ГОСТЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от гостя2; гостуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОСТЕНИН, мн. гости и (диал.) гостени, м. Гост. С ваше позволение ще скрия името на манастира, гдето прекарах едно блажено лято, гостенин на добрия игумен отец Сисой. Елин Пелин, Съч. IV, 9. Но ето, че се показа Иван наедно с някакъв гражданин, висок, с черна брада. — За гостенина ще е кокошката — помисли си Ар-наутина и гледа подир Ивана и гражданина, докато влязоха вкъщи. Й. Йовков, ПГ, 29.
— Все пак трябва да го посрещнем като хората. Да се отсрамим! Такъв висок и скъп гостенин досега не е идвал в Мечи дол... К. Калчев, ЖП, 546. Из Каменград блести /сам-тамо огнец плах — /и сякаше вести, / че още все радят там грижните стопани, / а негли заедно че с гостени отбрани / на личен празник е събрана челядта. П. П. Славейков, Събр. съч. П1, 9-10.
ГОСТЕНКА ж. Жена гост. Приятел от селото ни покани на обяд дома си, дето намерихме още много гости и гостенки от други села. Н. Попфилипов, РЛ, 58. Две жени от гостенките станаха да помагат на Полина. Разшетаха се и само за няколко мига софрата се изпълни с гозби и хляб. К. Петканов, П, 129. Самата домакиня., се чувствуваше някак празнично и съвсем друга.. Посрещаше весела и щастлива гостенките, които се редеха една след друга. М. Грубешлиева, ПП, 26. • Обр. При омъжените.. мъдростта е по-честа гостенка. Хр. Домозетов, ОР, 112.
О Жълтата гостенка. Книж. Туберкулоза. Той [Смирненски] .. е лирично-нежен, когато трябва да изрази любовта си към жертвите на жълтата гостенка или бедните деца на улицата. В. Йосифов, Избр. тв I,
151. По лицата на мнозина от тях личеше, че жълтата гостенка отдавна ги е спохо-дила и едва се държаха на краката си. ВН, 1959, бр. 2509, 2.
ГОСТЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гост; малък гост. От два дена моят син си има гостенче — шестгодишната му братовчедка Стела, едно хубаво и умно момиченце. Др. Асенов, СВ, 29. Пристигна ни от Троян едно малко гостенче — Маргаритка. А. Каралийчев, С, 12. Живко върви твърдо, отмерено.. А гостенчето.. припва встрани от пътя и като си набере цветица, пак залепне за него. Ст. Даскалов, СД, 212-213. Празненството скоро свърши. Получили подаръците си, гостенчетата се разотидоха. П. Бобев, ГЕ, 12. // Дете, което предстои да се роди, което се очаква. Доде най-после и то, със страх и радост чаканото гостенче. Стринината Венковичина невяста роди. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 266. — Уший си туй-онуй и за тебе, и за гостенчето, дето е на път. Ив. Вазов, Съч. XIX, 93.
ГОСТЙЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Гостилничар. Гостилникът във фрак, със ганти, с почитане / какви, отде сме най-любезно ни попита. Ив. Вазов, Съч. П, 129.
ГОСТЙЛНИЦА ж. 1. Малък ресторант от по-долна категория. Обядвахме в гостилницата, която се намира тъкмо срещу църквата. К. Величков, ПССъч. Ш, 144. Петручио зави в една странична уличка. От двете й страни бяха наредени малки и големи гостилници и ресторанти. Ал. Бабек, МЕ, 108. Той избягваше да минава редовно по едни и същи улици, но свърталищата му бяха все същите — две кръчми .. и гостилницата на хотел „Вардар“, дето се хранеше често самият той и се срещаше с някои от людете, които отиваха там на чаша бира. Д. Талев, ГЧ, 304. Икономична гостилница. Вегетарианска гостилница.
2. Остар. Страноприемница, хан. Мислех да са повърна на станцията да преспя в някоя от гостилниците там. Ив. Вазов, Съч.
XVI, 7. Намерих го в една гостилница, болен от една простуда през пътуването. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 211. Хилми паша пристигна в Солун.. През стоението си в Солун той никак не излезе от гостилницата, гдето се бе спрял. Пряп., 1903, бр. 17, 3.
ГОСТИЛНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Съдържател на гостилница. — Тука съм работник, гостилничар, самичек режа лук и сипвам гозба на хората. Т. Влайков, Съч. П, 50. — Евтим обядва, плати си снощната вересия на гостилничаря и се върна в редакцията. О. Бояджиев, П, 107. — Мъчех се да завъртя някаква търговийка: и гостилничар бях, и в една кариера работих като надзирател, докато един ден реших, че и тая няма да я бъде. Г. Готев, ПШ, 79.
ГОСТИЛНИЧАРКА ж. 1. Жена гостилничар. Гостилничар ката донесе хляба.
2. Съпруга на гостилничар.
ГОСТИЛНИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от гостилничар. Гостилничарска престилка.
ГОСТИЛНИЧАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на гостилничар. Дълго време той се занимаваше с гостилничарство.
ГОСТЙЛНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от гостилница. Тоя специфически дъх на гостилнична стая я душеше. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 51.5 Шумен Цонка действително бе слязла на познатата ней гостилница.. На вратата се потропа .. Влезе гостилничният слуга. Ив. Вазов, Съч. XXW, 50.
ГОСТЙЛНИЧКА ж. Умал. от гостилница. Набързо [Мицо] вечеря в една малка гостилничка. М. Грубешлиева, ПП, 10. Всичко, и най-нищожните, и дори досадните тогава неща ми изглеждат хубави: и
