слънце. С. Северняк, ОНК, 173. — На Бойка му е душа и свят в полето! Извърна се усмихнат към другите най-старият и се поотмести, че грейката на огъня препичаше вече. П. Тодоров, И I, 91. Пещта хвърля силна грейка, а из пукнатините покрай стената и окол перваза излизат струйки дим. Т. Влайков, ПР I, 224. Пламъците свиреха като смокове, извиваха се и хвърляха грейка и пръски огнени искри. Д. Спростра-нов, ОП, 73. • Обр. В първия миг Здравко не пожела да улови ръката му.. Но сините очи на момчето го подкупваха с оная дружеска грейка, на която не може да се устои. Цв. Ангелов, ЧД, 20.
2. Поет. Излъчена светлина. Щракнах електрическия ключ, от прозореца и от екрана на радиоапарата настъпи в стаята лека полутъмнина.. Червеният блясък от екрана гонеше тъмнината и плаха грейка се люлееше на масата... Н. Кирилов, ГЩ, 161. Късът бе бляскав и плътен и по гладките му ломове сякаш се разливаше грейка., обхвана ме желание да докосна с ръка златния къс. Ас. Златаров, Избр. съч. Ш, 317. Месечината сънно люлее / на прозореца своя фенер / и огрява със сребърна грейка / тебе, мой бледолик пасажер. Н. Марангозов, НПС, 13.
ГРЕЙКА2 ж. Съд, обикн. гумен, с плоска овална форма, който, напълнен с топла вода, се използува за загряване на тялото. Понеже топлата вода съдържа много топлина, употребяваме я в грейки. Физ. X кл,
1951, 56.
ГРЕЙКА3 ж. Топла дреха (подплатен гащеризон, панталон или елек), използвана при спортуване, обикн. през зимата. По-лошо е положението със скиорските обувки, които не са в пълна номерация. Брезентовите ръкавици пък не са с най-долно качество. От грейките има само номер 56. О, 1978, кн. 2, 43.
ГРЕЙНА. Вж. грейвам и грейнувам.
ГРЕЙНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от грейна като прил. 1. Който изпъква, откроява се с яркостта и свежестта на цветовете си, с пъстротата си. Бакърджийс-ката работилница се открояваше с грейналата си витрина. Ив. Коларов, Е, 24. Тя застла леглото с новите грейнали халища. 2. За лице, очи, поглед — който изразява радост, възторг; радостен, възторжен. — Ти виждаш небето — добави внукът с грейнало лице. В. Попов, Избр. пр., 75. Все едно и също се натрапва у него — грейналите лица на пловдичани от оня октомврийски ден преди шест години и същите тези лица днес — излинели. К. Странджев, ЖБ, 9. Изненадано от новината, детето ги погледна с грейнали очи.
ГРЕЙНУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); грейна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Грейвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЕЙПФРУТ м. 1. Вечнозелено цитрусово дърво, което ражда едри, кръгли, жълти и сочни плодове със сладко-кисел вкус и горчив привкус. Citrus paradisi. От Китай тук [в Сирия] са пренесени прасковите, черницата, цитрусовите — лимони, портокали, мандарини и грейпфрути. В. Дой-ков, НС, 22. В опитните полета съвсем на открито се правят много опити с южни плодни дръвчета, смокини, нарове.., мандарини, грейпфрути. ВН, 1958, бр. 2121, 4.
2. Плодът на това дърво. Наоколо обикалят продавачи на плодове. Те носят панери с едри грейпфрути, ядки от кокосови орехи. Т. Кюранов, АП, 15. На горния край на тезгяха., бяха наредени разните видове десерти. Компоти от праскови, ябълки, сливи, сокове от портокали, грейпфрути, домати, моркови. Г. Белев, КВА, 174.
— Англ. grape-fruit.
ГРЕЙПФРУТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от грейпфрут. Грейпфрутов сок. Грейпф-рутово дърво.
ГРЕЙЧИЦА1 ж. Умал. от грейка1.
ГРЕЙЧИЦА2 ж. Умал. от грейка2.
ГРЕЙЧИЦА3 ж. Умал. от грейка3.
