дупче. Нар. прик., СбНУ XIV, 109. Леле си двата станааме, / ръка за ръка се фанааме, / на дървото се качийме, / на едно гранче стоееме, / алови цреши [череши] зобееме. Нар. пес., СбНУ X, 40.
ГРАНЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от гранка2. Най-сетне ето ни в последната зала. Тук преждата се навива на гранчета. Гранчетата се изтягат на клинове. П. Велков, СДН,
432. Войводският син чул всичко, прибрал се у дома си .., поискал едно гранче сребърни конци, седнал и за два дни изплел една мрежа. А. Каралийчев, БС, 16. Вагрила сутринта отнесе е близкото село няколко гранчета прежда за боядисване. М. Яворс-ки, ХСП, 159.
ГРАНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. За мас, масло, сланина и др. — имам лош дъх и горчив вкус поради разваляне. Маста грани.
ГРАНЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гранив. — Влизах, ама като наближих кучето, замириса ми ей тъй — като на гранява лой. Д. Немиров, Б, 65.
ГРАНЯСАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. действ. от гранясам като прил. За масло, мас, сланина и др. — развален, вмирисан. Гранясалото масло има остра, неприятна миризма (..), слабо горчив и лютив вкус и известно изменение на цвета — слабо потъмняване. Н. Димов и др., ТМ, 89. Граня-сала сланина.
ГРАНЯСАМ. Вж. гранясвам.
ГРАНЯСВАМ, -аш, несв.; гранясам, -аш, св., непрех. За мас, масло, сланина и др.
— развалям се, придобивам лош дъх и вкус. Лойта лесно гранясва на въздуха, а може също да се разложи на съставните си части. Ст. Младенов и др., ОТК, 89. Делфино-вите масла .. имат тенденция лесно да се развалят, гранясват и добиват неприятна миризма, поради което трябва добре да се съхраняват. Пр, 1954, кн. 1, 32. То [сиренето] кога оветее, има лошав дъх, гранясва, люти. Ив. Богоров, СЛ, 2.
ГРАНЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от гранясвам. При гранясването маслото добива неприятна миризма и вкус.
ГРАОВЕЦ, мн. -вци, м. Човек, който е роден или живее в Граово (област в средната част на Западна България, обхващаща Брезнишката котловина). Граовците са съхранили през вековете самобитния си фолклор и хора.
ГРАОВКА ж. Жена, която е родена или живее в Граово. Че ти земем, Гиго / граовку девойку. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 292.
ГРАОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до граовец и до Граово. Дорде ги Грозда поводи / барем ги лепо порани / по-лянски бели погачи / граовски тънки баници. Нар. пес., СбНУ XLIX, 103. Граовски хора. ^
ГРАПА1 ж. 1. Земеделско оръдие, с което се раздробяват буците пръст на изорани или засети площи; брана. Донкината бригада изкара волски грапи и железните клинци разбиха последните неразтрошени буци в широкия блок отвъд селското гробище. А. Каралийчев, ПД, 128. Къде беше Каракон-довското бранище, Самодивското изворче. Изкоренено, запороено, бучат трактори, заравняват с грапите, неспирно заравня-ват. Й. Вълчев, РЗ, 168.
2. Гребло за събиране на сено, плява и под. (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ГРАПА2 ж. Остар. и диал. 1. Неравност, изпъкналост върху повърхността на нещо; грапавина, издутина. Кога се турят две тела едно въз друго, то грапите на едното влизат в трапчините на другото. Н. Геров, ИФ, 70.
2. Белег върху кожата на човека, останал след боледуване от едра шарка. Лекарите в новите времена изнамериха мазила, с които може да ся възпре сипаницата да не остави по образа грапи. Лет., 1871, 142.
ГРАПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има остри издатини и вдлъбнатини и при пипане предизвиква върху кожата специфично усещане на търкане или драскане. Проти-воп. гладък. В отсрещния ъгъл стар явор ширеше неподвижни гранки, час по час ще се отрони рано пожълтял лист, ще се преметне и завърти във въздуха и безшумно ще падне край разкривения, възлест и грапав вековен дънер. Д. Талев, ПК, 126. Шосето, по което се движеха, беше ново, но доста разбито.. По грапавата му повърхност като две светли пътеки бягаха светлините на фаровете. П. Вежинов, СО, 181. Илия напипа на земята камък и трикрат-но почука по грапавата кора на дъба, като наподобяваше кълвач. X. Русев, ПС, 81. Марин опипвал с ръце грапавите стени на тунела и пристъпял бавно. М. Марчевски, ТС,
108. — Хай добре дошел... — похлипна Нин-ка, като подаде ръка, а аз усетих на пръстите си грапавата длан. О. Василев, ЖБ,
44.
2. Прен. За език, стил и под. — необработен по форма. Противоп. гладък. Език обикновен, тромав..; стих тежък, нехармоничен, грапав — са важни указания за критика. Те показват, че се намираме пред незряла, непълноценна творба, пред автор с ограничени възможности или съвсем без талант. Ив. Богданов, СП, 52-53. Неусетно за самия себе си той започна да пише стихове. Те бяха грапави и неумели, ала със силни, чисти чувства. С. Чернишев, ВМ, 37. Из недрата на народа, в процеса на труда, се ражда нашата нова народна песен. Тя още е сурова и грапава. Г. Караславов, ПМ, 46.
