трия. Имаше и любов. С. Северняк, ВСД, 25. Започнах задграничната си обиколка в 1907 г. с Рига. Готическите къщи и кривите улички там не са руски, а германски. Р, 1927, бр. 244, 4. Религиозното настроение на народите в това време послужило като повод към разни великолепни сгради: то било причина да ся направят твърде големи готически храмове и да ся изнамери за украшението им художествено живописа-ние на стъкло. Лет., 1874, 145. Когато тъмен мрак прибули / на Сена сънните води / и над готическите кули / небето звезден лик стаи, / Париж изтръпнал засилва. Ив. Пейчев, Избр. ст, 16.
О Готически букви. Спец. Буквите на готическия шрифт, които се отличават с ъгле-сто, заострено и на места надебелено изписване. А под вратата имаше писмо от татко. Той пише с едри готически букви, оша-рени с венчета и точици. Л. Михайлова, Ж, 150. С равни и остри, приличащи на готически букви той започна да изпълва листа. Д. Кисьов, Щ, 400. Готически роман. Литер. Роман, предвестник на т. нар. „черен роман“, „роман на ужасите“, с елементи на фантастика, мистика и гротеска, в който се описват тайнствени приключения и главният герой обикн. е демонична личност. Готически стил. Спец. Готика. Готически шрифт; готическо писмо. Полигр. Особен латински шрифт с ъглести, заострени и удължени стеснени букви, възникнал в Италия през X
в. и получил особено разпространение в Германия.
— Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.
ГОТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е окончателно направен, завършен, изработен напълно; приготвен. Намести се [момъкът] на рогозката и почна да плете. Додето пропеят първи петли, кошницата беше готова. А. Каралийчев, МО, 18. Той беше отишел да види скоро ли ще е готов обедът. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 45. Ведена се наведе над готовото вече гнездо и зарина хвърлените в него динени семенца. Ст. Марков, ДБ, 124. Търговците закупуват суровия материал, раздават го на домакинствата за изработване, а след това продават готовата стока. Ив. Унджиев, ВЛ, 15. И ней зе да се чини, че така ще да е по-хубаво, отколкото да си купят готова къща, па било и при майчини й. Т. Влайков, Съч. П, 114. // За мисли, фрази, представи и под. — който е обмислен, напълно оформен предварително. Но хората от Белоградчик си имат свои готови представи за олицетворението на прославените скали. Те пресичат потока на вашето въображение и бързат да ви осведомят: това са „монасите“, ей това — „римският папа“, онази скала е „Мойсей“. Ст. Станчев, НР, 9. • Шаблонен. А Матевски знае, че на тая земя няма нищо по-страшно от това да живееш с готовите истини, друг да решава за теб — как да постъпиш. К. Странджев, ЖБ, 54. Готов отговор. А Служи си с готови фрази. А Прилага готови схеми.
2. За облекло, обувки и под. — който е изработен по фабричен начин в голямо количество и е предназначен за продажба. Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата, напомнящи бездушни манекени от някакъв магазин за евтини готови дрехи. Св. Минков, РТК,
126. Беше облечен в евтина готова риза на сини райета, ръкавите бяха небрежно запретнати и откриваха слабичка, но жилава ръка. П. Вежинов, ДБ, 39-40. Изработвали се самари по поръчка или готови. Ив. Кола-
ов, Е, 24.
. Със следв. изр. със съюз д а или с предл. н а. Който има желание и е в състояние, може по даден повод веднага да извърши нещо; способен. На вид той е много страшен човек. Но по душа е справедлив, чист, готов е за правото дело в огън да иде. А. Гу-ляшки, ЗР, 295. Турция, слисана,.., влизаше от първия ден в преговори, готова на всички отстъпки. К. Величков, ПССъч. I, 17. Той беше безстрашлив. Той беше готов / сто пъти да умре на кръста Христов. Ив. Вазов, Съч. I, 171. Винаги е готов да спори. И Който се намира в състояние, близко до извършването, ставането на нещо. Сърцето й силно биеше и нещо страшно вълнуваше гърдите й, задавяше думите й и очите й се наливаха със сълзи, готови да се сипнат като градушка. Елин Пелин, Съч. I, 82-83. Люлее се и пука несигурната гюстройка, готова да рухне всеки миг. И. Йовков, Ж, 1945, 200. Около къщата на бай Лазо имаше огромни скали.. Обрасли с трева и акация, те висяха застрашително над придошлата Брезнишка река, готови като че ли всеки миг да полетят в дълбоката долина и да преградят коритото на реката. Ст. Трънски, Н, 172.
4. С предл. з а. Който е направил или за който са направени всички предварителни приготовления, необходими за някакво предстоящо действие; подготвен, приготвен. Но повдигането на Бяла черква щеше да хвърли искрата на въстанието и в другите готови за въстание места. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 136. Бистра мажеше масло и мед върху филия хляб и си тананикаше. Беше с палто, готова за излизане. М. Грубешлие-ва, ПЙУ, 27. На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. Й. Йовков, ВАХ, 128. Единият забиваше копие в животното, другият тичаше зад него с копие, готово за хвърляне. Й. Радичков, СР, 75. Готов за скок. II Който е подготвен. — Тъй, а? Учи то една година, а сега го пусни да върви, където си ще! И ти, Андрея, уж трябва да милееш за стопанството! Готовия човек изпущаме\ С. Северняк, ИРЕ, 20.
