ГРАБЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е свързан с ограбване, с грабеж. Честният човек естествено трябва да ненавижда войната и с всички сили да се бори за мир. Но трябва да се бори срещу граби-телската война. П. Славински, ПЩ, 485. Той [Наполеон Бонапарт] разгромил австрийската армия в Италия и предприел поход в Египет. Тези походи били свързани с големи грабежи над местното население. Грабителските походи на френската армия под негово командуване в Италия и Египет създали лоша слава на Франция. Ист. VIII кл, 58-59. Една част от прабългарите под водителството на хан Аспарух (Исперих) потеглили към р. Дунав и се установили в Южна Бесарабия, в местността Онгъл. Оттук започнали грабителски нападения на юг от р. Дунав, във византийските владения. Ист. УП кл, 12.
2. Който е свойствен, присъщ на грабител. Мария беше неследила от баща си неговата интелигентност, способността да прониква в хората, отчасти егоизма и дори малко от грабителския му инстинкт. Д. Димов, Т, 42. Всички техни измами в миналото им се виждаха нищожни в сравнение с последния удар, измислен от умиращия вече Якоб Бьондал, от стареца, който си отиваше, но все още беше верен на своята грабителска същност, на своя алчен и хищен мозък, устроен само за да измисли начини да печели, да граби, да заробва. П. Спасов, ХлХ, 439. Каквото вземе — не връща, каквото хареса — присвоява. И това няма да има край, защото хората признават само грабителската сила. К. Петка-нов, ДЧ, 152. От най-напред жертвите са биле обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са бивали закалвани, т.е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 347. Дето., духовенството е било просто и користолюбиво; дето то е имало грабителский и еничарский дух.. — там и народът е остаял и ще остая в простота и бедност. А. Цанов, Напр., 1875, кн.
4, 49.
ГРАБЙТЕЛСКИ. Нареч. от прил. грабителски. — И на мене не става — каза хад-жи Смион и погледна грабителски към Иванча, па прибави: —А бе, какво има? От един фес ли се боиш? Ив. Вазов, Съч. УШ, 48. Но в това пръво ополчение кръстоносците нямали никакъв порядък, та от това повече от тях измрели по пътя или от глад, или ги избили венгрите, на които тия толпи нападали грабителски. Г. Йошев, КВИ (превод), 184.
ГРАБЙТЕЛСТВАМ, -аш и (рядко) гра-бйтелствувам, -аш, несв., непрех. Извършвам грабеж; грабя. Всеки, който дойде на власт грабителства, гледа да натрупа пари за сметка на държавата.
ГРАБЙТЕЛСТВАНЕ, мн. -ия и (рядко) грабйтелствуване, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от грабителствам.
ГРАБЙТЕЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Грабителски. Вехтият данък на десятъка се взимаше от ненаситните закуп-ници все пак по стария грабителствен начин. Г. Бенев, БК (превод), 42.
ГРАБЙТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Проява на грабител. Опитай се да проникнеш в този свят [на капитала] и тогава ще видиш, че той е изграден върху кръв, насилие и грабителство, че Борис не е силен човек, а само хитрец.., само филистер без човечност, без пориви. Д. Димов, Т, 306. Стари неправди и грабителства над сиромашта, ибратувания с турците бяха го [чорбаджи Йордан] направили омразен и сега. Йв. Вазов, Съч. ХХП, 49. И тази действителност е цяла погълната от дреболиите на живота,.., от множество дребни и едри борби с хорските глупости и предразсъдъци.., с низките дела и насилия и грабителства на разните големци и обществени стълпове. Т. Влайков, РП I, 165-166.
ГРАБЛА ж. Диал. Жена, която граби.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРАБЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За птица — който напада други животни, за да се храни с тях; хищен. Здравко., носеше през рамо флоберовата пушка с цевта надолу — като същински ловец. И тогава на червения бор., изкрещя граблива сойка. Цв. Ангелов, ЧД, 26. Грабливите птици имат яки, закривени човки и остри, здрави нокти. Те летят извънредно добре, имат добре развито зрение и слух. Зоол. УП кл, 110. Заслужават внимание и полезните грабливи птици, към които принадлежат черната каня,.., степният орел и др., които масово унищожават вредните гризачи. Пр, 1952, кн. 5, 80. Дневни грабливи птици. Нощни грабливи птици.
2. Който е характерен за такава птица. С какво ликуване, с какъв граблив крясък чайките се нахвърлят върху тези остатъци! Н. Антонов, ВОМ, 121 .А керкенезите са виле над дворовете и със своя жедни и грабливи поглед следиле след кокошките. Л. Каравелов, Съч. П, 115.
3. Прен. Който има склонност да отнема чуждото за себе си, да граби ненаситно, алч-но. Безполезно е да ги мразиш само тия вълци [Прангата и Младен], да се ядосваш и да се сърдиш на грабливата им природа. Т. Влайков, Съч. Ш, 310-311. „От двайсет години насам .. ние, хората на труда, сме плячка в ръцете на разни тайфи, наречени партии .. Далеч, далеч от тая граблива сган.“ Г. Кирков, Избр. пр I, 68-69. // За поглед — който изразява такава склонност.
