обилна бронхиална секреция. М. Василев и др., ВБ, 52. Намерените обаче у нас черепи от енеолита са на грацилни средиземноморски типове. НТМ, 1961, кн. 12, 5.
— От лат. gracilis.
ГРАЦИОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил.
1. Който притежава грация; изящен, красив. Тя [кучката Мишка] е бяла и чиста като сняг, грациозна е, с тънки и деликатни членове, пъргава и всякога весела. И. Йовков, Разк. I, 102. Те [птиците] бяха нежни и грациозни като фламинго. Н. Антонов, ВОМ, 125. Момичето беше грациозно и красиво.
• За ръце, крака, тяло. Тя тръгна наред с каруцата.. Високи изящни обуща от жълто-кафява кожа на грациозни нозе, чорапи от същия цвят. Ив. Карановски, Разк., 86. Дългата ù черна коса откриваше бялото като слонова кост лице, грациозните ù ръце бяха покрити със син, прозрачен тюл. ВН, бр. 2009, 4. После Деласкар, като улови за ръка един прекрасен момък с изящна и грациозна снага, с чело широко и с физиономия, благородна и изразителна, рече на царицата: „Този е син на Гезид.“ Н. Михай-ловски, ПА (превод), 150.
2. Който се характеризира, отличава с изящество, с грация. Двете жени не спираха нито за момент, те танцуваха леко и пъргаво с привични, грациозни стъпки, а прожекторите хвърляха върху чистата кожа на телата им алени и сини кръгчета. Др. Асенов, СВ, 67. Тялото на благородния елен е стройно. Краката му са тънки и високи. Движенията му са леки и грациозни. Зоол. VII кл, 140. Отиде в салона, застана пред огледалото — .. дяволито се усмихна, направи грациозен реверанс и си тури 6 на всичко. Г. Стаматов, Разк. II, 8.
— От лат. gratiosus през ит. grazioso и рус. грациозньш.
ГРАЦИОЗНО нареч. С изящно, красиво движение; с грация. Малката балерина се покланя, този път много по-грациозно, и се скрива. П. Незнакомов, МА, 24. Еленът пристъпваше грациозно на дългите си нозе. Й. Радичков, СР, 12. Девойката се наведе грациозно и целуна ръка на свекървата. Кр. Григоров, Р, 144. Веднъж тя ги [хлапаците] зърна и им се усмихна свойски с пъстрите си зеленикави очи, махна им грациозно за поздрав с малката си изящна ръка. П. Здравков, НД, 180.
ГРАЦИОЗНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Качество или проява на грациозен. Изпълнението й [на Невена Буюклиева] се отличаваше.. с царствена грациозност, изискана елегантност и дълбок драматизъм. Ив. Димов, АИДЖ, 144. — У нея има нещо... — пак тъй занесено замълви Начев, — има нещо такова... как да кажа... една грациозност фина... Д. Немиров, Д № 9, 7.
ГРАЦИЯ ж. 1. Само ед. Изящество, красота, пластичност в движенията и формите на тялото. Природата бе надарила актрисата с красиво, хармонично тяло. Естествената грация одухотворяваше цялата й фигура. От. Грудев, ББ, 48. — Ти си в най-красивата възраст на своя пол, сега всичко в тебе е изящество, грация и копнеж... Др. Асенов, ГНА, 30. Боян погледна след нея и за кой ли път отново се удиви на странния контраст между тая походка и цялата нейна безкрайно нежна, чудно красива девическа грация. Л. Дилов, ПБД, 139. Тя [Елка] бе едра и хубава като Динко — с тъмносини очи и руса коса.. Но у нея липсваше грацията на Ирина, финесът и мекотата на южната македонска кръв. Д. Димов, Т, 391. Но туй, което липсваше на тях, а всички виждаха у Цветана, беше тая непринудена грация, това тънко благородство и досто-ÜHcmeOj което идеше от цялото й същество. Й. Йовков, ПК, 37.
2. Обикн. в съчет.: С грация. С изящно, красиво движение. Младенов свършва и леко, с едва уловима грация навежда глава... Оглушителен залп от ръкопляскания гръмва в салона. Д. Немиров, Д № 9, 119. Той се наведе бавно, взе десницата й, поднесе я с грация до устните си и след това пак със същата грация й поднесе и букета с белите карамфили. Д. Калфов, Избр. разк., 228. Конят трепна още веднъж, изцвили, с при-вична и непринудена грация изви шията си, надигна опашка и с бърз тръс се понесе към селото. Й. Йовков, Разк. I, 241. Когато тя [лисицата] ходеше с котешки безшумен ход, повлякла пухкавата си опашка .. нейното тънко и дълго тяло потрепваше в змийска и лукава грация. Ем. Станев, К, 38.
3. Рядко. Поет. Красива жена. На пир у Фрина — чест е за отбрани! /.. / То беше пир на грации. П. П. Славейков, Събр. съч.
I, 33. Ей ме вече в земята мила, /.. / във нейния център — новий Вавилон, / на модите люлка, на грациите трон. Ив. Вазов, Съч.
I, 158.
О Трите грации. Книж. В римската митология — трите богини: на пролетта (радостта), красотата и изяществото: Аглая, Ефросина и Талия, дъщери на Зевс и Евринома. Две картини., представляват: едната — свещената любов и светската любов, другата — Венера, която, заобиколена от трите грации, връзва очите на Купидон. К. Величков, ПССъч. ГГГ, 212. Римляните също почитали числото 3. Те имали 3 главни богове. Имали 3 богини на съдбата, 3 фурии (богини на отмъщението), 3 грации (богини на красотата). Матем., 1968, кн. 6, 14.
— Лат. gratia, през ит. grazia и рус. грация. — Д. Войни-ков, Криворазбраната цивилизация, 1871.
ГРАЧ, грачът, грача, мн. грачове, след числ. грача, м. Грак. Ята врани прелитаха ниско над царевичните ниви, после се издигаха като брулен от вятър черен облак и пак с грач се спущаха из стърнищата. П. Славински, ПЗ, 145. Над стихналото поле се понесе грач на подплашени гарвани. А.
