витото — грановито дърво .. означава това честито семейство. М. Николов, БР, 1931, кн. 6, 180. Расна дърво столовито, / грановито: / корен в сърце на земята; / връх извило в небесата! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 102. Овде дърво столовито, / столовито, грановито, / гранки му се до небеси, / а корене сура земя. Нар. пес., СбНУ V, 27.
ГРАН-ПРИ ж. Книж. Голямата награда, която се присъжда на фестивал, конкурс. Цигуларят е носител на гран-при от престижен музикален конкурс.
— Фр. grand prix.
ГРАНТ, грйнтът, грйнта, мн. грйнтове, м. Книж. 1. Безвъзмездна парична помощ, субсидия, отпусната за подпомагане реализацията на определен творчески или друг проект и изплащана на части. Първоначалният грант за опазване на околната среда е 14 млн. долара.
2. Проект, чиято реализация се подпомага с такава парична помощ. Работим по тригодишен грант, финансиран от една фондация.
— Англ. grant.
ГРАНУЛА ж. 1. Спец. Обикн. мн. Малки плътни късове от някакво вещество във вид на зърна.
2. Обикн. мн. Астрон. Малки частици, подобни на зърна ориз, които се виждат на повърхността на Слънцето с телескоп. Ослепително ярката повърхност на Слънцето се нарича фотосфера, която при наблюдение с телескоп се оказва неравномерно ярка и изглежда зърниста. Тези зърна или гранули постоянно се образуват и изчезват. НТМ, 1961, кн. 12, 3.
3. Апт. Малък лечебен хап. Д-р Маноилов ме лекуваше при обикновените чести простудни заболявания. По негово нареждане гълтах разни дребни зрънца (гранули). К. Георгиев, СбЦГМГ, 139.
— От лат. granulum 'зрънце1.
ГРАНУЛАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Спец. Прил. от гранула.
ГРАНУЛАТОР, мн. -и, м. Техн. Машина, с която се раздробяват руди и камъни на малки зърна. Готовата суровина преди постъпване в пещта се овлажнява с вода до
12-14% и с помощта на специално съоръжение (гранулатор) се превръща в зрънца (гранули) с размер от 0,5 до 2 см. Б. Костов, ХС, 41.
ГРАНУЛАТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Техн. Прил. от гранулатор. Гранулаторно отделение.
ГРАНУЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от гранулация. Зърнестата форма на химическия тор, например на амониевата селитра, се получава в специални гранулационни кули. С. Иванов и др., Физ. X кл, 5-6. Гранулационна тъкан.
ГРАНУЛАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Спец. Превръщане на някакво вещество в зърнест материал с определена големина на зърната; гранулиране. Концентратът .. се подлага на студена гранулация в чашев гранулатор и получените гранули се спичат на лентова агломерационна машина. Цв. Цветков, М, 178. Гранулация на торове.
2. Мед. Постепенно зарастване на рани с нови тъкани, обикн. със зърнеста повърхност.
3. Астрон. Зърнестият строеж на слънчевата повърхност.
4. Спец. Превръщане на веществата, които влизат като съставки на едно лекарство, в еднообразни по форма тела, гранули.
ГРАНУЛИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. 1. Превръщам в зърна.
2. За рана, тъкани на тялото — зараствам, гранулирам се страд. Стопеното стъкло, за да се улесни процесът на смилането му, се гранулира, като се подлага на рязко охлаждане. Н. Преславски и др., НПБ, 212. ГРАНУЛИРАМ СЕ несв., непрех. Спец. Превръщам се в зърна.
ГРАНУЛИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гранулирам като прил. Който има зърнеста структура. Гранулираният суперфосфат се отличава с това, че се намира под формата на зърна (гранули). Д. Георгиев, ТЖР, 55. Гранулиран фураж.
ГРАНУЛЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от гранулирам и от гранулирам се. Фабрика за гранулиране. Гранулиране на тор.
ГРАНУЛЙТ м. Минер. Дребнозърнеста плътна скала, в чийто състав има кварц, гранит и др.; дребнозърнест гранит. Бял гранулит. Черен гранулит.
ГРАНУЛЙТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от гранулит. Гранулитова структу-ра.
ГРАНУЛКА ж. Умал. от гранула.
ГРАНУЛОМ м. Мед. Възелче от разраснала се съединителна тъкан, което се появява у човека или животните вследствие на хроничен възпалителен процес; гранулома. Болкоуспокояващите лекарства не са в състояние да излекуват една гангрена или един гранулом на зъба. Н. Тонкин, НЗЛ, 21.
ГРАНУЛОМА ж. Мед. Гранулом.
ГРАНУЛОМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който определя размерите и големината на гранулите. Тук трябва да се спомене и за гранулометричния (зърно-метричен) анализ на рохкавите скали. Г. Георгиев, МП, 173. Гранулометричният състав на динасовите шихти е разнообразен: от най-ситен прах до зърна с големина 5-8 мм. К. Дойчев, МП (превод), 214.
ГРАНЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от гранка1 (в 1 знач.). От некое гранче, кай що си стои и си пей некое бюлбюлче, току ке е излезли некое глуфче от некое коренче или
