2. Имот, владян от турски феодал. Дотогава ленните земи (спахилъците и господар-лъците) се обработваха от раи с ограничено наследствено право, даждията се определяха своеволно от спахията. Ив. Шишма-нов, Избр. съч. I, 43. Възниква остър спор между турските феодали и българските селяни за земята на спахилъците или, както още ги наричали, „господърлъци“.
ГОСПОДАРНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. Държа се като господар, пълновластно се разпореждам. Домна се носеше „натафрена като гражданка“ из село напук на селските момичета, господарни-чеше в общината, тряскаше вратата на баща си, кмета. Б. Болгар, Б, 14.
ГОСПОДАРНИЧЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от господарнича.
ГОСПОДАРОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Господарски. В една букова гора се намира-жилището на боляра. Това място турците наричат Иблисовата пещера, а горците го казват господаров гроб. Ст. Ботьов, К (превод), 61.
ГОСПОДАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на господар. Разказваше за мъката и за тежкия труд на ония, които работеха господарската земя, а нямаха хляб да нахранят децата си. Св. Минков, ПК, 16. Тя от много време, още от малко момиче, беше в столицата. И много господарски къщи беше обиколила. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 236. Приятно се живееше в това господарско жилище, отделено с висока тухлена стена от света на работниците. Д. Димов, Т, 311. Той намерил господарския син, който гонил в една ливада чуждите гъски. Л. Каравелов, Съч. V, 14.
2. Който е присъщ, свойствен на господар.
— Нека да добият господарски нрави, обясняваше той, а не да се дивят и гушат пред хората. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 10. Между тия охранени, добре облечени господа, с уверени движения и с господарско държание той се видя търговче от втора ръка. Ем. Станев, ИК 1-П, 502. Почти не съм разговаряла с това момче, но ми е много симпати-чно, въпреки господарското му държание ..
— побързах да добавя. Н. Стефанова, ПД,
12. Рангела го блазнеше това господарско чувство на собственик, което изпитва всеки от неговата мяра по имот. Кр. Григоров, Н, 65.
ГОСПОДАРСКИ. Нареч. от прил. господарски. Обикн. в съчет.: По господарски. По същия начин като господар, като за господар. Иван Серафимов пиеше вкусно и на-бождаше господарски месото. В. Пламенов, ПА, 68. Князът беше по природа упорит човек,.., по господарски нападателен. А. Гу-ляшки, ЗВ, 66. — Как ще нощуваш там, в плевнята, студено е — каза момата и все тъй някак сърдито, господарски. Д. Талев, ЖС, 37. Колю заведе сина си да спи в другата стая,.., а Борис продължаваше да седи, разположен господарски в креслото, като даваше напътствията си към Ружа. К. Калчев, СТ, 176. Във воденицата, като роднина и доверено лице на Паламидовите, той [Патарока] ходеше важно, по господарски и към хората се отнасяше грубо и високомерно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Строена по господарски, с яки основи и зидове, с широки стаи, зимник и обширен таван, сега тя [къщата] се бе поразсъхнала. К. Константинов, СЧЗ, 157. Държи се господарски.
ГОСПОДАРСТВАМ, -аш и ГОСПО-ДАРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Госпо-дарувам, господарствам, властвам. Вместо да господарствуват тук, както на времето бяха господарствували бащите и дедите им, тия хора предпочитаха да водят безличен светски живот. Ем. Станев, ИК ГП, 106. Също така са малко познати и старите араби. Ми само знаем, че тии нападали на съседните народи, а особено на египтяните, и че много время господарствували над тях. Г. Йошев, КВИ (превод), 22.
ГОСПОДАРСТВАНЕ и ГОСПОДАР-СТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от господарствам и от господарствувам. Османското господарстване свърши.
ГОСПОДАРСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който се е отнася до господар или владетел; господарски, господарев (в 1 знач.). Властността, която тя срещна у Александър, се проявяваше единствено спрямо жените.. Нямаше ли майката вина за това? Не беше ли виновна нейната гос-подарствена натура да тръгне синът й по този път. Л. Дилов, ПБД, 43. Той изправил гордото си чело и като привикнал да заповяда на хората, изгледал всички с господар-ствено око. Ст. Ботьов, К (превод), 174. България бе слаба тогава,.., а Александър,.., не обладаваше полководческия гений с широкия государствен размах на съседа си и зетя си Душана. Ив. Вазов, Съч. ХШ,
113. Българските патриоте простреле своята приятелска ръка на Светослава,.. Но Светослав, като нямал господарствена проницателност, останал равнодушен. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 15-16.
2. Който се отнася до владение, държава; господарев (във 2 знач.). В ръцете му, България,.., бързо се преобърна на една доста добре уредена област, снабдена с необходимия господарствен механизъм. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 115. Веднъж другари го [Гоце Делчев] бяха упрекнали в голяма хуманност — и той беше отговорил: "Аз не мразя османците като народ; аз воювам против османската тирания като господар-
