Зорка се е свила до него.. Андро се приближава към тях като към накладен огън в студа. Иска му се с един граблив поглед да си отнесе от топлината, която ги свързва. Бл. Димитрова, Лав., 54.
ГРАБЛЙВЕЦ, мн. -вци, м. Граблива хи-щна птица. Таралежът разгледа клюна й. Той беше малък и прав, значи птицата не беше опасна и нямаше нищо общо с граб-ливците. Ем. Станев, ПГВ, 84.
ГРАБЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от граблив.
ГРАБЛО, мн. -а, ср. Диал. Гребло. Бай-ко е взел граблото и една четирирога вила
— яба. Т. Влайков, Пр I, 282.
ГРАБЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Граблив човек.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРАБНА. Вж. грабвами грабнувам.
ГРАБНЙНА ж. Диал. Грабеж (в 3 знач.); грабенина, плячка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРАБНУВАМ, -аш, несв. (остар.); грабна, -еш, мин. св. грабнах, прич. мин. страд. грабнат, св., прех. Грабвам. Двата князове Борис и Роман, като ся известиха за подиг-ранието на своя народ, грабнуват българската корона и побягват из Цариград. Д. Войников, КБИ, 111. Зачтото той [добродетелният] познава твърде добре, че страстите изгасят лесно свещта на разума, затриват пребивающето божествено и свято в гърдите му и му грабнуват благоразумието, благородните сили и всяка друга добродетел. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 73-
74. — И едва що беше ся намерил онзи, с ял-мази обкованият бащин ни меч, едва бе съвзел някоя надежда брат ми, че ще може да издири нещо за убийците на баща ни, ето ти един злодеец го ранява, още му грабнува и меча. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 75-
76. грабнувам се, грабна се страд.
ГРАБНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от грабнувам и от грабнувам се.
ГРАБЯ, -иш, мин. св. грабйх, несв., прех.
1. Отнемам, присвоявам нещо от някого с насилие и без право, незаконно; ограбвам, обсебвам. Братята го срещнаха наистина ласкаво и гостолюбиво.., но се оплакаха от хусарите, които ето вече за трети път бяха грабили манастира и измъчвали за пари монасите. Ст. Загорчинов, ДП, 205. В същото време друга тълпа турци бяха навлезли в църквата, чупеха иконите; грабеха каквото им се виждаше ценно, след това навлязоха и в училището. Д. Талев, И, 586.
2. Извършвам грабеж; плячкосвам. Те [наемните турски войници], като не можеха да се захванат за мирен труд,.., събираха се около някой кърджалийски водач и върлуваха из Румелия — грабеха и разоряваха селата. Д. Яръмов, БП, 93.
3. Вземам бързо и едно след друго еднородни неща. Възторгът и опиянението у зрителите надмина всяка граница.., грабеха чаши от масата, грабеха цели шишета.., запращаха ги далеч пред себе си и ги разбиваха на хиляди парчета. Й. Йовков, Ж,
1945, 17. Свел глава над сандъка, чернокос гидия граби със стар котел бялото млево
— граби и пълни пронитен чувал. Ц. Цер-ковски, Съч. Ш, 54. Чековица кълнеше ужа-сно, грабеше буци пръст от купчината и хвърляше бясно през оградата. Чудомир, Избр. пр, 4.
4. Остар. Отвличам тайно мома от родителите й насила или с нейно съгласие. Момчил въздъхна, и сърцето му се сви пак за умрелия. „Защо ми трябваше да грабя Елена, защо?“ — нахлу пак това питане в душата му. Ст. Загорчинов, ДП, 151. В такъв час никой не мисли да граби моми. Ив. Вазов, Съч. XXV, 43. Змеят грабеше всяка нощ по няколко моми. Н. Райнов, КЧ П, 32. Грабят красни хубави девици и ги безчестят, млади булки за жени взимат, та ги турчат, а мъжете им убиват. М. Кънчев, В, 65. грабя се страд. Работниците трябва веднаж завинаги да разберат, че докато съществува днешната наредба, те ще се грабят, ще се експлоатират от богаташите. Г. Георгиев, Избр. пр, 10. В това време.., когато се грабеха [от турците] невинните дъщери на българите,., геранският бей Рашид бей. държеше селото Геран край реката Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 15-16.
О Грабя залъка от устата някому. Разг. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. — Който от еснафите иска да го мачкат, да грабят залъка от устата му, нека бъде с днешния управител, с днешната власт. Ст. Чилингиров, ХНН, 85.
ГРАБЯСАМ, -аш, св, прех. Диал. Взема, задигам нещо със себе си; отвлека, открадна. — Ами, че като изпекох пуека, изнесох го на трема да поизстине и съм го забравила. Пустото съседско куче го грабясало и отнесло някъде. А. Каралийчев, НЗ, 126. Къде ли се е пръждосала пустата му книга
— като ли че в земята потъна!... Дали пък, Ангеле, не я грабясал някой таласъмин, докато съм се залисвала навън с патетата!... Г. Русафов, ИТБД, 116. Шишо сложи на земята менчето, сне торбата и тръгна подир катеричката. В туй време двата царски гарвана грабясаха сладкия дядов обяд и го отнесоха към щъркеловия дворец. А. Каралийчев, ПСI, 44.
ГРАВАЛЯМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Въргалям се. — Ела хапни.. Ще пре-гладнееш! — Аз съм сит за цяла неделя! — отвръщаше Тончо, който късаше дрянови пъпки и ги слагаше на печката. — Ами си наречи нещо, да видим дали ще се сбъдне!..
— Намислих си! — вгледа се тя в най-едра-
