6. Истор. Титла на монарх в някои държави (Молдова, Влашко — през XIV-XIX в.). Като папски мисионер в Молдавия, Парчевич е прибегнал до помощта на молдавския господар Матей Басараб. Б. Пенев, НБВ, 33.
7. Остар. Господин. Търси те одеве един господар .. — Кой? — Не го знам. Един стар човек, моя пора. Ив. Вазов, Съч.
XXIV, 96.
— Друга (остар.) форма: г о с у д а р.
ГОСПОДАРАТ, мн. няма, м. Истор. Владение като автономна област. Идеята за българска държава още по-подробно е мотивирана в така наречените „Желания на българската нация“ от 16 декември 1876 г., изпратени до Цариградската конференция. Тук се пледира за автономия на Дунавския, Одрински, Солунски и Битолски вилает под името Български господарат. Отеч., 1980, кн. 5, 19.
ГОСПОДАРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който се отнася до господар или владетел; господарски, господарев (в 1 знач.). Стаматко не се ни уплаши, ни обърка.
— Аз господарева воля педавам с чест и благочиние, както подобава за пред деспот и севастократор, твоя милост\ Ст. Загор-чинов, ДП, 468. Управлението в Османската държава, ако и да беше,.., монархическо, но нямаше тази добра наредба, по която отделните областни управители да бъдат строго подчинени на едната господарева воля. Т. Шишков, ИБН, 299. Римската империя се разделила на четири части .. Заедно с туй деление изчезнало съвършено различието между императорските и сенатс-ките провинции, както и между господаре-вата и господарствена хазна. Н. Михайлов-ски, РВИ (превод), 284.
2. Който се отнася до господарство, владение, държава; господарствен (във 2 знач.). Господарево имане не е за бране. Ст. Младенов, БТР 1,459.
ГОСПОДАРИН, мн. господари, м. Остар., сега простонар. Господар. — Продай нивата, че ме проводи на учение .. — Ти имаш ли ум? Че какъв си ми ти мене, да не си ми господарин, че ме караш да си продам хранителната? А. Каралийчев, В, 27. Първи път тя [бабичката] вижда един господарин да остави рахата си в София и да дойде в Ребровската кръчма да спи на дъските. Ив. Вазов, Съч. ХП, 80. Иван е живял у дяда Либена цели двайсет и четири години, но само веднаж е имал причина да бъде недоволен от своя господарин. Л. Каравелов, Съч. П, 41-42. Тая зима аз мисля да се оженя и да захвана и друга търговия, а ти ще останеш господарин в кръчмата. П. Хитов, МП, 63-64. Тия робови стрижат вълната, продават кожите и месото,.., и стараят са да удовлетворяват сичките потребности на своя господарин, който им дава хляб и сирене. Знан., 1875, бр. 12, 180. Робиня тръгна, отиде, / че си на Цена думаше: / Цене ле, господарино, /търговчие пита за конак, / има ли конак за него. Нар. пес., СбНУ XXVn, 210.
ГОСПОДАРИЦА ж. Остар. и диал. Господарка. Двете по-големи [сестри] бяха много на голямо, защото бяха богати; те държеха себе си за господарици. Кр. Пишур-ка, МК (побълг.), 42. Вий не ставате госпо-дарица на ума, ако не привлечете сърцето. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 4. — Господа-рице, невясто, / готвила ли си вечеря, / заклала ли си паюна, / наляла ли си стомните, /постлала ли си да легна? Нар. пес., СбНУ XLVI, 272.
ГОСПОДАРКА ж. 1. Жена, която срещу определено възнаграждение наема хора да работят при нея. — Ох, госпожа Петрова, сегашните слугини станаха по-важни от господарките си. В. Нешков, Н, 278. Цени се слугиня у една вдовица.. Господарката й беше доволна от нея. М. Грубешлиева, ПП, 101. Тука не можеш да ги разбереш коя е слугиня, коя е господарка, все лъскави, все чисто облечени. Ал. Константинов, БГ, 54.
2. Притежателка на имоти и под.; стопанка. Казвам й да речем, че ти си господарката, че чифликът е твой, какво ще направиш? Й. Йовков, АМГ, 110-111. А вратата на къщата се блъскала от вятъра и питала: — Кой ще ме отвори за новата господарка? Д. Габе, Н, 11.
3. Жена, която има право да властвува над някого или някъде. А тая къща беше вече нейна къща, сега тук тя беше господарката. Тук ще живее до края на живота си, тук ще роди детето си. Д. Талев, И, 413. Тя се радваше, че си е вече сама господарка у дома си, че нема кой да й заповядва и кой да й се кара. Т. Влайков, Съч. II, 101. Мъжът се обляга на вратата, стои и гледа [умрялата] .. Тук го беше родила тя,.. Заедно дигнаха те тая постройка и тогава тя беше тук господарката. К. Константинов, СЧЗ, 103-104. Пред него [Филип] тя, нявга-шната властна господарка на този дом, стоеше свита и изплашена, да не би да сгреши с нещо и той да я упрекне. В. Геновска, СГ, 20. Положението на жената в Спарта и общо у доряните било доволно почетно; тя била господарка в къщи. Н. Михайловс-ки, РВН (превод), 82.
4. Остар. Жена владетел или съпруга на владетел. Царицата дълго се молй сред дълбоката тишина.. — Не е за завиждане тоя живот, благочестива господарко. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 102.
ГОСПОДАРЛЪК, мн. -ци, м. Остар.
1. Състояние, положение на господар. Те са, сякаш господари на селото. Разпореждат се с общината като с бащина мушия. Крадат, обират населението .. Трябва да се отърсим от техния господарлък. Т. Влайков, Съч. ПГ, 90.
