ствената си тежест се движи по порите, пукнатините и др. празнини в скалите. В зависимост от степента на влажност на почвата (грунта) съдържащата се в нея вода може да бъде в различни състояния: парооб-разна .. и грайитационна. Ст. Станчев, X, 550. Гравитационна константа. Физ. Величина, влизаща в състава на формулата на закона за всеобщото привличане в качеството на коефициент на пропорционалност между силата на привличане на телата, тях-ната маса и разстояние между тях.
ГРАВИТАЦИЯ, мн. -ии, ж. 1. Физ. Всеобщ закон за универсалното свойство на телата и всякакви видове физическа материя да се привличат взаимно. — Ами че ти забравяш ли всемирния закон за гравитация?
— Той снизходително се усмихна. — Всяко изменение на движението на небесните тела е подчинено на този закон. А. Гуляшки, Л, 254. Всяко материално тяло съществува в определено поле на гравитация. ПЗ, 1981, кн. 10, 15. Наистина твърде безпомощна цивилизация — за тях гравитацията все още представляваше единствено усещане за тежест и беше пречка в транспорта им. А. Наковски, БС, 88.
2. Прен. Привличане, силно предпочитание към някого или нещо. Тя безсъзнателно гледаше винаги да е около него. Тази гравитация издаваше колко е влюбена. • Обр. Стихът ми, наелектризиран с вери, / надвил сред вледеняващия мрак / и гравитации и атмосфери, / намира ме и ме понася пак.
Н. Зидаров, ФБО, 5.
— От лат. gravitas 'тежест' през рус. гравитация.
ГРАВИТАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Гравитационен. От петролните извори до морския бряг петролопроводите не срещат почти никакви препятствия и нефтът се стича към станциите почти по гравитачен начин. Г. Готев, П1П, 82. Посредством тунел, дълъг 500 м, водите на намиращото се в източна посока езеро Малък Калин., се вкарват по гравитачен път в язовира „Калин“. Пр, 1953, кн. 1, 42.
ГРАВИТАЧНО. Техн. Нареч. от гравитачен; гравитационно. Било гравитачно, било с дъждовални машини или инсталации вече водата потече към зажаднелите царевични растения. ВН, 1963, бр. 3697, 1.
ГРАВИТЙРАМ, -аш, несв. и се. В съ-чет. с предл. към. 1. Спец. Насочвам се към даден обект вследствие на гравитация, сили на привличане. При определени условия свободните водородни атоми гравитират към кислородните атоми и образуват хидроксилна група.
2. Прен. За път — насочвам се нанякъде; клоня. Югоизточният район има много благоприятно географско положение и през него минават важни пътища, които гравитират към големия ни пристанищен център Бургас. Геогр. X кл, 159.
3. Прен. Имам предпочитание към някого или към нещо; клоня. Големият й [на Бу-девска] син Гани бе всестранно надарен.. Културните му интереси бяха широки. Гравитираше към положителните науки, по-специално към естествените. Ст. Гру-дев, АБ, 187-188. В Земеделския съюз имаше три крила:.. Лявото гравитираше към комунистите. Д. Казасов, ВП, 345. — Вчера [Евлоги] беше идеалист и открито гравитираше към буржоазната идеология. Днес е марксист, устройва улични демонстрации и се бие с полицията като професионален революционер. А. Гуляшки, Л, 250.
4. Прен. С предл. около, към. Поддържам постоянни по-тесни делови или др. отношения, контакти с влиятелна личност, партия, организация и под., необходими за моята дейност, работа. Сивков се е намесил в скандал между ловешка бригада, гравитираща около ВИС и местни гангстери. 24 часа, 2000, бр. 296, 13. Престъпните групировки, които се занимават с кражби и трафик на коли, гравитират около легални фирми. 24 часа, 2000, бр. 262, 2. Нов приятелски кръг гравитира около премиера.
ГРАВИТОН м. Физ. Хипотетична елементарна частица, квант от полето на гравитация, която има нулева маса. Елементарните частици се делят преди всичко на два основни типа — лептони и адрони (отделно стоят фотонът и хипотетичният гра-витон). Вселена 69, 171. Наскоро се откри, че „виновници“ на притеглянето са извънредно малки частички, наречени гравито-ни. ВН, 1959, бр. 2459, 4.
ГРАВИТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Техн. Прил. от гравитон. Гравитонен кондензатор.
ГРАВЬОР м. Художник или майстор, който се занимава с гравиране. През 1765 г. гравъорът Виле решил да направи по творбата гравюра — картината му харесала и обстоятелството, че не знаел точното наименование, ни най-малко не го смутила. Хр. Ковачевски, СК, 100. Грижливостта на художника към своите рожби, към външна-та им сизелировка и вътрешен строй напомня грижливостта на най-добрите майстори гравъори. П. П. Славейков, Събр. IV, 1Î1-112. Начертанието на буквите показва, че гравъорът, който е изработил печатите (матриците) за грошовете, не е познавал добре славянските букви и затова ги е начертал неправилно. ВН, 1960, бр. 2724,4.
— Фр. graveur. — Й. Груев, Наука (превод), 1881.
ГРАВЬОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с гравьор или с гравьор-ство; гравьорски. Гравъорен цех. Гравъорна техника.
ГРАВЬОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с гравьор или с гравьорство; гравьорен. Върху всеки камък тънък гра-
