№ 9, 67. В черната му бухнала коса бяха за-тъкнати два гребена от бамбук — единият над челото, другият на тила. М. Мар-чевски, ОТ, 85. Кинка рано рани, за вода отива, /.. / очите си умива, гребена си слага, / гребена си слага, мамо, / на пазар отива. Нар. пес., СбВСт, 657. // Подобно приспособление за чесане козината на добитък. Чичо Върбан гледаше телицата като дете.. Той й ринеше, постилаше й суха слама, пълнеше й яслите със сено и като се поди-гаше на пръсти, сваляше от гредата гребена и започваше да я реши. Ил. Волен, ДД, 133-134. Една неделна утрин дядо Тома чакаше да изпрати биволицата с чердата, за да иде за новините в кръчмата на Мисиря. И за да не седи празен, той беше взел говежди гребен и чешеше едрото кротко животно. Г. Караславов, Избр. съч. V, 154.
2. Назъбен месест израстък на главата на петел или друга птица. Кокошките, които шътаха из целия двор, не обърнаха никакво внимание, когато техният господар влезе в двора. А едрият пепеляв петел, с жълти шарки и окъсан в борбите гребен, дори го изгледа надменно. X. Русев, ПС, 63. Петелът пък беше шарен и имаше голям червен гребен и остри шипове. Св. Минков, СбХ, 113. Когато са купуват пернати животни, трябва да са гледа перата им да не са раз-тъхавени.. Очите им трябва да светят, краката им незабелени и гребенът им доста червен. Ступ., 1875, бр. 6, 46.
3. Връхна част на шлем, подобна по форма на месестия израстък у някои птици. На гарата стоят двама полицаи, нагиздени като пауни, на главите им римски шлемове със златни гребени. А. Каралийчев, С, 79. Тази статуя беше тъй грамадна, щото копието и гребенът на шлема на богинята са видели на разстояние от пет мили. Н. Ми-хайловски и др., ОИ (превод), 206.
4. Най-високата удължена, обикн. назъбена част на планина. Стърчаха високи борови гори, проточени по планинските гребени и отсечени в синьото небе в зелено тържествено спокойствие. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 206. Изведнъж видя насреща си Балкана, забулен в лунен здрач.. Зад настръхналите гребени трептяха на гроздове синкави звезди. Ем. Станев, ИК 1П и IV, 329. По цялото небе не се виждаше никакво облаче. Слънцето току-що бе се показало над гористия гребен в далечината. Н. Попфилипов, PЛ, 113. По северните склонове на назъбените планински гребени на Пиренеите има вечни снегове, малки ледници и гъсти гори. Геогр. VI кл, 9. // Най-високата удължена част на вълна и под. Слънцето е покрило сякаш цялото небе. По гребените на вълните играят едри люспи от светлина, която реже очите. Св. Минков, ДА, 43. Лодката летеше по гребена на вълните или пропадаше изведнъж в мрачните дълбини, готови да я погълнат завинаги. П. Вежинов, ДБ, 97.
5. Техн. Плоска зъбчата машинна част, подобна на приспособлението, което служи за ресане. Произведените у нас ножове и подложки за жътварките, гребени и плочи за вършачките и други резервни части за тракторите са в достатъчно количество. ОФ, 1950, бр. 1769, 3. Крикът със зъбчат гребен служи за повдигане на товари на малка височина. Р. Ранков и др., М, 186-187. Винтови гребени.
6. Диал. Бърдо на тъкачен стан (Н. Геров, РБЯ).
7. Диал. Гребенец (в 1 знач.). И тъкат ся [козяците, губерите] на остъръгви не с ва-тала, бърда и совалки, но с гребени железни или дървени. Г. С. Раковски, ПI, 86.
О За бъзев гребен, не струвам, не ме бива. Разг. За нищо, никак (не струвам, не ме бива). — Я стига сте се превивали от смях, ами попейте пак.., нагласете някоя, та засрамете ергените, нашите ергени не струват за бъзев гребен — не пеят... Ив. Вазов, Съч. ХХП, 177. Зачервявам / зачервя гребен<а>. Разг. Оправям се физически, телесно; напълнявам, изглеждам добре. Освен коприва и киселец на софрата се появи и козе мляко. И ние, както казваше баба, зачервихме гребена, макар аз да бях все бле-дничък, с хлътнали очи и тънко вратле. К. Калчев, ПИЖ, 46. На гребена на вълната (съм, оказвам се и др.). Разг. Харесван, популярен, модерен (съм, оказвам се и др.) в момента. Откакто са на гребена на вълната, „Мейдън“ имат по няколко милиона посещения месечно на своята страница. Ег, 2000, бр. 45, 46. И днес този тип обувки са на гребена на вълната. ДТ, 1998, бр. 171, 34.
ГРЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до гребане с весла или до спорт, упражняван с гребане. Под перилата на борда кипи оживление — сноват барки, моторници, обикновени гребни лодки. П. Вежинов, ДМ, 10. Необходимо е да се завладее морето. Ето защо край северните брегове на Финския залив между островчетата и подводните скали се придвижва руската галерна флота. В мнозинството това са малки гребни кораби с платна. ВН, 1959, бр. 2489, 4. За гребния поход ще бъдат използувани два типа лодки. ОФ, 1949, бр. 1499, 4. По трапа тичешком се спущаха офицери, скачаха в лодките и сами, без моряшки гребен отбор, тласкаха греблата. Д. Добревски, БКН, 126. Гребни състезания.
ГРЕБЕНАР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави или продава гребени. И така всякой, който готви и изкарва из естеството нечто, потребно и полезно,., той са труди и работи не само за себе си, а и за хората. А това същото чини и всякой, който пределва, преправя и подряжда нечтата за потребление на хората, каквото воденичарят.., гребенарят и други. Й. Груев, КН 3 (превод), 23.
