вечеринка, било да четат.. Какъв човек, брей!.. С господ вечеряла оная, която ще му стане стопанка. Ст. Мокрев, ЗИ, 210. Ти с господа си приказвал. Погов. П. Р. Славейков, БП П, 165. Слава <тебе> господи. Разг.\ Сполай на господа. Диал. Възклицание за изразяване на задоволство от нещо.
— Ти си се върнал вече; свърши ли нещо? ..
— Свърших .. — И благополучно? .. — Слава тебе, господи! В. Друмев, И, 53. Ела насам, ела да видим живо ли си, здраво ли си?
— Здрав съм, дядо Петьо, а ти как си? — Сполай на господя, тъпча още грешната. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270. Спаси господи! Разг. Възклицание, което се употребява за изразяване на опасение, че нещо лошо може да се случи. Крепостта гори. Виж ти, там остана България. Бъркола някак постепенно разбираше, че онова, което го огражда тук, хората и палубата, са България. Гледай ти, спаси господи, а крепостта я няма. Д. Добревски, БИ, 2. Хванал <дядо> господ за шлифера (шушляка). Жарг. Ирон. Употребява се за човек, който се е възгордял и си въобразява, че е постигнал нещо много, че превъзхожда останалите.
— Учил там няколко години, изкарал изпитите с преписване или по втория начин и вече хванал дядо господ за шлифера .. Не така бе, човече, и ние сме хора като тебе. К. Топалов, СТ, 149. Хванах господа за брадата. Разг. Ирон. Постигнах големи успехи, сполучих много. — Другари! Вие, журналистите, поработихте много добре. Но не се главозамайвате, за да не се получи след похвалата, че вече сте хванали господа за брадата. ВН, 1959, 2562, бр. 3. Чул те господ! Разг. Употребява се като отговор на пожелание, това което човек е намислил да му се случи, или да се случи нещо добро.
— Наздраве, господине! — отвърна дебелият. — Чул ви господ! Г. Стоев, ЦЗ, 174. Ще играе (игра) дървен господ обикн. по мене. Разг. Ще ме бият, ще ям бой или ще има бой (биха ме, има бой). — Жа го довлечем жив или мъртъв — каза той през зъби,.. — Е, ще играе дървен господ, ако дотрябва, — каза писаря; — токо да не я довеждаме до кръв. А. Страшимиров, А, 606. Що ме е господ научил. Диал. Каквото реша, каквото си намисля. Ти, синко Петре, знаеш и прави що те е господ научил. Стар съм аз и не мога ти помогна в такъв дълъг път. Ил. Блъсков, ИС, 30-31.
ГОСПОДАР, -ят, я, зват. -ю, мн. -и, м.
1. Мъж, който срещу определено възнаграждение наема хора да работят при него. Той също беше главено овчарче .. Господарят му често го биеше, затова може би момчето седеше като залутано и не проявяваше никакво влечение към игрите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 25. Господарите му гледаха да го имат като свой, макар в душите си да го ненавиждаха и презираха. Той се хранеше на софрата им, когато всички ратаи и надничари ядеха отделно. Г. Караславов, СИ, 94. — Какво каза, господарю?
— наведе се над леглото неговият верен прислужник. А. Каралийчев, ТР, 75. Вода и огън са добри слуги, ама са страшни господари. Послов. П. Р. Славейков, БП I, 75.
2. Притежател на имоти, добитък и под.; стопанин. Господарите на чифлика бяха в града. Й. Йовков, АМГ, 20. Господар на туй лозе за в бъдеще ще бъде не Драгия Вълков, а „Нова Мизия“, всички нейни членове, в това число и ти! Ст. Марков, ДБ, 476. — Стани Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне,.. Сивушка едвам отвори очи, погледна с молба господаря си, като че искаш да му каже: остави ме да си умра спокойно. Елин Пелин, Съч. I, 151.
3. Човек, който има право да властвува над някого или нещо. Приседнаха. Смил донесе чаша вино, но те не се докоснаха до виното преди господин господарят да изпи своето. Д. Добревски, БИ, 191. При наследниците на Ив. Асен II крепостта неколкократно променяла своите господари. Ст. Михайлов, БС, 243. Те са сякаш господари на селото. Разпореждат се с общината като с бащина мушия. Т. Влайков, Съч. ГП, 90.
4. Прен. Обикн. в съчет. със съм и предл. н а. Човек, който властвува над нещо. Хората от центъра бяха преживели не един преврат, но никога преди не бяха виждали простия народ пълен господар на улиците. Ем. Манов, ДСР, 8. — Оня, който не се страхува от смъртта, е господар на живота. Д. Спространов, С, 313. Последният [Заимов] писал кърваво писмо, че работата му е готова, който ден поиска, може да въстане, господар е на положението, играй си с турците. 3. Стоянов, ХБ, 369. След преживените мъки, аз се чувствам малко замаян; аз не съм господар на себе си. БД, 1909, бр. 5, 2. Шумоленето и шушненето показваха, че лекторът не е господар на аудиторията. К, 1970, кн. 4, 29. Всеки е на къщата си господар. Погов. П. Р. Славейков, БП П, 150.
5. Остар. Глава на монархическа държава; цар, император. Там обяви, че едно царство не може да остане ни един ден без цар, а от Асеневите потомци едни са измрели, а други са се разбягали, затова той остава български господар. Йв. Вазов, Съч. XVI, 16. — Ние, българите, трябва да се съобразяваме винаги с намеренията на негово императорско величество всерусийския господар. Ст. Дичев, ЗСI, 327. // Обикн. мн. Остар. Завоевател, национален поробител. Тоя вестник ще да са издава на турски и на български език, следователно ще да служи на интересите и на двата народа, т.е. и на рововете, и на господарите. Хр. Ботев, Съч., 1929, 354. Тракия .. се намери в страшно положение: тя бе изложена беззащитна на гнева и отмъщението на разсвирепелите победоносни господари. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 7.
