горчилежите. И царевична свила, и стрита букова шума, и кълчища, ако щеш. Кр. Григоров, Р, 69. Монка от снощи мисли и крои дали да каже всичко на Илия, или да си трае, както имаше обичай да преглъща горчилежите им. Кр. Григоров, ПЧ, 153.
ГОРЧЙЛКА ж. 1. Горчив вкус; горчивина, горчивост. Добитъкът от сушата никога не пристъпва към морето, той отдалече усеща соления му дъх, горчилката и остротата на йодовите пари. И. Радичков, НД, 208. Тя прочела стихотворението „Ло-релай“ .. Вътре са включени и светлината на слънчевото следпладне, и дантелените завеси, и горчилката на хининовите таблетки, и капчицата чай. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 98.
2. Нещо, което има много горчив вкус; горчило1, горчилак. Иван: — Ти как си? Коста: (усмивката му угасва). —Гълтам, някакви горчилки. Чичо доктор казва, че съм по-добре. Ив. Остриков, ППА, 19.
3. Прен. Огорчение, мъка, обида, горчивина, горчило1, горчивост. Рамзина от опит знаеше, че със сълзите олеква — сълзите изтичат и с тях изтича нещо от горчилката ти. Тя не попита повече, остави я да се наплаче. Б. Несторов, АР, 185. Каменов го изгледа сериозно: — Виждам, в душата ти се е набрала много горчилка. Но не си съвсем прав. П. Бобев, ГЮМ, 14. Според него [Виденов] Грашев притежаваше една особена мекота на характера,.., благородство и внимателен поглед към другите, резултат на труден живот, в който си видял и добро, и лошо, отмерил си всичко на везните и си разбрал, че човекът идва на този свят не да гълта горчилки, а да почувствува красотата му. Д. Фучеджиев, Р, 135. — Никой не може и половин дума да обели за поведението й, а сега, когато тя трябваше да се почувствува като човек, я караш да преглъща толкова горчилка! В. Нешков, Н, 298-299.
О Изпивам / изпия <до дъно> горчилката.
Разг. Изтърпявам докрай някаква голяма мъка, голямо страдание; изпитание. Но тъкмо тогава у попа се обади вторият Стойко — .. Нека, нека! — викаше той на ухото му. — Нека изпиеш до дъно горчилката, нека разберат душманите, че вече имат пред себе си не овце, а хора! .. Какъв пастир ще си ти, ако се гънеш и свиваш от страх." В. Мутафчиева, ЛСВ I, 184.
ГОРЧЙЛО1, мн. -ä, cp. 1. Нещо, което има много горчив вкус; горчилка, горчилак. Откакто е обикнала Никола, не помни да се е радвала на хляба и водата. Може и горчила да е пила, но ги е пила като сладко вино. К. Петканов, В, 137.
2. Обикн. мн. Прен. Огорчение, мъка, обида; горчивина, горчилка, горчивост. Така, както го гледах отстрани и отдалече, мислех, че е най-безгрижният, най-щастливи-ят човек на света, когото нищо не тревожи, нищо не безпокои. А в същност с колко мъки беше препълнена бедната му душа. П. Михайлов, МП, 35. Своеволието на царските заптиета са простирало в широк размер .. А българският народ търпял и събирал ядовити горчила! НБ, 1876, бр. 31, 120-121.
ГОРЧЙЛО2, мн. -а, ср. Диал. Червен кантарион; трескавиче.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
ГОРЧИНА ж. Остар. Горчивина. Прекръсти ся и помоли, / а сълзи рукнаха; /.. / Те капяха на земята / като едър бисер — / посмалиха горчината — / занесе я вятър. Ц. Гинчев, ДТ, 52.
ГОРЧЙЦА1, мн. няма, ж. Подправка за храна с пикантен вкус, която се приготвя от смлени семена на чер синап и други примеси. По средата на масата бяха поставени няколко стъклени буркана и шишета. В тях имаше горчица, доматен сос,.., и едно обло стъклено бурканче, пълно със ситна захар. Ал. Бабек, МЕ, 109.
— Рус. горчица.
ГОРЧЙЦА2 ж. Диал. Название на някои билки с горчив вкус — полски хвощ, червен кантарион, чер синап, хмел и др.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГОРЧИЦА3 ж. Остар. и диал. Горкана. Омръзнало й [на майката], горчица, / Горан-ча да си изправя, / на легло да го поставя, / водица да му донася. Ц. Церковски, Съч. П, 207. Ах моя царице, / сладка гълъбице! / .. Сега ти горчица, / сама си самица. П. Р. Славейков, КМ, 1871, 55. — Мари Гано, мари горчицо, /мари болна ли си лежала, /или си болен гледала? СбНУ IV, 18.
ГОРЧЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Синапен. След дълги изследвания Шепард идва до заключението, че сенсибилизато-рите в желатина са серосъдържащи микро-компоненти от типа на синапените (гор-чичните) масла. Й. Малиновски, ХФ, 20. Горчична каша. Горчичен прах.
— От рус. горчичньш.
ГОРЧЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Горчив. Море синко бре, со сладко, благо ядене и пиене не те остаат треската,.., не-зе горчливо, горчливо и луто опние. СбНУ XIV, 105. По-сладък и по-горчлив от язик чоечки немат друго. СбНУ IV, 238.
ГОРЪК, -рка, рко, мн. -рки, прил.
I. Остар. Поет. Горчив. Отрашно е да си припомням / мъката в моя живот. / Злото и теб ще догони, / горък ще вкусиш ти плод. М. Петканова, С, 26. Нефела да казваш за виното „кисело йе“, ами „горко“. СбНУ XV, 67. Провикнал са й здравко от планини, / здравко, горка билка, миризлива:
