/ Ах! Що не додат моми да ма берат, / или са са босилко предали? Т. Шишков, ТС, 86.
2. Прен. Който е изпълнен с мъка, скръб, огорчения; горчив. С всичката си душа сеща той горката си орис; с всичкото си сърце чувствува как времето лети и къса всеки ден по нещо от него, къса живо месо. Ц. Церковски, Съч. Ш, 103. Седнал на едно столче пред шатрата, князът прекара ня-колка часове на горко размишление. С. Радев, ССБ I, 292. А горка скръб сърца ни трови. — / прощавай, роден край! П. К. Яворов, Мис., 1902, кн. 1, 4 .Но ощ да въздъхнат гърдите не сварят / с плач горък пробуждам се, о, самота! Д. Дебелянов, Ст, 1936, 16.
3. Обикн. членувано. Който буди съжаление; нещастен, клет, злочест. Горкото животно,.., правеше отчаяни маневри, за да се избави от примката на дрипавите и жестоки циганчета. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Случи се в къщи и голямо нещастие. На другата година се помина Панайот, мойто мило другарче, към което се бях привързал повече от брат. Кака Нанка, горката, посърна за цял живот. П. Незнакомов, ЖВ, 9. По-рано й [на мама] думах да не реве, но тя, горката, няма сили да се сдържа и вече не й казвам нищо. К. Георгиев, ВБ, 80. Имаше един човек, [Кусев] който бе могъл още от първите дни да чуе от устата на очевидци и горки жертви какви страшни зверства бяха извършили башибозуци и войници. К. Странджев, ЖБ, 11. Горката булка Петранка, / горка е орис имала: / девет години да лежи, / живичка непогребана, / миличко непогледана, / сладичко нераздумана. Ц. Церковски, Съч. Ш, 99. Димитър горко сираче, / къде Димитър ще идеш, / при брат си хлебец ще найдеш, / или при мила сестрица? К. Петканов, П, 131.
4. Като същ. горкижт>, горката, горкото, мн. горките. Човек, който е за окайване, за съжаление; нещастен човек, нещастник, клетник. Всички селяни забележиха, че Беднякът е застарял, побелял, станал мълчалив, сумти и се въси, дори се кара за по-малки работи .. — Горкият!... Причерня му пред очите — окайваха го те. Ц. Церковски, Съч. Ш, 288. Като гледах как се измъчва, горката, над тая непосилна работа, мен ми дожаляваше за нея. Т. Влайков, Съч. П, 222. Чудомир: Дойде ми наум за оногова, с когото си ме видял преди три седмици: той пуши много. Мила: Горка, която го вземе. П. К. Яворов, Съч. 1П, 1924, 20.
ГОРЯ1, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. действ. горял, -а, -о, мн. горели, несв., непрех. 1. Подложен съм на действието на огън, бивам унищожаван от огън. Минахме край една изгоряла елова гора ..Тя е горяла тука цели денонощия. Ив. Вазов, Съч. XV,
90. През утринната омара над полето се виждаха на някорко места, сякаш увиснали във въздуха, стълбове дим: горяха турските чифликчийски кули в няколко села. Д. Талев, И, 524. Завика нане Вуте, изплака уплашен Тото, изскокна и стрина Вутеви-ца, но .. що да види — цялата плевня гореше. Елин Пелин, Съч. IV, 247. Гори / градът от вси страни и турци колят / мъже, жени, деца. К. Христов, ЧБ, 114. Седемнадесет дни горял красний и обширний Карта-ген и най-после изгорял докрай. Г. Йошев, КВИ (превод), 113. На някого къщата горяла, а друг искал да му дадат огън да си запали лулата. Погов. П. Р. Славейков, БП
I, 290. На циганина катуната гори, а ти търсиш имане. Погов. П. Р. Славейков, БП
1. 297.
2. Издавам пламък и излъчвам топлина. В огнището гореше приветливо огън. Елин Пелин, Съч. П, 170. Церакът кой го знае защо гори на пресекулки: погори, погори, па по едно време забрави, унесе се и току пак припламне. И. Радичков, СР, 57. — Горяха големи огньове. Четниците печаха агнета на шишове. А. Каралийчев, С, 18. // Издавам пламък и излъчвам, пръскам ярка светлина; светя. Пред двете дълги стени на тронния чертог горяха свещници. Й. Вълчев, СКН, 108. Бай Чавдар отдавна вече не беше фай-тонджия,.., но от време на време лъскаше и потягаше файтона,.., палеше фенерите, пробваше дали горят равномерно и им сменяше газта. С. Стратиев, СВМ, 85. — В ония хайдушки времена не беше добре да гори ноще свещ в къща. Ив. Вазов, Съч. ХП, 58. Като влезе в горницата, Събо си сне калпака .. Докато на двора беше все още видело, тука бе тъмно и затова по стените гореше борина. Ст. Загорчинов, ДП, 125. Сламеният човек закрачи нататък и надникна в една празна канцелария, полуосве-тена през малкото стъкло на вратата от горящата в коридора лампа. Св. Минков, Избр. пр., 28-29. • Обр. От прозореца на един златарски дюкян мамеха погледа златни гривни, брошки, обсипани със скъпоценни камъни .. Скъпоценностите горяха, по тях играеха многоцветни отливи — сини, зелени, кървави. Д. Спространов, С, 31. Птицата се издигна .. и се понесе към планината, чиито снежни върхове, огрени от залязващото слънце, горяха в прекрасна, рубинена светлина. Жълта есен гореше в равнините. Наведените от плод клони окапваха. А. Каралийчев, ПСI, 20.
3. Прен. За очи, поглед — излъчвам особен блясък като израз на някакво силно вътрешно изживяване, силно душевно вълнение. Но когато и тя чу да викат от всички страни: „Индже! Убиха Индже!“ — трепна и се втурна към пруста. И тя се появи там разтреперана и суха, очите й горяха и търсеха неспокойно. Й. Йовков, СЛ, 152. Султана не пророни сълза, само очите й горяха, сухи, с мрачен блясък. Тя окъпа, облече мъртвото дете. Д. Талев, ЖС, 96. Дядо Недко млъкна. Дишаше тежко, очите му
