та дрянова пъпка, която едва-едва се гра-валяше на гьоза. Ст. Даскалов, CЛ, 407.
ГРАВИМЕТРЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до грави-метрия. За преценяване запрашеността на рудничния въздух в минната практика засега се използуват показатели, получени въз основа на утаяването от въздуха на дисперсни фази (прахове), а именно: 1. Теглови (гравиметрични) показатели, изразяващи атмосферната запрашеност в теглови единици — милиграми прах на 1 м3 въздух. Хр. Марков и др., ТБ, 184.
О Гравиметрична аномалия. Геодез. Разлика между наблюдаваната и теоретично изчислената стойност на силата на тежестта, която се използува при геоложки търсения и проучвания в геодезията. Известно е например, че голямата тихоокеанска теренна депресия около Япония-Филипините-Индонезия.. е свързана с големи отрицателни гравитационни аномалии; също се знае, че сеизмически много активната зона Карпатите-Кавказ-Средна Азия-Далечният изток е свързана с известни гравиметрични аномалии. К. Киров, Пр, 1953, кн. 6,43. Гра-виметричен метод на проучване. Геодез. Метод за изследване на земното гравитаци-онно поле.
ГРАВИМЕТРИЯ ж. Спец. 1. Дял от геофизиката, който изучава разпределението на силата на тежестта върху земната повърхност. При проучване на находищата на полезните изкопаеми се прилагат главно няколко геофизични метода .. Гравиметрия
— основава се на разликата в плътността на скалите. X. Попйорданов и др., ПИ, 25.
2. Метод за извършване на химически количествен анализ, при който количеството на търсеното вещество се определя чрез изолиране от сместа или съединеното й претегляне; тегловен анализ.
— От лат. gravis 'тежък' + -метрия.
ГРАВИМЕТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. 1. Уред за относително определяне ускорението на земното привличане. С помощта на гравиметър и други физични уреди по аномалиите на земното привличане може да се открият ценни залежи от рудни и нерудни полезни изкопаеми. Ст. Бошев и др., ГГ, 21.
2. Уред, който служи за определяне запрашеността на въздуха по метода на филтрирането.
— От англ. gravis 'тежък' + гр. цетроу 'метър'.
ГРАВИРАМ, -аш, несв., прех. Нанасям рисунка, надпис и под. върху твърд материал с режещ инструмент или по химически начин. Той намислил да си купи с тия пари едно кордонче за часовника — с медалъон, на който щял да гравира думите: „От първото спечелено дело“. Д. Калфов, Избр. разк., 354. Тепсиите [Стефан Йонков и помощникът му] гравират с калем (шило). Ив.
Коларов, Е, 24. Белобрад майстор нагрява на мангала голяма плоска съдина от пиринч. Тя е вече гравирана. Остава да бъде оцветена. Т. Кюранов, АП, 81. Тя [пушката] е тъй изящно гравирана и инкрустирана с разноцветни метали по ложето, че сякаш не иде от арсенала, а от парижка бижутерия. Н. Хайтов, ШГ, 113. гравирам се страд.
— От фр. graver 'изрязвам' през нем. gravieren.
ГРАВЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гравирам. Гравирането [на стъклото] се постига чрез нарочни гравирни абразивни шайби. Н. Николов, М, 280.
ГРАВЙРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до гравиране. Гравирно изкуство. // Който служи за гравиране. Гравирни инструменти.
О Гравирна машина. Техн. Уред, който възпроизвежда механично релефни изображения върху твърд материал чрез изрязване.
ГРАВИРОВКА ж. Гравиране. Големината на стъпките на веригата [от машината с верижна система] определя големината на отрязания бонбон. За да се получат бонбони с различна форма или гравировка, има машини с различни вериги. А. Генадиев и др., ТЗ, 62.
— Рус. гравировка.
ГРАВИТАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. 1. Физ. Прил. от гравитация; гравитачен. Освен с физиката такава двойна връзка астрономията има и с редица други науки, като математиката и механиката (в пресмятане движенията и гравитационните въздействия на небесните тела). Астр. XI кл, 1964, 3. Днес на всеки ученик е известно, че Земята се движи по окръжност.. Причината за това е гравитационното поле на Слънцето. ПЗ, 1981, кн. 10, 15. Освен тях [планетни спътници] има и планети с обикновени размери като размерите на Земята. Те не могат да се открият по гравитационен път. ВН, 1961, бр. 3172, 4.
2. Прен. Който привлича силно. В скулптурата композиционното изграждане става чрез скулптурния обем, като се държи сметка., и за тяхната [на обектите] грави-тационна сила. Л. Далчев, Съвр., 1975, кн. 2, 155.
О Гравитационен транспортьор. Техн. Съоръжение за гравитационно пренасяне на единични товари или насипни материали на сравнително къси разстояния, което се състои от наклонен улей или изкоп, галерия с голям наклон, по който товарът се плъзга под действие на собственото си тегло; спуск. Гравитационен шок. Мед. Смущение в кръвообращението при преминаване на тялото от легнало в изправено положение, свързано със спадане на артериалното налягане и мозъчна анемия; ортостатичен шок. Грави-тационна вода. Техн. Свободна, несвързана подземна вода, която под действието на соб
