те с патрони, други сглобяваха няколко тежки картечници .. По всичко личеше, че японците се страхуваха от нападение и се готвеха за отбрана. М. Марчевски, ОТ, 438.
2. Получавам знания или умение в някаква област, необходими ми за някаква предстояща дейност; подготвям се. Той [Паунов] беше тих и внимателен към мене; идваше всеки ден дома; готвехме се за изпита, дори сам на няколко пъти заговорваше какво ще правим по-нататък. Г. Райчев, Избр. съч. I, 217. Аз съм дошъл тука не да се упражнявам в политиканство, нито да се готвя за литератор, а да стана доктор. Ив. Вазов, Съч. XXV, 161. Варлаам Копринарката, който също знаеше едно-що от учение (той някога се беше готвил за дякон в Гложденс-кия монастир) — упорствуваше и не искаше да падне долен на Иванча. Ив. Вазов, Съч. vm, 9.
3. Със следв. изр. със съюз д а. Имам намерение, възнамерявам да направя нещо; каня се, тъкмя се. Виждаха се тук-таме черни купчини от сменените "войници, които се готвеха да си ходят. Й. Йовков, Разк. П, 283. Зяпачите също се готвеха да заемат най-удобни места, за да могат да наблюдават безпрепятствено броенето на бюлетините. К. Калчев, ЖП, 111-112. Нина: — Но ти упражняваш свободно професията си в София, имаш чудесен апартамент .. Какво повече? Мери: — Нима всичко това може да се сравни с живота, който водех преди? И после, готвят се да ме изключат от колектива!... Д. Димов, ЖСМ, 20-21. — Хората взеха да изпрягат воловете и се готвеха да носят вода, но съдове нямаше. Ц. Гинчев, ГК, 312. Ганка виждаше, че Слави се готви да й каже нещо, но не може. Нещо тежко бе заседнало в главата му и той не знаеше отгде да захване. Д. Немиров, Д № 9, 99.
4. С предл. з а. Настройвам се, добивам нагласа да възприема по-лесно нещо, обикн. неприятно, тежко; подготвям се психически. Но нека се готви за горчиви разочарования, когато се реши да надникне по-дълбоко. Ив. Вазов, Съч. X, 122. Юрдан, Борис и Иван се готвеха за най-страшната присъда. Те често мислеха за близкия и страшен край, който ги очаква. Г. Караславов, Т, 92. Настаналия ден със ужас го посрещам /и за сълзи се готвя още отнапред. Ив. Вазов, ИГП (превод), 36.
ГОТИ мн., ед. (рядко) гот, м. Истор. Старо източногерманско племе, населявало първоначално остров Готланд и областта по река Долна Висла. През V в. Сердика била подложена на унищожение от готи и хуни. Ст. Михайлов, БС, 172. Слушам далечни конски копита. Иде дружината на прабългарите.. Отминали са хуни и готи, авари и печенеги, траки и римляни. Ст. Станчев, ПЯС, 112-113. Византия пострадала много от продължителните и жестоки нападения на готите и хуните. Много цветущи градове и в Балканския полуостров били разрушени. Ист. VII кл, 9-10. Бащата на императора Максимина.. е бил гот. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 78. Ти елини роди на елин хитроум. / От гота гот и от вандал вандали. К. Христов, ЧБ, 130.
— От лат. Gothi. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
ГОТИКА ж. Архитектурен и художествен стил, възникнал във Франция през ХП
в., разпространен в Западна Европа, където господствува до края на XVI в., който обхваща три периода (ранна, зряла и късна готика) и се характеризира с островърхи сводове, остроъгълни арки и много скулптурни орнаменти на сградите; готически стил. През една къса напречна улица се отива до тесен площад, от който на възбог се издига величествена сграда — творба на ранна-та готика. М. Кремен, РЯ, 80. Колко е голям новият град Барцелона! .., многоетажни къщи, в които се кръстосват всички древни и нови стилове: готика, мавританс-ка архитектура, примитивизъм, модернизъм. А. Каралийчев, С, 85. От високо градът е червено-кафяв, набразден с острите била на готиката. Отеч., 1977, кн. 11, 36. Пещерата непрестанно менеше своя облик: природата бе създала истинско неръкотворно чудо. Прамайка на човешкото изкуство, тук тя бе опитала всички стилове и възможности -.., символиката на готиката, детайлите на барока. Н. Стефанова, ОС, 195-196.
ГОТИН, -а, -о, мн. -и, прил. Жарг. 1. Хубав. С такъв мъж и такава кола отивам и до морето — смееше се Мината на раздяла и не бързаше да слезе. — Казват, че си имал и готина каравана с еркандишън... И. Велчев, КЕЛ I, Í5. — Избери си едната [котка] де — каза Жак.. — Благодаря — каза Крие и се усмихна. — Защо? Не ти ли харесват? Държат се много добре.. Нямам нито една драскотина .. — Напротив, харесват ми. Готини са. Но не ми е до това сега, Жак. Д. Цончев, П, 77-78.
2. Добър, отзивчив, приятен. — Той трябва да бъде шеф. Един от наи-готините хора, които съм срещал, е.
ГОТИНО. Жарг. Нареч. от готин; много добре, много хубаво. Защо не идем двам-ка на една екскурзия по Средиземно море? Знаеш ли колко весело, колко готино ще прекараме? В. Нешков, П, 208. Тя винаги е облечена готино. А — Сестра ти танцува много готино.
ГОТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от готика. В реставрираните готически кули на храмовете, в бронзовите и железни решетки на прозорците, в спотаеното ехо на тесните площади и в матовите стъкла на дворните фенери имаше не само много ис-
