ването на комитета той биде погълнат цял от голямото дело, готвенето на бунта. Ив. Вазов, Съч. ХХГП, 8. Свалянето на Батенберга, което ни изненада с внезап-ността си и за готвенето на което той нищо не знаеше, го смути много. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 204.
ГОТВЕНО, мн. няма, ср. Гозба, ястие, приготвено обикн. чрез варене. Само от ку-брика идваше приятна миризма на готвено
— там долу един от моряците .. приготвяше в голям калайдисан съд кокоша яхния. П. Вежинов, ДБ, 250. На поляната пред къщицата на Петко .. се опна богата трапеза. Имаше много вино и салам, готвено и салата. И. Гешев, ВТ, 26. Сервираха ни традиционната салата от пресен зеленчук,.., после ни поднесоха някаква невъзможно сладка супа, доста chocho готвено с месо и .. крем. Б. Райнов, РД, 1949, бр. 11, 2.
ГОТВЯ1, -иш, мин. св. готвйх, несв., прех. Правя гозба, ядене, като варя, пека или пържа хранителни продукти. За тях си тя ще готви по-простичко — ще варне чорбица от компир, от фасул или от булгур. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. Тя, Лаза-ровата майка готвеше само по едно ядене и го слагаше на трапезата вечер, когато се прибираха и мъжете вкъщи. Д. Калев, ПК,
15. Той готви най-вкусните ястия, каквито, с такива скромни продукти, може да приготви най-големият майстор на кули-нарното изкуство. Г. Караславов, ПМ, 53. Повечето жени по цял предобяд готвят вкъщи, печат се на огъня, месят, пържат, влагат обичта на сърцето си в яденето и чакат да дойдат гладните близки, да се наредят около масата, да вдъхнат вкусния мирис на гозбата и да кажат в предвкусва-не на насладата: — Ох, колко хубаво мирише! О. Василев, ЖБ, 318. Ароматът, изходящ през отворените врата на кухнята в коридора, подразни апетита на бай Ганя и той от любопитство надникна да види какво готвят. А. Константинов, БГ, 56. Един път в седмицата готвя фасул. А Тя умее да готви месото по различен начин.А Готвя мусака. А Обичам да готвя, готвя се страд. А как можеше да се забрави, да кажем, втория или третия ден на Коледа, когато кумиците тръгваха., по обичай на гости у кръстниците си! Тогава се готвеха най-много гозби: свинско със зеле., и отделно свински пържоли. Ст. Даскалов, CЛ, 443.
ГОТВЯ2, -иш, мин. св. готвйх, несв., прех. 1. Правя предварително, от по-рано, каквото е необходимо, за да бъде нещо завършено, изработено; приготвям. Дворцовите слуги готвеха трапезата, покрита с бало като сняг платно: слагаха кристали, сребърни съдове. Ив. Вазов, Съч. XIV, 38.
— Добре готвиш даровете, како Венкови-це, ами приготвила ли си и момата? — Аз да си приготвя това, дето е моя работа, пък за момата — то си е работа на ергени-на. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 176. И все пак я сгодиха за оня, за русенеца. Всичко сториха родителите. Момичето стоеше мълчаливо, угрижено, далечно. Момчето постоя ден-два и си замина да готвят сватбата. Сл. Караславов, ИИТХ, 13. Димитър изважда от раницата си една долна риза, оглежда я и след това започва да я раздира на парчета. — А! Ти превръзки готвиш! — заговори той. И. Йовков, Разк. I, 72-73. Кога за мене дойдете, / много сватове дойдете
— /много съм дари готвила: /секиго свата по кърпа, / на стари кума кошуля, / а на кумица коприна, / на кумче златна ябълка! Нар. пес., СбНУ XLIV, 430. Трябва отрано да почнем да готвим зимнина. // Работя над усвояването, над предстояще изпълнение на нещо. — Мина ми гладът, мина ми гладът
— заръкомаха Панко, — ние с Илко готвим матура и нямаме време даже за ядене. Д. Вълев, 3, 234. Лили готви уроците си. Няма нужда. Всичко знае. Не е дигана по география, а накрая изпитват върху целия материал. А. Бончева, АП, 140. Артистите упорито готвеха новите си роли.
2. Обикн. с предл. з а. Давам някому знания или умение в някаква област, необходими му за предстояща дейност; подготвям, обучавам. После бях много залисана в училището, готвех децата за изпит. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 49. Като го беше проводил в Магнаурата да усвоява висшите науки, Борис готвеше отдалече сина си за глава на бъдещата самостоятелна българска църква. А. Гуляшки, ЗВ, 76. Венцеслав е отличен студент, професорът по езикознание го готви отсега за свой асистент, между студентите има авторитет. О. Бояджиев, П, 87. Тази година тя за първи път щеше да играе в огъня, нали от две години леля й Струна я готви за нестинарка? К. Петка-нов, ОБ, 196.
3. Имам намерение, възнамерявам да направя нещо, замислям някому нещо. Еньо обиколи имота си около мястото, дето готвеше да прави чифлик, и погледна нивата на брата си. Елин Пелин, Съч. ГИ, 155. Тъкмо се канеше да затвори очи, ротният пак мина край него и го побутна с ръка по плещите. — Бъди буден, Димо! Неприятелят нещо ни готви. К. Петканов, МЗК, 255. Госпожа Братакова се изсмя, па зафърля погледи ту на сина си, ту на госта, с щастливото изражение на човек, който готви някому приятна изненада. Йв. Вазов, Съч.
IX, 50. готвя се страд. Разбира се, той не можеше да й открие тайни, които не бяха само негови, не можеше например да й каже, че се готви бунт и че той ще участвува в него. Й. Йовков, ЧКГ, 94.
ГОТВЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. за. Предварително, от по-рано извършвам нещо, необходимо за определена цел; подготвям се. Японците разковаваха сандъци
