дали кой минува и заминува. Ил. Блъсков, TCP, 8.
ГОТОВАНКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Готован. И той [Общи] се впусна да разправя как готованковците изместили в Италия истинските революционери. Ст. Дичев, ЗС П, 609. — Не мога да търпя вече тоя готованко! Гледайте го: нищо не работи, а само яде! Св. Минков, СбХ, 113-
114.
ГОТОВАНОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Готован. — Тя (сочи Елица) цял ден се гърчи като черев — ох, ох... и нищо не похваща, той пък по кръчмите. И. Йовков, Б, 29. От известно време е изгубил всякакво желание за работа и се е сдружил с най-големите мързеливци и готовановци в селото. К. Петканов, БД, 136. Богатствата не остават в ръцете на тия, които ги изработват, а отиват в ръцете на една шепа готовановци, които нищо друго не вършат, освен да мислят как по-майсторс-ки да събличат работното население. Г. Кирков, Избр. пр I, 47. Който без труд и без мъка живее наготово и не знае как ся достига до тая чест, той не може да разбере нуждата и неволята на другиго. От-тука ся разбира, че трудът и мъката ни правят и по-добри, и по-милостиви, затова и доброто, и милосърдие по-често се намира у работни хора, а не у готовановци и безделници. Лет., 1874, 241.
ГОТОВАНОВСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Пренебр. Прил. от готовановец; готован-ски. Готовановски навици.
ГОТОВАНОВСКИ. Разг. Пренебр. На-реч. от прил. готовановски; готовански. Животът сред природата е една солидна школа за самовъзпитание. Сред природата човек не може да живее готовановски, той непрекъснато е подтикван към самодейност: трябва сам да си проправя път, трябва сам да си приготвя ядене, сам да си помага. Ив. Богданов, СП, 107-108
ГОТОВАНСКИ, -а, -о, мн. -и. Разг. Пренебр. Прил. от готован. Още не са изоставени старите навици и готованска търговия да се издкупва, като се изчаква стопанинът сам да предложи на изкупватели-те продукцията си.
ГОТОВАНСКИ. Разг. Пренебр. Нареч. от прил. готовански. — Какъв ще да е? Занаят, с който честно и почтено можеш да си изкарваш хляба, а не всеки месец да подлагаш ръка готовански към ковчежничест-вото — като нас. Т. Влайков, Съч. П, 175.
ГОТОВАНСТВО, мн. няма, ср. Разг. Пренебр. Качество на готован; готованщи-на. Забравихме стария уют, той наистина вече не е съответен на индекса на съвременния живот, но вместо да измислим нов
— измислихме очакването. Възприехме готванството. С. Северняк, ИРЕ, 283. Ще порасне [кукувичето], ще вземе да хвърчи, но от готованството не ще се откаже. До крайност ще използува глупостта на сине-гушките. А те ще хранят великанското си чедо, докато един ден то изкука и се изгуби из гората. Ем. Станев, ЯГ, 91.
ГОТОВАНЩИНА ж. Разг. Пренебр. Готованство. Щом бай Койо казва, че водата се повдига, значи е вярно. Но за момчетата по-важно беше сега да разберат защо става така, на какви физични закони почива. Да запитат направо не смееха, тъй като току-що ги обвиниха в готованщина. П. Проданов, С, 131-132.
ГОТОВЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от готовя и от готовя се; готвене, подготвяне. Всичко, что трябува за това [раждането], готови ся през последний месяц на трудността и това готвене много нечто чини. Й. Груев, КН 7 (превод), 26.
ГОТОВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от готов. —Детенце, бъди го-товичко за разходка.
ГОТОВКИ, -ка, -ко, мн. -ки, прил. Умал. от готов. Ето ви мома готовка, като ябълка петровка. Ст. Младенов, БТР I, 463.
ГОТОВНИНА ж. Остар. Готовност. Ето още един пример от тяхата далновидност [на ластовичките] и готовнина, за да си помагат едни други. Пч, 1871, кн. 3, 37.
ГОТОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Обикн. с предл. з а или със следв изр. със съюз д а.
1. Благосклонност, желание веднага по даден повод да се извърши нещо, да се действува. Боляринът Златан., вече беше научил за ромейското нашествие и се готвеше за битката. Отначало готовност за борба, страх и чувство на безпомощност се бореха в душата на болярина и ту едното, ту другото надделяваше. А. Дончев, СВС, 579-580. Готовността на въстаниците да бранят селото не беше отслабнала. Никой не мислеше за напущане и предаване на позициите. Г. Караиванов, П, 49. — Аз ви повиках и за нещо друго. Не можете ли да приемете в болницата един болен?.. —Докарайте го — каза с готовност Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 462-463. — Иди, невесто, иди разходи се. Добре си наумила. Аз съм тук, ще гледам детето — отвърна й старецът с готовност. Г. Райчев, ЗК, 123. Напрежение и кипеж, готовност за подвиг и жертва заедно с убеждението, че часът на свободата е дошъл, характеризират състоянието на духовете на събралите се в сръбската столица българи. Ив. Унджиев, ВЛ, 51. Той слушаше с удоволствие нашите умни и смели мисли и се възхищаваше от идеализма ни в готовността ни да служим на народа. СбАСЕП, 47. Готовност за саможертва.
2. Със съгл. опред. Състояние на подготвеност за непосредствено предстоящи действия. Стоим в пълна готовност.. Наблизо
