подберат някои стари гредички и пръти. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 147.
ГРЕДОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от греда (в 1 знач.). Гредов мост. Гредова мрежа. Гредова стена.
TPEflOPÈfl м. Хоризонтален ред от греди в строителни конструкции, обикновено в таван или под на сграда. Стаичката беше с голи стени и пръстен под. Ниският таван беше с опушен гредоред. Д. Ангелов, ЖС, 73. Някъде стърчеха само голи зидове, на други места гредоредът не беше покрит дори с дъски, а за врати, прозорци и вътрешна уредба не можеше и дума да става. А. Гуляшки, ЗР, 226. Възрастен мъж носеше големи речни плочи, друг, по-млад, ги поемаше и ги слагаше върху гредореда на непокрита къща, а трети, вече горе, нареждаше тия плочи. Ст. Дичев, ЗСI, 476.
ГРЕДОРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от гредоред.
TPÈEH, rpèihm, грдйно, мн. rpèÜHH, прил. Поет. Светъл, лъчист, бляскав. Преди няколко години, преобърнатата на гробище и пожарище, Южна България, при първата грейна луча на свободата прояви богатата мощ, останала небутната в гърдите на нейните бодри чеда. Ив. Вазов, Съч. XXV, 49. Но често напущам покрова / на сините грейни звезди / и слизам да пия отрова / из черните земни гърди. Хр. Ясенов, Събр. пр, 65. „Хубава си, мила моя, / любава си. / Гъвкав стан, фиданка съща, — /кой, кажи ми, го прегръща? / А косите — грейно злато, / и очите, / две звезди под вити вежди, / чий са сбъднати надежди?“ П. К. Яворов, Съч. I, 14.
TPÈEHE1 ср. Отгл. същ. от грея1. Обилното слънчево греене, чистият и свеж въздух, както и слабата облачност и неголяма мъглявост на среднопланинския пояс на Рила са й спечелили славата на прочута климатична курортна област. М. Гловня и др., Р, 27. Ние усещаме греене, по-добно на слънчевото, но много по-слабо, когато сме близо до някой горещ, макар и несветещ предмет. Физ. X кл, 1951, 72.
ГРЕЕНЕ2 ср. Отгл. същ. от грея2.
ГРЕЖ1, rpèHCbT, rpèaca, мн. ^жове, м. Диал. Чеп, чвор.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЕЖ2* грджът, ^¿жа, мн. ^жове, м. Спец. Сурова естествена коприна. Предприятие за производство на греж и копринени платове.
— От ит. greggia през фр. (soie) grège.
ГРЕЗД, ^¿здът, rpè3fla, мн. rpè3floee, м. Диал. Грездей.
TPÈ3flEÜ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Диал.
1. Дървена запушалка, чеп на бъчва, на каца и под. — Кажи да ти напълнят черничевия бъкел.., и от средата — от средния грездей да ти наточат. Ц. Гинчев, ГК, 52. Точила е Неда/вино червено. / Кат го е точила, / грездей изтървала, / тамка задряма, че е разляла / вино червено. Нар. пес. СбВСт, 248.
25 Речник на българския език, т. III
2. Греж1 (Н. Геров, РБЯ).
3. Прен. Евфем. Мъжки детероден орган (Ст. Младенов, БТР I).
— Друга форма: г р е з д и й.
ГРЕЗДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Правя резки върху нещо; драскам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЕЙ, греят, грея, мн. няма, м. Диал. Грейка, топлина, топлота.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЕЙВАМ, -аш, несв.; грейна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За слънце, луна и под.
— появявам се и започвам да грея. Денят е мъглив.. Но на [връх] Баба грейва слънце, пръска мъглата. Ст. Станчев, ПЯС, 25. Градът престана и грейна слънце. Тогава поляната се ширна, цялата наводнена, като залята със сребро. А. Дончев, ВР, 263. Слънцето зайде. Нощ настана. Грейна пъл-на месечина. Ем. Станев, ГЧ, 16. Небето се изясни, грейнаха едри ясни звезди, но стана по-студено. М. Марчевски, МП, 167. Припадне здрач — ей грейват в небесата / елма-зени звезди. Й. Йовков, Худ., 1905-1906, кн. 10-11,6.
2. Поет. За блестящ предмет — отразявам изведнъж ярка светлина; блясвам. Отвори дървена кутия. В нея с хладен блясък грейнаха бисери. М. Смилова, ДСВ, 274. С голямо любопитство гостите разгледаха подаръка на стария воденичар. В бялата кърпичка грейнаха четири златни турски лири, две махмудии и един пендар. Г. Караславов, ОХ I, 418. Когато мина през първата врата и в полумрака грейна сребърният иконостас със запалени кандила.., главата му се завъртя. А. Каралийчев, С, 43-44.
3. Изведнъж се откроявам със свежест, чистота и яркост на боите, тоновете. Чергата беше хубава, дебела, от мека вълна.. Като я изнесеше на чардачето и я преметнеше на перилата, шарките грейваха в ярки цветове. Кр. Григоров, ПЧ, 17-18. Неописуемо красиви са те [водните струи] особено вечер, когато разноцветни прожектори разбиват всяка капка на хиляди багри и водните струи пламват в огъня на спектъра; за миг лумват буйните теменужки цветове на пролетта, грейват топлите багри на лятото. Ив. Мирски, ПЗД, 20. Ей цяла в слънце равнината грейна / и вятърът в лицата ни заби. Н. Марангозов, ЯВ, 90.
4. Прен. За лице, очи, поглед и под. — изведнъж се променям и започвам да изразявам внезапно избликнало чувство, обикн. радост, възторг и под.; засиявам. Споменът и всичко, което току-що бе изживял, се смеси в едно щастиво и възторжено чувство. Той погледна Христина и лицето му грейна
