ство). — Ти не гледай годините, а — грижите. — Че кой човек няма грижи? Ние поне за хляб не се грижим — дал ни господ. К. Петканов, МЗК, 7. — Двечки деца имаме, разноските ни са никакви, пък ние сме здрави — ще работим, ниви дал господ, ще видиш колко пари ще спестим .. — Ще спес-пим — ветрища! — ругаеше Димо. Г. Кара-славов, СИ, 269. — Имаме фасул, Василко
— уведомила го жена му. — Ще изпържа и няколко яйца. Па и млекце дал господ. Сл. Трънски, Н, 418. Да не дава господ. Разг. Със следв. изр. със съюз д а. Дано не се случи (употребява се обикн. за окачествяване на нещо много лошо, неприятно). — Тракторът е страшна сила. Да не ти дава господ да се бориш с такава мечка. А. Кара-лийчев, СР, 59. Да не дава господ сиромах да разбогатее. Погов. П. Р. Славейков, БП
I, 124. Де тоз (тоя) господ. Разг.; Кам тоз (тоя) господ. Диал. Дано стане, дано се случи (употребява се като отговор при пожелание някому нещо хубаво). Отранджата ще се погрижи за вас — ще ви намеря нещо по-хубаво и топличко. — И той покровителствено загледа гемиджиите. — Ех, кам тоя господ! — обади се Марко. Д. Спространов, С, 23. Добър (жив) е господ. Разг. Като възклицание: а) За изразяване на надежда, че ще се поправи положението и че ще се даде заслуженото някому. На света не са се свършили добрите хора — обадиха се някои оптимисти. — Добър е господ, да ги намерим отсега нататък. Л. Стоянов, Б, 120. — Следователно, да са потрудим и ние, да са задържим още за няколко деня, па добър е господ отгдето най са не надяваме, оттам може да ни дойде помощ. 3. Стоянов, ЗБВ П, 150. — Утре ще намерим работа. Сега да се помъчим да заспим, че жив е господ за утре. П. Р. Славейков, Избр. пр. П, 21. б) За изразяване на задоволство, че вече се е поправило положението или че някой си е получил заслуженото. Е, добър е господ, и ние доживяхме да се видим пак живи и здрави. Долен господ. Диал. Влиятелно лице, на чиято подкрепа някой може да разчита. Ако имаш долен господ, мисли ще та горния. Погов. П. р. Славейков, БП I, 13. Друг господ е някъде. Разг. По-добре, по-хубаво и приятно е някъде. Дървен господ. Разг. Шег. Бой. — Иди се разправяй с такива пачаври! — изруга той. — Тях само дървеният господ ще ги оправи. Г. Караславов, ОХ П, 84. <Един> господ знае. Разг. Неизвестно
е, не се знае (употребява се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо). Дали някой сега се грижи за жилищното строителство, един господ знае. К. Калчев, СТ, 249. — Откак дойде твоят брат ти не приличаш на себе си. Само аванси теглиш. Къде ще му отиде краят, един господ знае. М. Грубешлиева, ПИУ, 57. Защо (що) не си те прибере господ. Обикн. за 2 и 3 л. Разг. Пренебр. Възклицание за изразяване на неодобрение, пренебрежение, когато някой каже нещо съвсем не на място, нещо много глупаво. Каквото господ дал. Разг. Каквото имаме, с каквото разполагаме (обикн. за ядене, което ще се поднесе на гости). За храна беше научен на каквото дал господ — парче хляб и бучка сирене му бяха достатъчни. Д. Спространов, С, 156. — Постой — настоя Кръстьо.. Почакай, ще хапнем каквото господ дал.. Хайде, остани на вечеря у нас. Г. Караславов, ОХ I, 146. Както господ дал. Разг. Както трябва, както е редно. — Стига си скитал по градовете, ами се прибери тук да си живеем тук, както господ дал. Елин Пелин, Съч. Ш, 43. Както (каквото) господ ме е научил. Разг. Както (каквото) реша, както (каквото) искам, както смятам за правил но. — Земи колкото пари са нужни и потребисайте ги, както ви е научил господ. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 60. На кой (какъв) господ се кланям (моля, слугувам, служа). Разг. Какви възгледи имам, какви идеи споделям. Ето,.., онзи предприемач: .. На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Не съм бил господа с камъни. Разг. Не съм извършил непростима грешка, че да страдам или да не заслужавам никакво внимание. — Не си бил господа с камъни — и за тебе ще се намери жена да те вземе. И. Йовков, ЧКГ, 156. Няма <го> тоз господ. Разг. Не ще бъде занапред, както е било досега. — Други да работят за тебе, а тиида лежиш. Умря то, няма тоз господ! Й. Йовков, Б, 70. Опазил (пазил) ме господ. Разг. Възклицание при опасение от нещо неприятно, от някакво обвинение или за изразяване на ирония; съвсем не, никак.
— Най-напред —.. — никой нищо не говореше за него. И ако се кажеше нещо между другите, то непременно трябваше да бъде лошо. Инак — опазил те господ! Г. Караславов, Избр. съч. I, 271. — Те и аз не се занимавам с политика — у, пазил ме господ!
— ама против амнистията не съм. Г. Караславов, Избр. съч. П, 262. Пада ми / падне ми от господа. Разг. Обикн. с отриц. Получавам нещо наготово, съвсем без труд. Не чакай да ти падне от господа, ами сядай и работи, за да успееш. Прибра <си> го господ. Разг. Умря. — Стояновата торба! — изкрещя тя и погледна в недоумение двамата чиновника. —Да, занеси я у вас.. Тук са неговите вещи.. Господ го прибра, невесто, преди малко го закопаха. Йв. Вазов, Съч.
VIII, 113. Нона се дигна смирено. Свещеникът отвори вратата и повика Найдена. — Застанета двама един срещудруги! Ей тук. И добре запомнете какво ще ви кажа! Не сте били достойни за Янка и господ си я прибра. Г. Райчев, ЗК, 131. С господа съм приказвал (говорил, вечерял). Върви ми, имам големи успехи, щастлив съм. Всичките младежи идват при нашия Ради било за
