ГОЩАВАМ, -аш, несв.\ гостя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Поднасям на гост различни ястия и напитки, с което давам израз на своето уважение или приятелски чувства. След малко тя се върна с голям резен розово свинско месо.. — На! — подаде го Кировица.
— Спържете го с яйца. Когато чичо ти Киро оеше годеник, все така го гощаваха. Г. Караславов, ОХ I, 415. Tamo гощава своите ортаци и своите приятели и трябва да са занесе вино малко повечко. Л. Караве-лов, Съч. П, 8. Позва Марко това срамно госте, / седем краля от седем крайнини, / седем паши от седем градове, / .. / Се ги Марко пои и гощава, /мезе са им крави яловици. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 108. // Храня обилно някого, който е дошъл при мене, обикн. в дома ми. Добрите хора, макар и да се страхуваха от властта, приютяваха бедния обущар, гощаваха го, пълнеха торбата му с хляб и сирене, утешаваха го. К. Калчев, ПИЖ, 34. На обед селякът яде пак в готварницата, дадоха му тоя път и една голяма чаша вино. Като го посрещаха и гощаваха така, той се поотпусна. Д. Талев, ГЧ, 52. // Черпя. Учуден видях, че един наш ранен войник гощаваше с шоколад и ово-щия съседа си сърбин. Ив. Вазов, Съч. V, 143. Той ме черпеше със зелен чай, аз го гощавах с топла оризова ракия саке. Св. Минков, ПК, 4. Дечо си дойде по мрак. / Е, гости ни. Раздели ни / седем смачкани малини
— /на петима кози крак. Цв. Ангелов, СГ, 125. • Обр. Чаушинът изпълнявал ролята на разсилен и изпълнител на решенията на устабашията и на лонджата: събирал глобите и гощавал провинените с присъденото количество бой. Ив. Хаджийски, БДНН П, 48. И връз разтурений по тялото му [на Балкана] стан / войски, безмилостно и диво той налетя, / от свойте върхове понесъл рой парчета / сняг, лед и камъни, поравно враг и свой / гощавайки със тях. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 23. гощавам се, гостя се страд. Ала сега тя готвеше някак си не като за работници. Личеше, че тука някой скъп гостенин ще се гощава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 114.
ГОЩАВАМ СЕ несв.\ гостя се св., непрех. Храня се, обикновено обилно. — Отидох снощи да смеля малко брашънце на Марва-ковата воденица, но дойдоха тази сутрин братя Пинтови с дружината си, пекоха си пити, гощаваха се, та ей досега... Г. Караславов, ОХ П, 174. — Бяхме сложили трапезата и чакахме да ни дойдат гости, та заедно с тях да седнем да се гощаваме. Д. Талев, ПК, 660. — Вие с тате се гощавайте тук, каквото бог дал. Елин Пелин, Съч. Ш, 35. И дядо Кънчо бързо се повърна, клекна край огъня и засипва бобена чорба в копанката, с която винаги се гощаваше. После той засърба лакомо, без да дочака чорбата да изстине. Ц. Церковски, Съч. Ш, 11.
ГОЩАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гощавам и от гощавам се. — Да съм умислен в таквоз време, когато ям и пия с другарите си! Пази боже!.. Да ти кажа пра-вичката, мене никак не ми са допадат тези гощавания и викания: „Да живее Иванко! Да живее Иванко!“ В. Друмев, И, 30. Гощаването свърши късно през нощта.
ГОЩАВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Гощаване. Гощаванието трая твърде малко, турците не обичат да са гевезят на софрата, което било грешно. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 182-183. След свършванието на тези [сватбени] обреди са захваща гощаванието на кръстника. Тем., 1881, кн. 2, 12. Владимир възпрял осадните работи., а двамата си млади синове проводил в града с воевода Теодора и еще други някой за преговори, след богато гощавание и разогвор с воево-дата за помирявание. П. Р. Славейков, СК, 82-83. Ние не казваме, че тряба съвсем да са изхвърлят нашите сватбарски обичаи: но многото гостби и гощавания да бъдат по-умерени. Ступ., 1875, бр. 9-10, 66.
ГОЩАВКА ж. 1. Обяд или вечеря, на която се гощават гости; гощаване. Сложи богата трапеза учителят Вардарски за двамата си гости и през последната нощ.. Надойдоха и тоя път съседи и може би повече, отколкото на първата гощавка — да погледат и послушат още веднаж руските люде. Д. Талев, ПК, 402. След венчавката Стамен даде угощение на сватбарите и близките си.. Гощавката продължи до късно след обяд. Г. Райчев, ЗК, 224. По-късно, когато сватбената гощавка и селямлъка свърши,.., многобройните гости започнаха да се разотиват. Ст. Дичев, ЗС П, 24.
2. Храната, която е предназначена или която се поднася на гости. Юрданица сложи пред Киро малка софра и набързо я отрупа с гощавка. Наля и ракия. И. Петров, MB, 185. — Я стига сте се превивали от смях .
— извика весело стопанката, която беше оставила Бойча, за да иде да отлупи тенджерата на огъня, дето се готвеше гощавката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 177. След свир-джиите вървеше старокята .. До него ситнеше жена му, провесила шарена торба на дясната си ръка, пълна с гощавки за сватбата. П. Здравков, НД, 164. Като отдъхнахме от пътя достатъчно, велможата сам дойде да я покани на готова трапеза. Голяма бе гощавката и се поднасяха какви ли не лакомства, за радост на Мицо. Й. Попов, БНО, 22.
— Друга (диал.) форма: гощявка.
ГОЯ, гойш, мин. св. гойх, несв., прех.
1. Храня обилно и правя да стане дебел, тлъст (животно или човек); угоявам, охранвам. — Казват, че ви хранели по три пъти на ден... Гоели ви като свинчета... Ал. Бабек, МЕ, 96. След Пловдив отиваха [лекарят и жена му] за седмица в неговото село.
