За тоя празник баща му още от предишната есен избираше най-едрата пуйка, гоеше я с настървение и нежност,., с килограмите на пуйката искаше да им покаже колко дълго и внимателно ги е чакал. Л. Михайлова, Г, 134-135. Сайбийско око конете гои. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 102.
2. Остар. Служа за хранене, давам храна. Онова, което ядем .. състои от различни материи.. От тях водата пои, маста и брашното гои. Ч, 1871, бр. 17, 540. Холандия има климат влажен и студен. Добрите й пасища гоят многобройни стада, които дават наспорно най-добро масло и сирене. Ив. Момчилов, МПЗ, 42.
3. Остар. Торя. Поръча ми да събират всичките по пътищата хвърлени кости, за да продават по-едрите на то карите.., а дребните на градинарите, които гоят с тях градините си. П. Р. Славейков, СК, 43-44.
4. Прен. Остар. Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието на някого, да стане навик на някого; възпитавам, подхранвам. Всяко чувствувание, което е противно на нравствеността и на добродетелта, е па-костливо и за душата.., затова ми трябува с думи, с примери и с всеки други възможни и прилични средства да гоим у децата кротки, нежни, благи, добри добродетели., чувствувания. Лет., 1874, 19. Награди пак със сладки неща за подмама или с неща, които могат да родят или гоят у детето суета, идат против самата цел. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 192.
ГОЯ СЕ несв., непрех. Обикн. за животно — дебелея, тлъстея. — Тате, дойде денят.. Ей и чичови Борисови заклаха шопара .. — Хм!
— въртеше глава баща ми — нека похраним прасето още пет-шест дена, сега то се най-гои. Ст. Даскалов, БП, 26. — Децата с радост хранят пилетата и с голямо удоволствие забележват, че храненичетата растат и гоят са. Л. Каравелов, Съч. П, 21. Фана даже да се проявява добродушна усмивка по студеното му лице, което., доби здрав румен цвят и взе бързо да пълнее и да се гои. Ив. Вазов, Съч. X, 162. Пророк Исая сдъвка червените зрънца и рече: — Щастливи сте вие, които нямате друго, освен дрехата на гърба си! Дважди по-щастливи сте, че не се гоите, подобно на овнешки бъбреци, а живеете като птички божи, от трохите на трапезата. Й. Попов, БНО, 33.
ГРА, удължено гра-а-а и удвоено или утроено гра-гра, гра-гра-гра междум. 1. За наподобяване на звук, крясък, издаван от врана, гарван. Други гарване с враната си седяха там на по-горнето клонче. Те бяха една цяла челяд и всички грачаха: Гра! Гра! Гра! Нар. прик., Христом. ВВ I, 52. Врана горделиво са надува, / и от радост никак не мирува, / отвори уста и изграца: Гра! / Сиренето в същи час изтърва. У, 1870, бр. 2,29.
2. Като същ. Гракане, грачене. От гарвана само „гра“ са разбира. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 19.
ГРАБАМ, -аш, несв., прех. Диал. Грабвам. — Хайде, грабайте по една тояга и скоро да чукате, че няма време. Г. Карасла-вов, Избр. съч. VIII, 304. „Грабайте телата!“ някой се изкряска / и трупове мъртви фръкнаха завчаска. Ив. Вазов, Съч. I, 204. грабам се страд. Българобран не се купува, а се граба. Ив. Вазов, Съч. ХУШ, 124.
ГРАБАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от грабам и от грабам се; грабване. Орай, копай, рани се; со грабане не обога-туй се. П. Р. Славейков, БП П, 12.
ГРАБАЧ м. Разг. Пренебр. Грабител. — А кои са заинтересовани? Всичката тая глутница от търгаши, използвачи, граба-чи, която разбих и изметох из партията и стопанството. Ст. Даскалов, СЛ, 235. — Дневният ред... това е... да се види там за Ялънкория... ще вземе ли Жанката, няма ли да вземе.. Вестта за събранието се понесе от уста на уста. — Утре... в училището...
— Знам, знам!.. Грабач... Чакай, чакай!... Г. Караславов, СИ, 221-222.
ГРАБВАМ, -аш, несв.; грабна, -еш, мин. св. грабнах, прич. мин. страд. грабнат, св., прех. 1. Вземам в ръка нещо бързо, изведнъж и с рязко движение. Дълго стоях като ограбен, после озолобен отидох в Министерството на народната просвета, грабнах назначението и отидох да учителству-вам в най-бедното селце, високо горе в Пирин. Д. Бегунов, ЧД, 50. Пръчът не му правеше никаква пакост, но гневът му избухна против него, грабна камък и го подгони. Й. Йовков, СЛ, 96. Грабвам големия кючур и .. радостно зазобвам сладкото грозде... Т. Влайков, Пр I, 309. Маргаритка грабва приготвената от снощи чанта, пъхва в джоба на палтото левчето за закуска, махва ни с ръка и тръгва за училище. П. Незнакомов, МА, 17. „Стефанке, моя стопанке, / я грабни бяло бакърче, / наточи вино червено.“ Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 72. // Хващам бързо някого или нещо; сграбчвам. При вратата тя [жената] грабва дъщеря си, плесва я през бузата и тръгва към къщи. К. Константинов, СЧЗ, 33. Тогаз Петреско и Данко Харсъзина ще грабнат Никола и ще го изхвърлят навън. Ал. Константинов, БГ,
117. — И мене ми се ще да грабна невестата си, та до сърцето си да я притисна... Ст. Загорчинов, ДП, 441. — Ела! Какви неща се случиха! — грабна я Стела за ръката, като се оглеждаше. — Къде да се скрием? Ем. Коларов, ДП, 195. Изведнаж байко ме грабва през кръста, издига ме и ме люшва. Т. Влайков, Пр I, 204. // За животно — хващам и отнасям бързо и стремително жертвата си. Една вечер, на стъмняване, вълчи
