ГОСТ, гостът, госта, мн. гости и (диал.) госте, м. 1. Човек, което прави приятелско посещение в дома на някого; гостенин. Тя се разбърза, стъкна огън, опържи яйца, намери вино и сложи богата трапеза за своя мил гост. Елин Пелин, Съч. I, 58. Скоро рибникът на бай Младена се прочу сред всички въдичари в София и бай Младен рядко вече в събота и неделя оставаше без гости. Д. Калфов, КР, 49. — Стоилкова кани гости за разнообразие. Й. Попов, ИЖП, 43. Тлъката ставаше от минута на минута по-жива. Прииждаха нови госте. К. Величков, ПССъч. I, 156. „В дясна ръка китка вита, / гости идат на честито: / тежки порти отворете, / благовестци приемете!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99-100. — Ма-рие, море девойке! / Що много снощи седох-те, / що много гости имахте? Нар. пес., СбБрМ, 405. За госта два дни са доста. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 178. Без време гост, от турчин по-лош. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Нечакан гост.
2. Лице, което прави посещение някъде по официална делова покана. Сега Харун Тази-ев живее в Париж.. Чест гост е на радиото и телевизията, чрез които популяризира главно вулканологията. Е, 1981, бр. 19, 4. Украсените със старинни барелефи тъмни стени на Гилд хол., са видели много тържествени ритуали. Сега тук се чествуваха рицарите на съвременния спорт. Аплодираха ги дипломати и лордове, поканени на церемонията в качеството на почетни гости. Е, 1980, бр. 7, 4.
3. Лице, организация, страна поканена или допусната да участва в някаква проява. Днес, когато започва спортната борба, ние пожелаваме на всички отбори и състезатели, гости и домакини — добър старт, добри успехи в турнира. ВН, 1961, бр. 3048, 3.
4. Посетител на хотел, страноприемница, манастир и др. А зад тезгяха., стоеше Са-рандовица,.., командуваше слугите и., пак сварваше да отвърне на някоя подхвърлена отдалеч шега.., да посрещне и изпрати гостите си с някоя добра дума. Й. Йовков, ВАХ, 6. Такъв многошумен център привличаше, особено в празнични дни, купове гости миряни. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 61.
5. Само мн. Гостуване. Хубаво беше, че идваха ей тъй, гости да си правят. Отеч., 1977, кн. 11, 15.
◇ Бера си госте. Диал. 1. Давам гощавка. Господ си гости береше. / Сички му слуги дойдоха, / свет му Арангел немаше. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 42. Попадия госте брала. /Дум баба, дум, дум. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,
107. 2. Имам неприятности, изпаднал съм в беда. Ще те ударя да си береш госте. Н. Геров, РБЯ I, 241. На гости. За гостуване, да гостувам. Градинката й се стори като къща, постлана с писани черги, та настоя:
— Ела ни на гости. Отскоро не си идвала.
К. Петканов, СВ, 95. В съзнанието й изплуваха отново спомени от детинството .. Ето няколко деца приятелчета, които идваха на гости вкъщи с майките си. Д. Димов, Т, 49.
ГОСТЕ, мн. -та, ср. Събир. Диал. 1. Само ед. Всички лица, които правят приятелско посещение у дома на някого, схванати като едно цяло. Иванка се смееше: — Че то, ако върви така, няма защо да работим. Ще приемаме и изпращаме гостето и ще живеем от подаръци. П. Здравков, НД, 124. Па каквато си бе гостолюбива и разговорна, токо посряща гостето, кани ги да седнат и да си земат от това, що е сложено, и токо се извинява, че уж не било наредено и приготвено както трябва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197. — Рахиме! — провикваше се весело мъжът .. — Излез да видиш какво госте ти водя! Ст. Даскалов, ЕС, 281. — Фала вие, мое славно госте, / имате ли вино за пиене, / имате ли манджа за ручане? СбНУ Х1ЛП, 80.
2. Обикн. членувано. Прекарване известно време у дома на някого като гост; гостуване.
— Довиждане, добри хора! Сполай ви за гостето... — Сбогом, стопанке. С. Север-няк, ОНК, 134-135. Еснафът пазеше в значителна степен традициите на човещина и морално равенство. Това личеше от сърдечността, с която еснафите устройваха своите сватби, своите общи трапези, своите еснафски гуляи, своите гостета. Ив. Хаджийски, БДНН П, 25.
— Друга форма: г о с к е.
ГОСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил.
1. Обикн. в съчет.: Гостна стая. Стая, предназначена за приемане на гости. От пруста се влиза в къщето — кухненско и гостно помещение. Ив. Коларов, Е, 48. Горе в широката гостна стая Таки Брашнаров и баща му Марко Брашнаров водеха велемудри разговори с поканените агалари и чорбаджии и ги черпеха с бллагоуханна гръцка мастика. Д. Талев, ПК, 420. Когато случаят ви въведе в нашата гостна стая и погледът ви проиграе по лавичката на етажерката, наред с книгите ще видите плътния гръб на стария албум за портрети. Д. Немиров, Б, 3. Влязоха в тясна, дълбока гостна стая, отрупана със снимки и гоблени. Ст. Дичев, ЗС П, 763.
2. Като същ. гостна ж. Гостна стая. В голямата жилищна сграда те разполагаха само с две малки стаи и хол, който им служеше и за гостна, и за столова. Ал. Бабек, МЕ, 209. Гостната беше постлана с нов килим и наредена с писани възглавници. К. Петканов, БД, 124. Венчев го въведе в една от стаите си, която беше силно осветена и наредена доста богато като гостна, а в отсрещния ъгъл се виждаше и писалище. Д. Талев, ГЧ, 83.
