зад един хълм разпрегнати оръдия на позиция. 3. дружина заемаше линията на окопите пред нас, а ние оставахме в резерв. Й. Йовков, Разк. П, 184-185. — Съмнявате ли се в думите ми? — Съмняваме се не във вашата годност, а в готовността ви. Б. Ба-лабанов, Избр. п П, 34. Преди пуска се вълнуваха .. — Имаме ли готовност? — попита той [Данаил]. Цв. Чалъков, ЗИК, 33. — Това, дето си заповядал бойна готовност по войските, е прибързано и не е добро. А. Гуляшки, ЗВ, 98. Уверен в революционната готовност на народните маси.., той [Раковски] се заема сега със свойствената си енергия да подготви въстание в България. Ив. Унджиев, ВЛ, 49.
ГОТОВО. Рядко. 1. Нарен. от готов.
— Подрямнал съм, тююю! — като не ли се извиняваше старият Тъканев и оправяше смутено и несръчно високата си корава яка и готово завързаната черна връзка. Г. Ка-
аславов, ОХ I, 238.
. В съчет. със съм. Означава, че са направени всички необходими приготовления за извършването на нещ о. Рада влиза след малко. — Ненчо, хайде, че е готово за закуска. Ив. Кирилов, Ж, 78. // С елипса на спомагателния глагол означава, че някаква дейност, работа е вече завършена. Да не ходиш такъв окъсан като... — Готово. Виж
как го заших — каза тя и пусна ръкава. Й. Йовков, СЛ, 9. „Строй се! На чорбаа!“ — викаха дневалните.. — Хайде! Готово! — извика им той. Й. Йовков, Разк. I, 38. — Готово! — провикна се фотографът, като затваря касетката със стъклото и я измъква из апарата. Св. Минков, РТК, 139.
О Готово! Разг. Като отговор на предложение нещо да се направи, извърши — съгласен съм. — Дай два швепса! — Готово! В. Пламенов, ПА, 16. — Хайде да отидем на обяд в Бояна. — Готово! Обожавам я.
ГОТОВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Готовност. Трябува да вяруваме в милостта и в готовността му, за да ни спасе. КТЕМ, 278.
ГОТОВЯ, -иш, мин. св. готовйх, несв., прех. Остар. Готвя2. Отде е излязъл членът, какъв е и как трябва да ся употреб-лява, ще има пространно в разсъждението за члена, което сега готовя, за да го напечатам. Н. Геров, НД, 8. Сега болезнените [при раждането] стават все по-яки; то са трудове, които готовят рожбата и траят няколко часове. Й. Груев, КН 7 (превод), 38. готовя се страд. Блазя и на тези народи, които слушат гласа на своите велики дейци.. За такивато народи се готови трайна и честита бъднина. ПСп, 1876, кн. 11-12, 4.
ГОТОВЯ СЕ несв.; непрех.\ Готвя се. Кесер отишъл в своите владения в Галия и нач-нал да ся готови за война. Г. Йошев, КВИ (превод), 121. И утре ще ся качи воз английския корабл Роял-Алберт, в когото уже готовят ся за тръгнуване. ЦВ, 1855, бр. 255, 1. Рибари, задянати с мрежи, оставят свои колиби и готовят ся да отпли-ват на печалба. С. Радулов, ГМП (превод),
3. Секи, който имаше в гърдите си християнска и човеческа кръв, са готовеше на бой. С, 1872, бр. 41, 328.
ГОТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от готи. Според готския летописец Иорданес.., готите при нахлуването си в нашите земи., под водителството на своя цар Книва, много дни стояли при полите на Хемус. Н. Ненков и др., БС, 9.
2. Като същ. готски м. Готски език.
ГОФРИ мн.у ед. (рядко) гофър, м. Спец.
1. Тънки метални или пластмасови листове с нагъната вълнообразно с правоъгълен профил повърхност, които се употребяват в строителството, главно за покриви.
2. Знаци, употребявани в обувното производство за означаване и монтиране на детайлите. Гофрите се поставят в такива места, където образуваната фигура ще бъде набелязана след зашиването на саята. Монтирането на детайлите за саята по гофри става винаги по-точно. П. Цветков и др., ТОП, 136.
— От фр. gaufre.
ГОФРЕТИ, мн., ед. (рядко) гoфpèтa, ж.
1. Сладкиш от две вафлени кори на квадратчета или ромбчета, изпечени в специален тостер, между които се слага шоколадов, плодов пълнеж или крем. Поръчах си две гофрети — едната гофрета поисках да е със сладко, а другата — с мед и орехи.
2. Малки квадратни вафли, фабрично произведени, с марципанов пълнеж.
— От фр. gaufrette.
ГОФРЙРАМ, -аш, несв. и св.; прех. Спец. 1. Правя правоъгълен профил върху хартия, метални листове и др. Машината гофрира станиол за загъване на течен шоколад.
2. Отпечатвам на плат, кожа или хартия изпъкнала рисунка.
ГОФРЙРАН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от гофрирам като прил. Който е с правоъгълен профил. Площадката за управляване се монтира отляво на комбайна в предната му част и е направена от гофрирана стоманена ламарина. М. Дуковски и др., СМ, 451.
ГОФРЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от гофрирам. Чрез гофрирне се получава релефна плоскост на хартията.
ГОШЙСТ м. Полит. Член или привърженик на лява политическа партия във Франция от 60-те-70-те год. на XX в. Знамена на анархисти и гошисти.., цитати от Мао и Троцки.. — преплетено в хаотично кълбо от размътени идеи. Отеч., 1977, кн. 10, 26.
— От фр. gauchiste.
