ГРЕБЕНАРКА ж. Жена гребенар.
ГРЕБЕНАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гребенар. Гребенарски занаят.
ГРЕБЕНАРСТВО, мн. няма, ср. Занаят на гребенар.
ГРЕБЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от гребен (в 1, 2 и 5 знач.). Гребенно производство. Гребенен израстък. Гребенни механизми.
ГРЕБЕНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко.
1. За птица — който има гребен. Гребенес-тата глава [на петела] остана още няколко мига навирена, като да се вслушваше в замиращото ехо. О. Василев, ЖБ, 317.
2. Който прилича на гребен за ресане на коса (Ст. Младенов, БТР I).
ГРЕБЕНЕЦ, мн. -нцй, след числ. -неца, м. Диал. 1. Уред с железни зъбци за влачене на лен и коноп; гребен. Кога омънали лена, зели да го приснимат на гребенци. Д. Манев, БЕ П, 21-22. А от повесма, кога ги че-сат с четки или ги влачат на гребенци, дребное, що остава, казва ся кълчища. Г. С. Раковски, П I, 95.
2. Гребен на птица (Н. Геров, РБЯ).
— Друга форма: гребенъц.
ГРЕБЕНЙЦА ж. Диал. Загоряло мляко на дъното на съд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРЕБЕНОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който прилича на гребен. Екваторът върху географската карта не е нещо, което въобще не съществува. Под морската повърхност минава почти точно под еква-тора една гребеновидна хълмиста верига от миден варовик. ВН, 1959, бр. 2565, 4. Шаранът диша с хриле. Те са гребеновидни пластинки, богати на кръвоносни съдове. Разположени са върху хрилните дъги. Зоол. УП кл, 69. На главогръда си паякът има четири двойки начленени крака. Всеки крак завършва с три гребеновидни нокътчета. Зоол. VII кл, 43.
ГРЕБЕНОВЙДНО. Нареч. от гребеновиден. Елата се отличава от смърча по това, че нейните листа са разположени гребеновидно от двете страни на клонката. Бтн VI кл, 106.
ГРЕБЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гребен (в 1, 2, 4 и 5 знач.). Вътре той остави тия неща на канапето, закачи белия си каскет и като извади едно малко гребенче, готвеше се да позаглади рядката си коса.., но се спря. Й. Йовков, ПГ, 239-240. В същото време тя сложи шева на коленете си и зе да си прибира със завитите гребенчета спуснатите към очите висулки от косата. Т. Влайков, Съч. П, 164. А най-интересни бяха петлетата. Целите бяха червени с гребенче на главата и с опашчица на края. Кр. Григоров, ОНУ, 10. Беше повял храден вятър. Сега водите на реката не бяха гладки и бели. Леко развълнувани, те играеха като малки дъгички, тук-таме се образуваха бели игриви гребенчета. П. Спасов, ХлХ, 308. В горния край на пръта на махалото [на часовниковия механизъм] е закрепена неподвижно конзолката, към която се прикрепва гребенчето. Е. Чичков, В, 23.
ГРЕБЕЦ, мн. -бцй, м. 1. Човек, който движи с гребла плавателен съд; веслар, гре-бач1. Понесе се бързо лодката и оживяха младите гребци, удариха веслата и запяха песен. Елин Пелин, ЯБ, 150. Тя [лодката] се бе отдалечила на няколкостотин метра от гемията, гребците отдавна бяха оставили греблата. П. Вежинов, ДБ, 298. Солон разделил атиняните според техните доходи на четири групи.. Най-бедните граждани служили в леко въоръжената пехота и като гребци на военните кораби. Ист. V кл, 70. Никога не е минувал оттам [край Сци-ла] кораб, без да са лиши от най-добрите си гребци. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 103.
2. Спортист, който упражнява спорта гребане. На водните площи в околоградския район ще има и 16 водни бази за гребци и ветроходци. ВН, 1962, бр. 3271, 2.
ГРЕБКЙНЯ ж. Жена гребец; гребачка1.
ГРЕБКА ж. Диал. Количеството, което може с едно гребване да се вземе от нещо на зърна, полутечно, течно или насипано.
— Една гребка масчица да няма, та като хората качамака да си облажим! А. Гуляш-ки, ЗР, 180. — Казвал ли съм ти по колко гребки трици трябва да забъркваш на малачетата, мари? — крещеше той. А. Гу-ляшки, СВ, 292.
ГРЕБЛО, мн. -а, ср. 1. Дървена лопата, с помощта на която се движи плавателен съд; весло. Той пусна греблата и лодката забави вървежа си. Ив. Вазов, Съч. ХП, 85. Дълъг път предстоеше на рибаря, но той бав-но размахваше греблата, уморен и тъжен. Д. Талев, СК, 43. Върху виделата повърхност на езерото личеше наистина лодка.. На предницата беше приклекнал един едър човек, а към кърмата седяха двама други души.. Между плясъка на греблата достигаше говор и смях. Ст. Загорчинов, ДП, 418. Наред с ветрилото греблото е най-старият корабен движител. Й. Пращинков, ТК, 352. Те презираха явната смърт и теглеха греблата към корабите,., да заловят с испанците борба отблизо. П. Кисимов, ОА П (превод), 170.
2. Дървено или желязно земеделско сечиво със зъбци, което служи за събиране на сено, слама и др. или за разтрошаване на буци пръст. Едни хвърляха снопи в устата на вършачката, други пълнеха торбите, а трети прибираха с големи гребла плявата. К. Петканов, МЗК, 76. Аз се опитвах понякога да работя на харманя, но не ми споре-
