Христофоров, А, 307. Няма никакво значение, че нейде над главата му с грач прелитат черни гарги. А. Христофоров, О, 24.
ГРАЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех.
1. За птица, обикн. гарван, врана и под. — издавам характерни дрезгави звуци „гра-гра“; гракам. От двете страни дълбоки ровове, край които се редят стари печални върби с голи клони. Над полето от време на време прелита самотна врана и унило грачи. Елин Пелин, Съч. V, 153. Спокойно и величаво държи Амбарица главата си в небесните вишини, из които се вият и грачат орли. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 9. През нощта към юг минаха диви гъски и грачеха в мрачината като загубени. Й. Йовков, АМГ, 19. Чуй тоз гарван, де там грачи... Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. • Обр. Малко по-назад, разпръснати като мравки по полето, се движеха с прибежки пехотинците и стъпка по стъпка напредваха. Откъм горичката ревеше артилерията, квакаха минохвъргачките, грачеха картечниците. Ив. Мартинов, ДТ, 178.
2. Диал. За малко дете, обикновено бебе — издавам звуци, които наподобяват тези на гарван, врана и под. „Пусто остало, мари Петко лю,.. / от злато дете.., / .. / кога ми не е.. / от сърце дете,.. / га го повивам /.. / аз да му пея, / то да ми грачи“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 218.
ГРАЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от грача. Тежко, с разтворени човки запрех-въркаха зажаднелите гарвани и унилото им грачене разкъсваше от скръб селяшкото сърце. Елин Пелин, Съч. I, 73. Планинското усое отеква от зловещото грачене на картечниците, от тътена на бомбите и от ритмичното квакане на шмайзерите. ВН, 1958, бр. 2185, 1. Баба Наца отведнъж се почувствува сама. И граченето на внучето не я развличаше. Ст. Даскалов, СД, 202.
ГРАША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Бъркам, разбърквам трици или брашно с вода за кърма на добитък; греша2, гра-ша се страд.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРАШАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от граша и от граша се.
ГРАШАРКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Човек, който обича да яде грах.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРАШЕЦ, мн. няма, м. Умал. от грах.
ГРАШКА ж. Диал. Грах. Службата си служех в Търновско. Тогаз аз видях що е туй бостан и що е туй зеленчук и градина. Да ти кажа ли, онез домати и пиперът, и грашката.. на сърцето ми са оживели... А. Гуляшки, ЗР, 337.
ГРЕБ, гребът, греба, мн. гребове, след числ. греба, м. Диал. Количество, което може да се гребне, да се побере в една шепа. Дай ми един греб брашно.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРЕБА1, -еш, мин. св. гребах, несв.
1. Прех. Черпя, вадя с шепа, съд, лъжица и под. известно количество течност или течна храна. Бабата го [бебето] слага с гърдите въз лявата си ръка.., а с дясната си ръка гребе от сапунената вода и го плиска. М. Кремен, СС, 59. Войниците се натрупаха около другия бакър.., гребяха и жадно пиеха. Й. Йовков, Разк. I, 140. Пред самите порти на оградата шетаха царски телохранители и виждаше се как от време на време те се спираха, гребеха с кърчази от едни повалени чебури и се черпеха лакомо. Ст. Загорчинов, ДП, 250. За градинката си дядо игумен гребеше от жабясалото корито на вехтата чешма. А. Каралийчев, ПГ,
11. Всички ядяха тихо, не пълнеха лъжиците и духаха горещата чорба. Само чичо гребеше по дъното на калената паница с една дълбока лъжица, останала му спомен от войната. Кр. Григоров, ОНУ, 16. Стоян си пасе овньове / воз тия бели Дунаве, / ро-биня вода гребеше / и си у стадо гледаше. Нар. пес., СбНУ ХЬШ, 328.
2. Прех. Вземам с шепа, съд, лопата и под. част от нещо на зърна, полутечно или наси-пано. По едно време излиза Галунка от къщи с едно решето в ръце.., като гребе от решетото, хвърля шепа след шепа просо, което светва във въздуха на златни струи. Й. Йовков, АМГ, 159-160. Бойчо работеше от сутрин до вечер — гребеше с лопатата жълтия пясък. К. Петканов, ОБ, 47. Друг работник., гребеше изхвърлената на брега мокра земя и я мяташе на насипа. X. Русев, ПЗ, 67. Моят бъдещ хазаин стои на двора.., гребе от една кофа цимент и го раз-мазва между дървения кофраж. К. Калчев, ДНГ, 60. Наведе се [белият човек], грабна лопатата, с която децата гребяха сняг, и подгони кучето. А. Каралийчев, ПГ, 24.
• Обр. И защо наистина, на какво основание тези типове гребяха с пълни шепи от благата на живота? Кой им беше дал това право? С какво умение и с какви усилия постигаха тези приказни успехи в търговията?... Г. Караславов, Т, 3.
3. Прех. Диал. Обирам нещо, обикн. за ядене, като остъргвам дъното и стените на съда. В просъница дочувах как тя тръшваше вратата, как гребеше нещо по нощвите, след туй за миг всичко утихваше. Кр. Григоров, Н, 203. Момче или девойче, ако гребат тенджериня, не чинило — ке им върнело на сватбата. СбНУ VII, 126. греба се страд. Ето и голямата мътна река с тихите спокойни води.. Сред гъстите треви се разплитат сивите възли на лениви, студени змии, пъргави водни костенурки се провират ловко, рибата може да се гребе с шепи. Г. Караславов, Избр. съч. V, 331.
