Художникът минаваше границата на тога-вашната търпимост в печата, избирайки за прицелна точка главно българския владетел и неговите министри. М. Кремен, РЯ, 226. Нямам граници. Разг. За чувство и под. — достигам много висока степен в проявата си, много съм силен. Радостта на децата нямаше граници! След лодката се помъкнаха салове, корита. Всички бяха възбудени, надвикваха се. П. Здравков, НД, 35.
ГРАНИЦА ж. Диал. Горун. Така мърморел и вървял / тоз черногледец през гората, / където погледът му спрял /единствено върху хлъзгавината, / върху границата чепата / и неизсъхналата кал. Хр. Радевс-ки, Б, 61-62. Мома стои под граница —/овчар стои под кръстата ела. Нар. пес., СбНУ ХПУ, 464.
ГРАНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., не-прех. 1. За местност, държава и под. — намирам се в непосредствено съседство с нещо. На север Тракия граничила с Дунав, на изток — с Черно море, Босфора, Мраморно море и Дарданелите. П. Делирадев, БГХ,
13. Бяхме с татко на най-отдалечената нива, засята с царевица, която граничеше на юг с просторна ябълкова градина. П. Михайлов, МП, 84. На мене само ще продадеш голямата нива, която граничи със султанската гора. К. Петканов, ЗлЗ, 33.
2. Прен. За две различни по същност, но свързани по някакъв начин явления, прояви и под. — доближавам се, достигам до нещо друго, почти съвпадам с нещо. У него отново настъпи смущение, което граничеше с пълна безпомощност и го накара да се засрами. Д. Димов, Т, 590. Той обичаше Хати-пов за смелостта му, която граничеше с наглост. Ем. Станев, ИК I и II, 248. В плащането не беше от най-свидливите.. Но изискваше от хората си усилия, които граничеха с робския труд. А. Гуляшки, ЗР, 16. Орце сопнато каза: — Всеки героизъм, всеки акт на себеотричане граничи с безумието. Д. Спространов, С, 206.
ГРАНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Военнослужещ във войските на граничната охрана. Граничарят.., като благодари за посещението, заяви: „Ние тук зорко бдим на границата.“ Щ9 1950, бр. 227, 2.
ГРАНИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до граничар. Едва когато лаят на граничарските кучета заглъхна някъде към заставата, той се измъква изпод хвойновите храсти и пак на „четири крака“ запълзява към селото. Кр. Белев, РСК, 73. Ханджар беше голям овчарски пес, неодялан и тромав, кротък, приятел с всички и тъкмо поради тоя си нрав се оказа неспособен за граничарска служба. И. Йовков, ЧКГ, 29.
ГРАНИЧАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от граничар. В това време на пътя излязоха две момчета — граничарчета от заставата, — видяха я и току зад нея изопнаха рубашките си. Н. Нинов, ЕШО, 44.
ГРАНЙЧЕВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от граница. Рашид бей имаше два сарая, единът беше стар.., с граничеви дъски вътре постлан. Ц. Гинчев, ГК, 29. На кьошка на западната страна на една широка грини-чева лавица стоеше един белобрад старец на осемдесет години. Ц. Гинчев, ГК, 19. Прасците са хранят обикновено с граничев и буков желъд. Ступ., 1875, бр. 5, 40.
— Друга форма: гранйчов.
ГРАНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от граница. На това място минаваше българо-югославската граница и на самата ви-сочинка беше кацнал полуразрушен граничен пост. Сл. Трънски, Н, 239. Безумие имаше само там, дето по една или друга причина се премести завинаги у човека граничната линия между нашето аз и външния свят. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 36. Гранична войска. Гранично поделение. Граничен офицер. Гранична застава.
ГРАНЙЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от гранича.
ГРАНИЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Граничев.
-— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРАНКА1 ж. 1. Поет. Умал. от грана1; вейка, клонка. Голите гранки на дърветата, окъпани в радостни сълзи, устремиха върховете си към небето. И. Петров, ЛСГ,
91. Спи езерото; белостволи буки / над него свеждат вити гранки, / и в тихите му тъмни глъбини / преплитат отразени сян-ки. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 34. Гранки клати, зеленее / люлеката — мила йощ. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 175.
2. Прен. Остар. Клон от някоя област на живота, науката, промишлеността и др. Ний сме уж народ земеделски и скотовъдничес-ки. И само от тези две гранки на народно-то богатство — земеделието и скотовъд-ството — ний очакваме поминъка си! С. Бобчев, ПОС (превод), 57. Колкото за по-прякото и по-бързо разпростиране на тази наука [хигиената] между сиромашките разреди на народа.., аз мисля следующето. Читалищата.. трябва да спомогнат най-много върху тази гранка от нашите нужди. Ступ., 1875, бр. 9-10, 67.
ГРАНКА2 ж. Прежда, навита на мотовилка; чиле, гран2. При багренето на паму-чната прежда във ф-ка „Люлин“ и другаде се работи по занаятчийски начин, тъй като гранките се поставят във вани с кюпове багрила. ВН, 1960, бр. 2619, 2.
ГРАНОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Дърво грановито. Нар.-поет. Дърво, което има много гранки или стъбла, клони; столовит, клонест. Идеалът му е: честит живот при пълна къща не само с имот, аис щастлива, весела челяд. Столо-
