ленчук да ни пробутва залежалите домати и грозде. П. Незнакомов, АБМ, 38. За да улесним ползуващите рецептурата както в отделните домакинства, така и в заведенията на общественото хранене, продуктите в рецептите за ястия са дадени в грамаж и в домашни кухненски мерки за 5 души. Л. Петров и др., БНК, 10. Явяват се разлики в грамажа на порциите.
ГРАМАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Прил. от грамаж. Грамажното изражение на тленната ми същност е 42 кг с обувките и значката на ревера. ВН, 1959, бр. 2515,4.
ГРАМАТЙК, мн. -ци, м. 1. Книж. Човек, който работи в областта на граматиката или съставя учебници по граматика. Не пишеха ли на него [старобългарски език] почти всички по-важни писатели и граматици, начело с Неофит Рилски, най-голе-мия тогавашен авторитет по езика? Ив. Шишманов, СбНУ XI, 696.
2. Остар. Учен, образован човек; книжовник, граматник, грамотник. —Лука, ти си граматик и повече знаеш от мене.. И ето що: отговори ми с чисто сърце, знаеш ли книгата, дето се приказва за греховете човешки? Ст. Загорчинов, ДП, 35. Грамати-ково ни посрещна цяло в слънце.. Някога си колибари го заселили, но не какви да е коли-бари, а граматици, имали си килийно училище. Писмовни хора били. Ст. Станчев, ПЯС, 96. Нека оставим настрана числото, точното число на онези, които знаят да четат и пишат, че да видим що знаят тези, които си мислят и казуват по нас, че са граматици, четци или читатели! Ч, 1875, бр. 7, 290. ^
ГРАМАТИКА ж. 1. Само ед. Дял от езикознанието, който разглежда строежа на езика и правилата за изменението на думите и съчетаването им в изречения. Предмет в граматиката наричат всичко, което можем да си помислим, че съществува самд за себе си. Л. Андрейчин и др., БГ, 57. Учил се [Паисий Хилендарски] в тогавашните килийни училища и както сам казва, познанията му били твърде оскъдни: не учил из-тънко ни граматика, ни светски науки. Б. Пенев, НБВ, 46. // Тази наука като учебен предмет. — Преди да тръгна насам от Търново, пет дни поред ходих при учителите. Слушах как учат учениците в класното училище. Там вече изучават история, земе-описание, естествознание, граматика. Д. Марчевски, ДВ, 54. // Система от правила за образуване и изменение на думите в даден език и съчетаването им в изречения. В тия афишчета се казваше всичко хубаво за международния език. Говореше се за конкретната полза от него, за лесната му граматика. П. Велков, СДН, 83. Най-отдолу с ръката на самия Бенковски бяха написани следующите редове, наполовина с черковни букви, и без никаква граматика. Ив. Вазов,
СбНУ П, 42. Трябва да се каже, че авантюристът се справил блестящо със задачата си. Измисленият език бил истински език — с граматика, с речников фонд, с азбука. К, 1963, кн. 8, 37.
2. Учебник по този предмет. Българската младеж иска да печата букварчета, граматики и аритметики, а кир Колони ни разправя за Ноевия ковчег. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, С, 1947, бр. 46, 109. — С голямо удоволствие научих, че вие сте пожелали да получите една румънска граматика, за да изучите нашия език. А. Каралийчев, НЧ, 88. Той [Неофит Рилски] е дал на книжнината ни куп забележителни книжовни трудове: славяно-българска граматика, голям български речник и разни още книги, между които и едно пространно описание на Рилския манастир. Ив. Вазов, Съч. XV, 30. И някой път, изморен от дългото превеждане на Тита Ливия или отегчен от мъчителното изучаване на гръцките неправилни глаголи, взема, та зафърля настрана латинския автор или гръцката граматика на Курциуса. Т. Влайков, Съч. Ш, 44.
О Глътвам си / глътна си граматиката. Жарг. Изплашвам се силно и не смея или не мога нищо да кажа.
— От гр. Ypaji^axtKií.
ГРАМАТИКАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Процес, при който дадена пълноз-начна дума изгубва лексикалното си значение и лексикална самостоятелност и придобива граматическо значение и функция на служебна дума. Превръщането на формата за 3 лице ед. число на глагола ща в частица за бъдеще време ще е резултат от грама-тикализация.
— Англ. grammaticalization.
ГРАМАТИКАР, -ят, -я, мн. -и, м.
1. Пренебр. Посредствен граматик.
2. Остар. Граматик (в 1 знач.).
ГРАМАТИКАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от граматикар.
ГРАМАТИКАРСТВО, мн. няма, ср. Дейност на граматикар.
ГРАМАТИКОПИСАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Съставител на учебник по граматика. Нашите граматикописатели могат да са ползуват от горните кратки наставления, ако би предприели да пишат българска граматика. Ч, 1870, кн. 1, 32. Не е нужно да се разпространяваме за достойнството и важността на тая\ граматика [на Миклошич], която е най-нужната книга на всеки един работник в полето на славянското езикознание, следователно и на нашите граматикописателе. М. Дринов, ПСп, 1876, кн;11,208.
ГРАМАТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до граматика; граматически. Граматичният род на съществителните в съзнанието ни се свързва доста
