ГРАК, гракът, грака, мн. няма, след числ. грака, м. Неприятен, дрезгав звук, крясък, издаван от птица, обикн. врана или гарван. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. И. Йовков, СЛ, 126. — Какъв е тоя безобразен грак? — извика той. — Нима в горската тишина не може да се чуе гласът на по-достойни певци? СВ. Минков, ПК, 29. В далнината, из мъглата, / вий се облак врани черни. / Грак сподавен, глух и бавен / счуй се — и далеч замира. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 40. • Обр. Вляво, между клоните, се обади картечница, но нейният забавен грак не ги уплаши. Йв. Мартинов, ДТ, 86. Високоговорителят продължаваше да грачи: — Пръскайте се, ще стреляме! После гракът секна и в същия миг запукаха изстрели. Б. Райнов, ЧЪ, 85-86.
ГРАКАМ, -аш, несв., непрех. Грача. Зловещо гракат врани / и рой по рой прелитат към градът. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 148. А там — пред заника — тъй кротко, / хвърчи и сякаш грака гарван. Н. Хрелков, ДД, 62.
ГРАКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гракам. Тук беше още по-тихо и дрезгавото гракане на някаква птица отекна надалеко. Д. Талев, С П, 256. По-късно ято гарвани с тревожни гракания го последваха [орела]. П. Михайлов, МП, 74. Едновременно с острия звук в тишината на двора се чу и зловещото гракане на картечниците
— та-та-та-та! П. Вежинов, СО, 6.
ГРАКВАМ, -аш, несв.; гракна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Издавам единичен и краткотраен грак. Един гларус прелетя ниско над плажа .. — и преди да отмине, гракна кратко и силно. Д. Цончев, ЧС, 183. Над главата ти безнадеждно гракне врана и отлети. Елин Пелин, Съч. I, 154. • Обр. Войводата стреля два пъти в гърдите му.. Два пъти гракна едно след друго черният наган в ръката на войводата. Д. Талев, ГЧ,
118. Обграждат ги в една кошара/и граква огнена стрелба. Ас. Босев, СЦС, 3.
2. Прен. Разг. С предл. срещу (против). Нахвърлям се срещу някого с недоволство, с шумни обвинения и ругатни. Събрали са се всички в кръчмата .., че като, гракнали срещу мене, ще ме изядат. Й. Йовков, А, 68. Виновна ли е тя, че цялото село е гракнало против нея? К. Петканов, СВ, 161. Идеше му да нахълта в къщи и дая отведе, но знаеше, че щом го видят, всички ще гракнат отгоре му, ще го одумват, ще му се карат. Не може го изтърпя. И. Петров, НЛ, 187.
— Хайде, стига приказки! Работата стои, нищо не сме свършили... От разни страни гракваха срещу нея: —.. върви се подмазвай другаде, какво търсиш между нас? Б. Бол-гар, Б, 112.
3. Диал. Спущам се върху някого да му се радвам или да искам нещо от него (Н. Геров, РБЯ). Децата, като ме видяха, гракнаха въз мене. Гракнали са за хляб. Н. Геров, РБЯ I, 244.
ГРАКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от граквам.
ГРАКНА. Вж. граквам.
ГРАМ, грамът, грама, мн. грамове, след числ. грама, м, 1. Основна единица мярка за тежина, която е равна на тежестта на един кубически сантиметър дестилирана вода при 40°С. — Притеглянето на Луната е много по-слабо от земното — каза Ян Би-биян. — Един килограм, какъвто познаваме на Земята, тук тежи само стотина грама. Елин Пелин, ЯБЛ, 61. Хиляда грама правят един килограм.
2. Обикн. мн. Метални късчета с различна тежест, равни на определено количество от тази основна единица, с която се измерва теглото на предмети върху везни, кантар и др. Тъй като за везната нямаше достатъчно грамове, магазинът използуваше за целта камъни. ОФ, 1950, бр. 1848, 2.
О Нито (и) грам. Разг. Ни най-малко, никак. Тези лигави, самодоволни страхливци и кариеристи тук нямаха нито грам фантазия, за да си представят като какво би се случило, ако комунистите победят. Г. Караславов, Г, 27. — И преди малко пресмятах и кроих. Не, няма и грам полза да те убивам. Д. Вълев, 3, 283.
— От гр. Ypa|ifia 'буква; малко тегло' през нем. Gramm и рус. грамм.
-ГРАМА ж. Книж. Втора съставна част на сложни думи със значение: графическо изображение, линии, направени от записващ, регистриращ апарат, напр.: рентге-нограма, радиограма, електрокар-диограма и др.
ГРАМАДА ж. 1. Много голям, огромен куп от предмети. Когато потегляше за чужбина и натрупваше куфарите си на перона, грамадата беше по-висока от гарата. А. Каралийчев, НЗ, 177. Пред мене се изправи огромната камара от дребни камъни.. Грамадата камъни била натрупана, за да не се излъже някой да мине по „мъртвешкия път“, както го наричали селяните. Г. Белев, ПЕМ, 77. На тротоара пред дюкяна бе натрупана грамада дини. Т. Хар-манджиев, КЕД, 212. Още месец — купчинката / стана веч могила. / И грамадата от себе / мърда и пораства, / и пътникът отдалеко / веч я сапикасва. Ив. Вазов, Съч. IV,
26. //Предмет с огромни размери, който прилича на такъв куп. Около него тъмнееха грамадите на големи, огладени от бурите камъни. Ст. Сивриев, ПВ, 75. Никакво движение не разклащаше черните грамади на дърветата. Й. Йовков, Разк. П, 65. Луната потъна във вълнистите грамади на облаците. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. Кубер .. простря ръка и посочи на Добета най-напред куполите на черквата „Света София“.
