ГРЕБА2, -еш, мин. св. гребах, несв., непрех. Карам, придвижвам плавателен съд с помощта на гребла. Лодката не се носеше тъй леко и покорно по разлюляната вода, както когато гребе баща му. П. Славински, МСК, 112. Лодкарят Стефан гребе все покрай брега, бавно и отпуснато. М. Грубеш-лиева, ПП, 46. В лодките гребяха и се забавляваха богатите градски жени и деца, които летуваха в Ягодово. Ив. Хаджимарчев, ОК, 11. Ладията стоеше до брега.. Що да чини? Освен сама да се опита да мине отвъд; тя беше видяла как гребат... Ив. Вазов, Съч. XI, 11-12. За няколко лица или за сичкото свое семейство ескимосът прави големи, открити отгоре каици, на които гребат жените, защото мъжът счита за унижение да се занимава с домашни дела. Знан., 1875, бр. 17, 261.
ГРЕБА3, -еш, мин. св. гребах, несв., непрех. Диал. За кон — тичам силно.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГРЕБАЛКА ж. Съд, с който се гребе нещо течно, полутечно, зърнесто и др.; гребало, гребач2, гребачка2. Мястото, дето се вари ракия, е в един от ъглите на мегдана.. Асен., пресипва с голямата гребалка последната каша от каците. К. Константинов, СЧЗ, 161-162.
ГРЕБАЛО, мн. -а, ср. Гребалка. Стрина Манушка донесе дървената копаня, поднесе я напреде му, гребна с гребалото топла вода от черното менче, поля му да си изплакне ръцете и заговори боязливо. А. Каралий-чев, СР, 58.
ГРЕБАНЕ1 ср. Отгл. същ. от греба1. Гребането на вода от този кладенец е нежелателно.
ГРЕБАНЕ2 ср. 1. Отгл. същ. от греба2. След четвърт час гребане гребците нямаха сили да станат от мястото си. П. Вежи-нов, ДБ, 263. Един ден от острова до сушата и един ден от сушата до острова, бая гребане пада, ще си скъсаш жилите от гребане, но си струва да преминеш този път, особено на идване. Й. Радичков, НД, 122.
2. Вид воден спорт, при който се движи лодка с помощта на гребла. Софийската организация за спорт и техника провежда петдневна спартакиада, в която участвуват младежи, обучени в курсовете и кръжоците по спортна стрелба, гребане, земна пара-шутна гимнастика. РД, 1950, бр. 175, 3. Академично гребане. Гребане на кану. Гребане на каяк.
— Друга (диал.) форма: г р е б е н е,
ГРЕБАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от греба3.
ГРЕБАЧ1 м. Диал. Гребец (в 1 знач.).
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЕБАЧ2 м. 1. Гребалка. Като доде просяк, току тичаше насреща му с гребача.
Какво ще му даваш?.. Дн$с кривач брашно.., ами че то е цяла пита! Й. Йовков, Б, 18. В столовата заеха най-крайната маса — отделиха ги от другите войници. Подадоха на всекиго по една алуминиева чиния и парче хляб. Бакарите донесоха баките и започнаха да насипват с черпаци на всекиго по пълен гребач чай. Кл. Цачев, В, 252.
2. Диал. Щипци за хващане на жар; дилаф, маша (Н. Геров, РБЯ).
ГРЕБАЧКА1 ж. Диал. Гребкиня.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1953.
ГРЕБАЧКА2 ж. 1. Гребалка, гребач.
2. Диал. Щипци за огън; маша, дилаф; гребач (Ст. Младенов, БТР I).
ГРЕБВАМ, -аш, несв. \ гребна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гребнат, св., прех. и непрех. Греба1 веднъж или няколко пъти. Когато ми теглеха зърнения фураж, Хрис-така все гледаше кантара да понатегне на негова страна и след като му е вече отмерено, ще гребне с ръка колкото може от общия куп и ще го хвърли уж небрежно на своя. Ил. Волен, МДС, 192. Затворниците се наредиха един зад друг, гребваха си по една лъжица от мармалада и пак се връщаха в помещението. К. Калчев, ЖП, 282. На заранта баба Спаса стана рано, избуха маслото и току принесе гърненцето. — Гребни ми една лъжичка, бабо — приклекна внучето й и се заоблизва като коте. Ст. Даскалов, ПЯ, 96. Чичо Митуш махна цедилката, гребна мляко с едно тенекиено канче и го подаде на Митка. Й. Йовков, АМГ, 128. Като видя бистрата планинска вода и особено като нагази в нея, той не изтрая и се наведе, за да си гребне с шепата. Г. Карас-лавов, Избр. съч. VI, 342. гребвам се, гребна се страд.
ГРЕБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гребвам и от гребвам се.
ГРЕБЕН м. 1. Плоско, продълговато, просто приспособление със зъбци, което служи за ресане на коса, брада и под. Лена пропусна Гергин, отдръпна се до масата и го наблюдаваше усмихнато, като прекарваше гребен през синкавочерните си прави, подрязани коси. Ем. Манов, ДСР, 74. Често вади гребен и с бързщ привични движения разчесва брадата си. Й. Йовков, А, 154. Тя се наведе над возглавето на другите си синове, които лежаха редом; решеше им с гребен младите къдрици и мокреше ги със сълзи. Н. Бончев, ТБ (превод), 10. Тодорка си го изпрати /и са назади повърна: /уоаво ми се премени /и с гъстък гребен срешила; /.. / па си йе тогаз отишла / на Гургулово кла-денче. Нар. пес., СбНУ Х1ЛД, 118. Който си има брада, има си и гребен. Погов. // Подоб-но приспособление, което служи за украса и закрепване на косата (обикн. на жени). В косите й стърчеше затъкнат голям жълт гребен със сребърни краища. Д. Немиров, Д
