тежкият зной над полето.., и долнобанска-та гостилничка под една асма, дето изядохме по половин порция кюфтета. К. Конс-тонтинов, ППГ, 190. След половин час., той закусваше с офицерите от щаба си в малка селска гостилничка, приспособена за стол. Д. Димов, Т, 695. Светът върти се в път, разстила се / шосето — бяло кадифе. / И ме пресрещат пак гостилнички / със бира, с евтино кафе. Д. Дамянов, ПИЩ, 44.
ГОСТОЛЮБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Диал. Гостолюбив; гостоприемен. Па каквато си бе гостолюбна и разговорна, токо посряща гостето, кани ги да седнат и да си земат от това, що е сложено, и токо се извинява, че уж не било наредено и приготвено както трябва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197. — Кум Милен е човек гос-толюбен — що ще вино да пролее! — рече Стойчо от сърце. Елин Пелин, Съч. I, 39. Събрало се Марку срамно госке, / събрало се звано и незвано, / па говора у честни трапези: / — Що е лепо Марку честни софри, / що ли му е любе гостолюбно? Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 5.
ГОСТОЛЮБЕЦ, мн. -бци, м. Остар. и диал. Гостолюбив, гостоприемен човек; гос-топриемец, гостоприемник. Па що е право
— право, и селяните го почитаха, имаха му икрама и го слушаха — думата му две не правеха. А пък какъв гостолюбец беше дядо Стоян! Прескочиш ли му прага, той се чуди как да те нагости, как да те посрещне. Хр. Максимов, ЗР, 9. Той бил человек богат и умен..; при това той бил голям гостолюбец според обичая на българите и на славените въобще. П. Р. Славейков, ПИ,
73. Що си беше Аврам гостолюбец, /али не-ма от сърце рождене! Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 469.
— Друга форма: гостелюбец.
ГОСТОЛЮБЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Гостоприемен. Когато най-сетне стигнахме Войници, беше вече настъпила дълбока нощ. Йосиф Медаров ни очакваше. Госто-любивите домакини не бързаха да си легнат, защото знаеха, че ще пристигнем. А. Каралийчев, С, 219. Гостолюбивите стой-чани ни приютиха за една нощ, нахраниха ни. Н. Стефанова, РП, 119. — Такъв народ сме ние — български и славянски, народ чист, що не знае ни лъжа, ни кражба, ни лу-кавство, ни коварство; народ гостолюбив и секога на помощ ще ти се притече. Д. Та-лев, ПК, 52. Средновековната българска държава не само запазила славянската книжнина, но и създала условия за неспирен възход.В съвсем кратко време дейността на намерилите в 886 г. гостолюбив прием ученици и следовници на Кирил и Методи
— Климент, Наум, Константин Преславски и др. — дали изумителни резултати. К, 1963, кн. 7, 41.
— Друга (остар.) форма: гостелюбйв.
ГОСТОЛЮБЙВО. Нареч. от гостолюбив; гостоприемно. Параходът тръгна за Венеция. Под дебелите платна на куверта-та.. седнахме на вечеря.. Величков беше разговорлив..; често гостолюбиво ни канеше. Ив. Карановски, СбЦГМГ, 301. Овчарите и козарите ги приеха гостолюбиво, като свои, след като разбраха, че те са сви-нари. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 89. Който иска да получи добри напитки и закуски, да заповяда и посети магазина ми, гдето винаги ще бъде най-гостолюбиво посрещнат. БД, 1909, бр. 13, 1. Едно прозорче светеше гостолюбиво и всред здрача на вечерта сякаш там само имаше жива душа. Ст. Загорчинов, ДП, 288.
— Друга (остар.) форма: гостелюбйв о.
ГОСТОЛЮБЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от гостолюбив; госто-приемност, гостоприемство, гостолюбие. И погледнах: самодиви / ризи свилени събличат. /.. „Мили деви! — викнах ази/с глас и гърди трепетливи, —/благодарен ви оставам /за такваз гостолюбивост.“ Ив. Вазов, Съч. IV, 110.
ГОСТОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Гостоприемство, гостоприемност, гостолюбивост. Ала стрина Венковица .. с гостолюбието си и с голямото си залягане да се отсрами пред чужденци, така добре бе поставила своя дом и своята челед, щото отвън хората броеха стринини Венковчини между заможните люде и мислеха ги, че те живеят охолен живот. Т. Влайков, Съч. I, 1925,
170. С рядко гостолюбие посрещаше всички, които го спохождаха, и винаги намираха къшей хляб на трапезата му. А. Каралийчев, С, 245. Тия лица почернели, груби, прости .. и тия попукани черни работни ръце, които му подаваха сиромашкия залък на българското гостолюбие — всичко това му се показа неизразимо трогателно. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 161. Някои добри хора .. с жалост забелязват, че една от най-похвалните черти на наший селенин, т.е. неговото гостолюбие, съвсем е изчезнала. Ил. Блъсков, КУ, 25.
ГОСТОЛЮБКА ж. Остар. и диал. Гос-толюбива, гостоприемна жена; гостоприем-ка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга (остар.)форма: гостелюбка.
ГОСТОЛЮБСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Гостолюбие; гостоприемство. И природное гостолюбство и гостоприемство доказват, че българи били в старост и са още до днес свободнаго духа человеци. Г. С. Раковски, П1,133.
ГОСТОПРИЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който често приема и обича да приема гости, като ги гощава, черпи; гостолюбив. През целия ден на похода бяха си мислили само за тия топли и светли стаи, и отрано се радваха на хубавата почивка
