заемал мястото на друг, а този, вторият, бил изместван от трети. Хр. Пелитев, ПЕБ, 9. На бодлива крава господ рога не дава. Погов. Господ забавя, ама не забравя. Погов. Помогни си сам, да ти помага и господ. Погов. • При благопожелания и клетви. Да те пази господ! Да те поживи господ! (пожелание за дълъг живот). Госпо здраве да ти дава! (бйагопожелание за здраве). Дал ти господ добро! (отговор на поздрав). Господ да те убие! (клетва). Убил те господ! (клетва).
2. Остар. Господар, владетел (Ст. Младенов, БТР).
3. Като междум. господи и в съчет. боже господи; леле господи; о господи; господи милостиви и др. При изразяване на: а) възхищение, радост или удивление. — Господи! Каква бе радост! Няма / за нея думи, не! К. Христов, ЧБ, 111. Господи, колко много злато имаше в тоя сандък! С тия пари войникът можеше да купи цялия столичен град. Св. Минков, СЦ (превод), 30. б) Недоумение, изненада, учудване. — Боже, господи, Витомир е, наистина — завикаха и боляри, и воеводи, а по-младите го пресрещнаха и взеха да го разпитват вървешком. Ст. Загорчинов, ДП, 283. В четвъртий бяхме кръг, /Всесилний господи! Какъв порой/ от мъки и страдания тук се слива! К. Величков, Ад (превод), 69. в) Уплаха, безпокойство, тревога. Стоян се качи на каруцата, наведе се да вземе детето, но отведнъж уплашен се изправи. — Господи! .. — Още едно дете. Елин Пелин, Съч. I, 186. — Ах, господи, заплеснах се и вижте какво направих .. Ай!.. Беше навела неусетно лампата и по полата й се стичаше струйка газ. М. Грубешлиева, ПИУ, 131. И аз гледам (макар че пъстроцветни кръгчета се въртят пред очите ми) — новият гардероб зее с трите си отворени врати. — Господи! Крадци! ВН, 1958, бр. 2078, 4. г) Недоволство, възмущение. — Щом ме види — бабо, та бабо! Господи помилуй! И баба ме направиха! Н. Каралиева, Н, 113. — Ами енциклопедията? Къде е тя? — О, господи! Та и нея ли иска [чичото]? Нея просто на просто продадох. М. Грубешлиева, ПИУ, 63.
О Господи помилуй. Рел. Израз в християнски молитви, с който се моли за милост, снизхождение на Господ към човека, към слабите и греховни хора.
> Ако е рекъл господ. Разг. Вметнато. Употребява се като уговорка за нещо, което би се осъществило, ако не се яви непредвидена пречка. — Защото е само на тридесет и две години, а е постигнал вече всичко .. Ако да имаше още няколко годинки, положително би бил министър .. Но и това, ако е рекъл господ, ще стане. Г. Караславов, Т,
14. — А кога ще й друснем хорото? — Ако е рекъл господ.., към Великден. Д. Спрост-ранов, С, 222. Господ високо, цар далеко. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко, безизходно положение, при което няма кой да му помогне. Какво да се прави, нямам вече надежда, че ще се оправя — господ високо, цар далеко. Господ го белязал. Разг. За човек — който е с някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош. Пази се от този човек, бъди внимателна, него господ го е белязал. Господ да го порази. Диал. Обикн. вметнато. Възклицание за изразяване на омраза, ненавист към някого. — И нази са с турци плашили .. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Ив. Вазов, Съч. ХХП,
13. — Ала то не беше снаха, ами бе зъмя-усойница, да я порази господ! Т. Влайков, Съч. I, 31. Господ да ми е на помощ. Разг. Понякога ирон. Тежко ми, горко ми (употребява се обикн. като възклицание). Димитър остана да успокои разгневилите се турци. — Оставете го, той е луд! — Луд ли? Господ да му е на помощ! К. Петканов, СВ, 118. Смутно време беше тогава; хората се изпокрили, спотаили се, само аскер кръстосваше по села и кърища; господ да му е на помощ, когото хванеха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82. Господ знае какъв. Обикн. в отриц. изр. сне или в изр. с като да, като че, като че ли, сякаш. Много голям, значителен, забележителен, хубав или много неприятен, лош (за качество, което обикн. незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл). Вчера беше умърлушен, свесил вежди, — / сякаш тегнат на душа му господ знай / какви премежди. Д. Дебелянов, Ст. 1964, 151. Господ знае колко. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, сякаш. Много, толкова много. Не е господ знае колко скъпо. Господи помилуй! Разг. 1. Възклицание, което се употребява като пожелание нещо добро да се случи; дано. Може би гордост, може би дори радост и надежда замъглиха очите му [на болярина Вихра]. Възкръсва ли славата и силата на българите? Дай боже, дай боже, боже помогни, господи помилуй. Д. Добревски, БИ, 46. 2. Възклицание, което се употребява като пожелание за предпазване от нещо лошо, да не се случи нещо лошо. Да даде господ. Разг. 1. За нещо хубаво, добро — да стане, да успее, да се случи (употребява се обикн. като пожелание). — А защо тази черпня?
— .. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш. Г. Караславов, Избр. съч. П, 71. Дано даде господ да срещнем скъп гост. 2. За нещо лошо — да стане, да се случи (при клетва). А в това време ми-новала месечината и чула що казоват за нея и рекла им: „Да даде господ никога да не прокопсате, всякой да бяга от вас като от таласъм“. Христом. ВВ I, 45. Дал господ. Разг. Има, на разположение е (обикн. за нещо в достатъчно или в голямо количе
