ГРЕХОПАДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж.
1. Само ед. Според библейското предание — първият грях, извършен от Адам и Ева, първото нарушение от човека на забраната,
становена от Бога. — Три степени трябва а премине безмълвникът, за да освободи духа си от греха, а душата му — свободна от затъмнение и веществени склонности
— да стане съвършено умна по природа, както е бил Адам до грехопадението. Ст. Загорчинов, ДП, 289. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вайа, за мученичест-вото на св. Георгия Новий и за грехопадението Адамово. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27.
2. Разш. Тежък грях, тежко нравствено престъпление. В това обемисто съчинение [Библията] човешките престъпления са толкова много.., че ако това беше съдържание на роман, критиците биха го обявили за порнографичен.. — насъскващ към грехопадения и убийства. Т. Генов, ДОД, 110-111. До неотдавна западните държавници напълно игнорираха понятието „мир-но съвместно съществуване“. Само споменаването му едва ли не се смяташе за политическо грехопадение. ВН, 1963, бр. 3799, 3.
ГРЕХОТ м. Диал. Обилен плод, отрупал овощно дърво.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРЕХОТ А, мн. няма, ж. С гл. съм в 3 л. ед. ч. грехота е. Разг. За означаване, че извършването на някакво действие или постъпка противоречи на нравствените норми, нарушава нравствените норми; грешно е, грях е. Грехота е кръв християнска и братска да се пролива. Ив. Вазов, Съч. XXV, 88.
— Отидохме на нивата и взехме да копаем. Тогава чак се сетих, че е празник. Да си вървим, рекох, грехота е. Й. Йовков, ЖС, 119. — Не е ли грехота да оставя Ивана с толкова дребни деца, а? — Грехота било... а не е грехота да вземеш от мене и да дадеш на него! Г. Караславов, Избр. съч. I, 310. — Живей и ти, мой синко, както и другите люде, и гледай си работата, казах аз, ала Недялко ме не чу и продължи: — Срамота е да живея като баба, грехота е. Тряба на сиромасите да се помага, тряба братете си да избавим. Л. Каравелов, Съч. IV, 94. Стари хора казват, че за умрял човек да се хортува и мъмре, то било грехота. Ил. Блъсков, ПБ I, 78. „Отрежи, тате, отрежи / русите коси на мама, / та ми ръцете превържи / вроз тебе да не замахна, / че йе от бога грехота / и от ората срамотаг!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 43.
О За грехотите. Разг. Обикн. като възклицание. За изразяване на съжаление или лек укор към някого, който е извършил (или може да извърши) нещо, смятано за грях.
ГРЕХОТЙЯ ж. Рядко. Нещо, което води до грях.
О За грехотиите. Диал. За грехотите. Кой други, ако не той, ще да е бил причината оригадирката да бъде пропъдена от мъжа си още в първите дни на събирането им, да станела парясница за грехотиите. Б. Обре-тенов, С, 121.
ГРЕХОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Греховен. Беснувах, майко, лудувах, / наказвах хора, премазвах — / извърших дела срамотии, / срамотии, много грехотни. Ц. Церковски, Съч. П, 209. Не съм та, синко, питал: / що лежиш, синко, що болиш — / дали си млого праотан, / или си млого граотан?" Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 133.
ГРЕЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Гръцки. Тряба да е била жестоко ранена душата на този [Антим] светий пастир, за да повдигне той публично гласа си и да осъди не само своите духовни началници, но въобще противохристиенските гре-чески обичаи на тогавашното чуждо духовенство. Лет., 1873, 107. Известно е нам от добрий извор, че светейший патриарх, подбуден от благоразумни някои членове Синода и мирски гречески представители цер-ковних дел, ся е решил на совершеное отделение болгарскаго церковнаго управления. СбПер. п П, 27.
ГРЕЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж.
1. Гръцки произход.
2. Гърчеене. А ако дойдеше между едино-родчиките си, намираше безчестие заради гречеството си; защото по-ветхите не щяха да са помене гречески и ако видеха някого, че са е научил гречески, чинеше им са, че си е оставил вярата. Р. Попович, X, 81-82.
ГРЕЧЙХА ж. Остар. Книж. Елда. Стопанинът може да заключи дали ще може тя [пчелата] да достига медоносни растения в достатъчно количество — т.е. има ли на такова разстояние: ливади, детелина.., гречиха, рапица., и пр. Гр, 1906, бр. 21-22, 347. В северния пояс гречихата (..) са явля-ва после ечемика и ръжта като предмет за доволно обширна обработка. Знан., 1875, бр. 17, 270.
— Рус. гречихй.
ГРЕША1, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. и прех. Правя грешка; бъркам. — Всички музиканти започват вече оа грешат. Очите им недовиждат отворените ноти. Д. Калфов, ПЮН, 81. — Кой иска да бъде генерал? — Ти.. — Грешиш!... — каза той след малко. — Аз искам просто стачката в града да се ръководи от интелигентни и образовани хора. Д. Димов, Т, 226. Уланд именно там най-много греши като поет, че много ясно казва всичко, което иска да каже. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 32. Той никога не грешеше часовете на тия малки разход
