ГРАМОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Който знае да чете и пише. Самият факт, че тя бе селянка, едва грамотна, не ме спираше да мисля, че от нея може да се създаде човек, щом налице има толкова здрав природен ум. Н. Попфилипов, РЛ, 80. Другарите й [на Димка] в селото отвориха неделно училище само за грамотните отраснали момци и моми. А. Страшимиров, К, 18-19. За разлика от мнозина хайдушки войводи и участници в четническото движение Стефан Караджа бил грамотен човек. От запазените няколко негови писма и документи се вижда, че той е имал обработен почерк. Н. Ферманджиев, РХ, 174. Аврам и Колчо били грамотни, та нерядко в тия срещи прочитали по нещо от някоя черковна книга. Т. Влайков, Пр I, 92. // Начетен, образован. И работата е, че държавата сега има нужда от по-грамотни и по-събудени служители, та който е подготвен трябва там да иде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. Никола е уверен пък, че Буцов просто му завиждаь че е по-грамотен от него, по-образован. И. Йавков, Разк. I, 25.
2. Който е без граматически и правописни грешки. Ние обаче не вярваме на никакви предупредителни и грамотни надписи. И. Радичков, ВН, 8. Грамотно писмо.
3. Който има познания в определена област на живота или науката. Щастлив съм, че успях да видя и да почувствувам как едни малък, но храбър и политически грамотен народ с възторг гради своето бъдеще. РД, 1950, бр. 84, 1. Ученикът е математически грамотен.
ГРАМОТНИК, мн. -ци, м. Остар. и ди-ал. Учен, образован човек; книжовник, граматик, граматник. И се просветих. Пръсках светлина и направих сина си Димитър., гра-мотник. И просветени хора са калфите ми, които също пръскат светлина в отечеството. Вл. Свинтила, СЗЗ, 29-30. Като кацна, изпротърси / изпротърси десно крило, / че спропадна бело книже, / бело книже, сит-но писмо.. / Съгледа ги цар Костадин: — „Леле варе мои слуги, / я ми щете позовете, / позовете арен попа, / арен попа грамотни-ка.“ Нар. пес., СбВСт, 58.
ГРАМОТНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от грамотен. Пъргав и работлив момък.. Беше и грамотничък. Ив. Вазов, Съч. XI, 32. Ще се отрака в търговията, ще стане човек... Да почне с време, пък и като е грамотничък... — Втори клас свърши. Г. Караславов, Избр. съч. I, 328.
ГРАМОТНО. Нареч. от грамотен. Сух, изпечен, този тридесетгодишен мъж говореше грамотно. Ст. Станчев, НР, 186. Разказът на г. Венедикова „Семейно щастие“ е написан сравнително по-грамотно и не е лишен от замисъл. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 233. В българската литература захващат вече да се появяват сериозни, грамотно написани и необходими книги. Знан., 1875, бр. 18, 287. Тя пише грамотно.
ГРАМОТНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Отвл. същ. от грамотен. Предприемчиви и духовно по-издигнатни, мнозина от които вече получили в тогавашните училища грамотност и просвета, българите постепенно изтласкват от производството и пазарите турците, гърците и куцовласите. Г. Дръндаров, ВЗ, 10. Свикнал съм да го уважават хората заради грамотността му. В черквата помагал на попа в четенето на църковните книги. Н. Каралиева, ЗБ, 10. Музикалната грамотност и общото музи-кално развитие на учениците се обуславят от достатъчния брой часове по пеене. НК, 1958, бр. 6, 6. Двайсет години бе учил бедните планинарчета на четмо и писмо, а родителите им — на политическа грамотност. П. Здравков, НД, 208.
О Компютърна грамотност. Минимум от знания за компютъра и компютърните програми, необходим на неспециалистите, за да могат да работят с тях. Изискванията към кандидатите за тази длъжност са владеене на английски и компютърна грамотност. Курс по компютърна грамотност.
ГРАМОФОН м. Апарат, обикн. електрически, който възпроизвежда звукове (музика, говор и др.), записани автоматично върху специална плоча. Вечерта [бай Мит-ьо] донесе от баджанака си грамофона с четири плочи, от които едната, с песента „Разлъка“, от много употребление беше пукната, та трябваше иглата да се слага към средата. Чудомир, Избр. пр, 70. До Първата световна война грамофонът с фуния спадаше към инвентара на кафенетата и заведенията.. Явиха се плочи с български песни. П. Мирчев, СВ, 148. Когато вечерята беше на привършване и грамофонът на Сарандовица, управляван от едного от слугите й, засвири валс и подпоручикът .. се завъртя из стаята с г-ца Шмидь Пала-зов .. заследи всяко нейно движение. И. Йовков, В АХ, 55. Изпълнението на едно музи-кално произведение или речта на някой оратор може да се възпроизведе много пъти благодарение изобретението на грамофона. Физ. X кл, 32.
— От гр. урацца 'буква' + (ptúvií 'звук'.
ГРАМОФОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от грамофон. Не се мина много и той, качен на колело, запраши към града.., бяха му се свършили грамофонните игли. Чудомир, Избр. пр, 173. Нека създадем изобилие от хубава, лека и танцова музика, нека създадем най-добри условия за популяризацията й по радиото, телевизията, чрез грамофонните плочи, в концертните зали. ЛФ, 1958, бр. 49, 4. Дългосвиреща гра-мофонна плоча.
