ясно с тяхната форма. Л. Андрейчин и др., БГ, 69. Няма съмнение, не това писмо не е лишено от граматични, синтактични и стилистични грешки. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 636. Ония схоластични, граматични, реторични и логични тънкости съвсем не идеха към онова време, никога не се изпитваха и не повтаряха в живота. Н. Бончев, ТБ (превод), 14. Граматични особености. Граматичен строй.
— Софроний Врачански, Неделник, 1806.
ГРАМАТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Граматичен. Граматическата наука, която много хора наричат изкуство, е наистина изкуство. Хр. Белчев, Избр. съч., 106. Изваждам червен молив и поправям всичките граматически грешки в афиша. П. Незнако-мов, МА, 23. В граматическите си бележки тук г. Ягич е изказал няколко твърде здрави мисли за историята на наший език. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 209-210.
ГРАМАТЙЧЕСКИ. Нареч. от прил. граматически; граматично. Освен главни и второстепенни части в изречението може да има думи, които не са свързани с тях граматически. Л. Андрейчин и др., БГ, 259. Мичоната подражаваше подигравателно на техния диалект, винаги говореше по тяхному. И тъкмо това., принуждаваше повечето от местните хора да разговарят с нея граматически. Т. Монов, СЧ, 37.
ГРАМАТЙЧНО нареч. Според правилата на граматиката, от гледна точка на граматиката; граматически. Когато се означава граматично времето на глаголните действия, на първо място се излиза от положението им спрямо момента на говоренето. Л. Андрейчин и др., БГ, 142.
ГРАМАТНЙК, мн. -ци, м. Остар. Учен, образован човек; книжовник, граматик, гра-мотник. Попът и без това мразеше Добря, и без да гледа как връвят добре в науката децата, все чакаше и едва дочака слука да напъди тоя граматник. КН, 41. „Добра майка, дума умний англичанин, струва и врядва повече, отколкото сто душ грама-тници“. Лет., 1974, 102.
ГРАМАТНЙЦА ж. Остар. Учена, образована жена. Не е срамно и на граматни-ца жена да работи, а и трябва да работи и по-вещо и по-добре от неуките. КН, 80-81.
ГРАМАТОМ м. Хим. Число грамове от даден химически елемент, равно на атомно-то му тегло. Те определиха специфичната топлина .. и атомната топлоемкост (количеството топлина, необходимо за повишаване на температурата на 1 граматом вещество с Io) на елементите. К. Манолов, ВХ, 34.
ГРАМЙОН м. Хим. Число грамове от дадено вещество, равно на теглото на един негов йон. Йоналната концентрация изразява броя на грамйоните, които се съдържат в 1 л разтвор. Хим. XI кл, 1965, 50. Един грамйон от комплексона винаги се свързва с един грамйон от метала независимо от валентността му. М. Кожухаров и др., АХ, 334.
ГРАММОЛ м. Хим. Граммолекула. Установено е, че от един граммол оцетна киселина се отделя половин граммол водород. Това значи, че от една молекула оцетна киселина се отделя само един водороден атом. Хим. X кл, 1958, 68.
ГРАММОЛЕКУЛА м. Хим. Число грамове от дадено химическо вещество (елемент или съединение), равно на молекулното му тегло; граммол. Граматом са толкова грама от един химичен елемент, колкото е атомното му тегло, а граммолекула са толкова грама от едно вещество, колкото е молекулното му тегло. Хим. УШ кл, 1965, 5.
ГРАМОЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от грамоля се.
ГРАМОЛЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Диал. Боря се, боричкам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГРАМОТА ж. 1. Истор. Писмена заповед, официален документ, издаван предимно от царе и феодали през Средновековието. И тъй като беше книжовник.., кастрофилак-тът Воислав го бе взел при себе си за ковчежник на грамотите и хрисовулите царски. П. Константинов, ПИГ, 25. На тия богомили новият цар ще даде грамоти. Най-напред .. — грамота свободно да следват вярата си .. — грамота, че общинските земи са свободни довека. А. Дончев, СВС, 172. — Дворянин е дядо Райчо.. — Има си черно на бяло — грамота от руския цар. В. Геновска, СГ, 295. В грамотите на българските царе, в манастнирските надписи и пр. наименованието Витоша остава неизмено. П. Делирадев, В, 18.
2. Официален документ, който се дава за отличие, обикновено заедно с орден или значка. Годишният си план тя изпълнила за 5 месеца и 25 дни. За това тя получила грамота. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 47. На висока плетена масичка .. стояха кутийки с ордени.. Грижливата майчина ръка ги лъскаше всеки ден. Над тях бяха окачени грамоти. О. Бояджиев, П, 124. Почетна грамота. Похвална грамота.
— От гр. уращкхта 'писмо; написани неща' през рус. грамота.
ГРАМОТА ж. Остар. Умение да се чете и пише; грамотност. Учат се прилежно на българска грамота и се готвят за своето си послание с искрена любов и вяра. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 133. Щом човек стане грамотен, сигурен ли си, че ще ползува тъкмо наложената свише грамота? В. Мутафчиева, ИКМ, 86.
— Рус. грамота.
