3. Остар. и диал. За човек — който има по лицето си белези от шарка; сипаничав. Най-сетне, за да не стане грапав [болният от шарка], може да са къпе в прясно мляко топличко и да му са променява често ризата. Ив. Богоров, СЛ, 37. На Стояна дадоа / една баба гръбава, / щръбозъба, грапава. / Стоян плаче, неке я. Нар. пес., СбНУ XLV, 357.
ГРАПАВИНА ж. 1. Малка неравност по повърхнина. Разранени, ръцете се впиваха във всяка грапавина.., краката търсеха и най-малката вдлъбнатина. Ст. Дичев, ЗС I,
171. Камъкът беше плъзгав и хората стъпваха внимателно, като се придържаха д грапавините на стената. Ст. Загорчинов, ЛCC, 133. Като забиваше носовете на меките си спортни обувки в грапавините на стръмния склон, бегачът се изкачи на шосето. А. Мандаджиев, ОШ, 14.
2. Прен. Негладкост, неиздържаност по форма в езика и стила на литературно произведение. Цитатът е предаден с всички грапавини на стила. Хр. Ковачевски, СК, 86. Методиев допуска, макар и не често, и различни езикови грапавини и дори несъобразности. С, 1952, кн. 2, 184. Сега прочетох новите издания на тия два романа .. и виждам, че авторът е поработил основно над тоя главен свой жизнен труд — много грапавини са премахнати, романите се четат много по-плавно. ЛФ, 1968, бр. 30, 2.
ГРАПАВИНКА ж. Умал. от грапавина. Стената беше измазана така, че като прекарах длан по нея не ме закачи нито една грапавинка, нито една песъчинка. М. Явор-ски, ЕСВ, 111.
ГРАПАВИЧКО. Нареч. от грацави-чък.
ГРАПАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от грапав. Грапавичкото й лице е грейнало от радост. Т. Влайков, Пр I, 131.
ГРАПАВО. Нареч. от грапав (в 1 знач.). Един калугер ни прибра в кухнята пред килията си, но при условие, че ще чешем поред лежащия парализиран в килията калугер с „попадийка“ — дървена лопатка, едната страна на която беше грапаво набраздена. Г. Белев, ПЕМ, 60.
ГРАПАВ ОЛЙСТНИ само мн. Бот. Семейство двусемеделни растения (треви, рядко храсти и дървета) с листа, покрити с твърди власинки, цветове, събрани в съцве-тия, и плод орехче. Borraginaceae.
ГРАПАВОСТ, -тта, мн. -и, ж. Отвл. същ. от грапав. Усетът за недостатъците и грапавостите на създаденото стихотворение е съществувал, преди още то да бъде обнародвано. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн.
1, 13.
ГРАПЕЛ м. Индив. Грапавина. И лицето му стана така мило, така светло, така щастливо, щото ти се чинеше, че на миг се изгубиха грапелите на носа му. Ив. Вазов, Съч. УП, 31. Каква чудна хубост представлява видът на Витоша при разните осветления през деня.., най-малките грапели на зъберите й ясно се забелязват в чистотата на небесната синевна. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 5.
ГРАПЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от грапя. Над тридесет трактора от осемте бригади на машинно-тракторната станция са се включили в сеитбата, в грапене-то и в култивирането. ВН, 1958, бр. 2083,
1. Напролет специалистите определят то-чно в кое време ще се прави грапене на посева и подхранване с азотни торове. РД,
1950, бр. 238, 2.
ГРАПИЦА ж. Остар. и диал. Умал. от грапа2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРАПТОЛЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Геол. Който се отнася до граптолити.
ГРАПТОЛЙТИ само мн. Геол. Изчезнала група морски колониални организми с хитинов скелет. От началото на палеозойс-ката ера, когато в нашия край са плискали буйните вълни на Силурското море, което е оставило наследство на витошкия масив черните глинести шисти и остатъците от граптолитите, са изминали около 48 милиона години. П. Делирадев, В, 29.
— От гр. Ypa7ixoQ 'начертан' + A.ii3o<; 'камък'.
ГРАПЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. и непрех. Обработвам почвата с грапа. През м. март грапихме есенните посеви. ОП, 362. Нашето ТКЗС привърши есенната дълбока оран, наторихме земята с изкуствен тор, грапихме едни път с желязна грапа. ОП,
227. Напролет грапят няколко пъти, за да не се изпари влагата и за да бъде почвата винаги рохкава. РД, 1950, бр. 245, 3.
ГРАТИС нареч. 1. Безплатно, даром (обикн. за посещение на представление). Някакво дете се промъквало гратис в киносалоните и все гледало „Чапаев“. Разпоредителните го хванали.. Детето.. признало, че е гледало „Чапаев“ дванадесет пъти. Й. Радичков, НД, 254-255. И настолни лампи имам.. Триста лева парче, и веднага пращам момчето да ги постави гратис! Чудомир, Избр. пр, 77.
2. Като същ. гратис м. Разг. Безплатен билет за представление. — Искаш ли утре да те водя на театър?... Имам два гратиса. М. Грубешлиева, ПИУ, 37. Салонът притихна, тежката завеса се вдигна.. Гратиси-те, които получаваше жена му, винаги отстъпваше на братовата си жена или на брата си. Ст. Даскалов, БС, 153.
— Лат. gratis 'безвъзмездно, даром' през фр. gratis и рум. gratis.
ГРАТИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Обикн. за билет за представление —
