Човек не можеше да откъсне очи от тази величествена грамада, облепена със златни плочи. И. Вълчев, СКН, 279. Видях и затвора. И неволно се хванах за полите на мама. Наистина страшна грамада! К. Калчев, ПШЖ, 87. Ирин-Пирин! Поклон, грамада чудна / от преспи, хаос, облаци, гранит! Ив. Вазов, Съч. II, 188.
2. Планински скали и камънаци. Реката бърза с бързеи пенливи, игриви и облива камъни, грамади и пада във водопад надолу към полето. Ламар, ПР, 22.
— Друга (остар.) форма: г р о м а д а.
ГРАМАДАНСКИ, -4, -о, мн. -и, прил. Разг. Увел. от грамаден (в 1 знач.); огромен. Аз се завирах в някоя грамаданска бъчва от сирене. Р. Сугарев, СС, 10. Ако и [мотоциклетистът] да бе повдигнал ветроопор-ните очила над авиаторското си боне, никак не ми вярваше, че той кара грамаданс-кия мотоциклет. Р. Сугарев, СС, 6. Защо си си купила такова грамаданско палто?
ГРАМАДЕ, мн. няма, ср. Диал. Събир. Много скали на едно място. — „Най е лепо горе чамширово, / сал не може самд да го бива — / Узвива се у зелени типет, / а па типет уз бело грамаде.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 108.
ГРАМАДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. Който е с много големи размери; огромен. Грамадната стая беше същата, както преди години. Все същите огромни, високи библиотечни шкафове, които стигаха до тавана и обикаляха цялата стая. П. Спасов, ХлХ, 185. Катерицата Кики живееше близо до шосето, в хралупата на един грамаден дъб. Ем. Станев, ПЕГ, 100. Жълтата земя приличаше на изпечена, грамадна тухла. К. Петканов, СВ, 27. Спряло пред грамадната скала в закана, / сръчно чука то [ка-менарчето], върти. Хр. Смирненски, Съч. I, 34.
2. Който е в много голямо количество; огромен. Парите не бяха много, но за Доки това беше грамадна сума. Г. Райчев, Избр. съч. П, 208. През целия тридесет и повече години период от свободното си политическо съществуване България е била винаги терзана от страха на една война с Турция и под влияние на този страх тя е опропастила грамадни материални средства. БД, 1909, бр. 1, 1.
3. Който става, извършва се, проявява се в много висока степен, с много голяма сила. Характерът на тия поправки свидетелст-вува за грамаден успех на художническото съзнание у Белчева. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 206. Усилието, което правя, ми се струва тъй грамадно, като че вдигам на раменете си цял вагон или отмествам воденичен камък. Л. Стоянов, X, 47.
4. Остар. Който има изключителна важност и значение. Дарий не искал да бъде по-долен от своите предшественици и предприел завоеванието на Европа. Грамадното му предприятие против скитите са свършило с несполука. Н. Михайловски, РВИ, 108. И действително тези учреждения [читалищата] можеха и още могат да извършват грамадна работа по просветяването на нашия народ. Ч, 1875, кн. 1, 11.
— Друга (остар.) форма: громаден.
ГРАМАДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет.: Зъмя грамадна. Диал. Змия, която живее в грамада (планински скали и камънаци); грамадница. Че си в грамади отиде, /обръна дърво и камък, /улови зъмя грамадна / с две глави и с две опашки. Нар. пес., СбНУ XXVII, 243.
ГРАМАДИНА ж. Рядко. Нещо, което е извънредно голямо, огромно. Станцията е доста обширна, но сега се строи една так-вази .. грамадина, каквато само американците са в състояние да строят. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60. Скалата е на възбог — грамадина, канара. Н. Хайтов, ШГ, 177. Разказаха ни какви приказки имало на времето, когато докарали в читалището първото пиано. — Бре този човек смахнат ли е? — казвали за председатела на селсъвета. — Кому е дотрябвала тая грамадина? Ст. Поптонев, ОБЛ, 273.
ГРАМАДНЕЙШИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Твърде грамаден, прекалено голям. Впрочем толкоз е грамаднейша важността на предмета, щото да са повтаря няколко пъти за него, има си мястото. С. Бобчев, 4,1874, бр. 3,69.
ГРАМАДНИЦА ж. Диал. Епитет на змия, която живее в грамада камъни. Заварих две момчета — хванали, дяволите, една жива змия грамадница. Тъкмо се гласеха да й отсекат главата на дръвника. А. Кара-лийчев, ПГ, 70. Навила се пъстра зъмя, / пъстра зъмя, грамадница. Нар. пес., СбНУ XXVn, 179.
ГРАМАДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от грамаден. Той [проломът] поразява с величието си, потиска, души с грамадността си. Ив. Вазов, Съч. XV, 155.
ГРАМАДЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Рядко. Трупам се, натрупан съм на грамада. На север проломът отваря вид на Софийското поле, дето се грамадят къщята на столицата, извънредно живо-писна в своята отдалеченост. Ив. Вазов, Съч. XVn, 18. В небето се вълнуваха отту-ка плешивите глави на Свети Илия, Баба.. От другите страни — сплесканата Вискер планина.., средногорските бърда .. и цял рояк още бърда и висове, които се грамадяха и пълнеха пространствата от юг и изток. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 38-39.
ГРАМАЖ м. Теглото на дадена порция, продукт и др., измерено в грамове. Може пред очите му кварталният месар да мами клиентите в грамажа, а продавачът на зе
