горяха. Й. Йовков, Ж 1945, 143. Момъкът и девойката застанаха прегърнати сред нивите. Очите им горяхя, душите им отмаляваха. Елин Пелин, Съч. IV, 56.
4. Прен. Намирам се в трескаво състояние, имам температура. Сложиха ме да легна на одъра, завиха ме с губера, натопиха една кърпа в оцетна вода и я наложиха на челото ми. Аз наистина горях и треперех. Бях се простудил. К. Калчев, ПИЖ, 42. Ех, тая тежка вечер! Защо никога досега не е било тъй хладно леглото, защо не са горели тъй страните, челото, ръцете! Л. Александрова, ИЕЩ, 214. — Какво му е на детето? — Не зная, мамо! Главичката му гори в огън и диша тежко. К. Петканов, БД, 110-111. Ръцете му горяха, а по гърба му пълзяха топли и студени тръпки. М. Грубешлиева, ПИУ, 266. Болното животно пъшкаше непрестанно и досущ като човек, който гори в треска. Д. Талев, ПК, 379.
5. Прен. Обзет съм от някакво много силно чувство. Истинският актьор гори с това, което е около него. Увлича се от живота, който става обект на неговите проучвания и страсти, жадно поглъща това, що вижда. Н. Лилиев, Съч. П1, 316. Брат ми се сконфузи, но не намери сили да се извини. Целият гореше от срам. К. Калчев, ПИЖ,
167. При това Радиното сърце не беше сво-бодно и той знаеше това. Но той не видя това и продължи да гори. Любовта е сляпа. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 95. Търпеливи читателю, написах този фейлетон не само пос-лучай Седмицата на книгата, но и защото горя от желание да подобря рекорда за най-невероятна история. Тонич, ББК, 81. На княза съвсем не му беше до стария Ан-гелари, нито пък гореше от нетърпение да се срещне с преподобния Исай. А. Гуляшки, ЗВ, 345. // Прен. За бузи, чело, лице и др. — ставам много топъл и се покривам с руменина вследствие на силно изживяване или удар; руменея. Лицето й гореше, гърдите й дишаха чежко. Г. Райчев, Йзбр. съч. II, 67. Тя се изви и така махна с ръка, че Манчо,.., се хвана за бузата:.. Свиленка не се и разправя повече с него, макар да показа юмрука си, макар още да гореше бръснатата страна на Манча. Кр. Григоров, И, 57. Бузата му още гореше от плесницата, в душата му кипеше злоба и той не мислеше за нищо друго освен за мъст. Й. Йовков, Ж, 1920, 35.
ГОРИ ми несв.у непрех. 1. Изпитвам физическа болка, подобна на парене в стомах, гърди, корем и др. — Ох, дядо Коста, тежко ми е, сърце ма боли, гори ми нещо в гърдите. Л. Каравелов, Съч. IV, 10. И мама се усмихва: — Е, щом толкова настояваш .. направи един ошав, следния път .. Все ми гори вътре. В. Бончева, АП, 69.
2. Прен. Изпитвам остра душевна болка, страдам. Болен съм, болен, нещо ми гори в душата. Момчила не мога да прежаля. Ст. Загорчинов, ДП, 481.
О Гори ми главата. Разг. Обзет съм от една единствена мисъл, проблем и не съм в състояние да разсъждавам. Бъркола се олюля. Щракна меча, като издърпа съвсем малко острието от канията и се втурна към палубата. Очите му не виждаха нищо, главата му гореше — той отиваше да убие дес-пота. Д. Добревски, БИ, 38. Гори ми сърце <то>. Разг. 1. Усещам силна жажда или болка. Гори ми сърцето за водица. 2. Изпитвам някаква мъка. Горете ми, тънки дари, така гори мене сърце / от бащини ми страхове, / от майчини ми жалбови. Нар. пес., СбАИ, 289. Горя в (на) огън. Разг. Намирам се в много тежко положение, имам големи неприятности; подложен съм на големи изпитания, трудности. И пак той [Рюшди бей] бе пострадал най-много от гяурските своеволия: през последните години от неговите два чифлика бяха избягали над тридесет души селяни и все по-млади, работни люде .. Пашите гледат пашалъка си, а такива като него направо в огъня горят. Д. Талев, ПК, 293. Горя между два огъня. Разг. Намирам се в много тежко положение, имам двойни неприятности, подложен съм на двойни изтезания. — А защо не заминете при родителите си? — Не мога! Нали мъжът ми е румънец? Ех, писано ми било да горя между два огъня! Г. Белев, КР, 88. Горя, не кадя. Диал. Силно съм ядосан, но не проявявам яда си, не избухвам, старая се да се въздържам. Успокой се, няма защо толкова да се вълнуваш, виждам те, че гориш, но не кадиш. Огън гори на главата ми. Разг. Имам големи грижи. — Сто и двайсет хиляди жетвари съм турил на чифлика си .. Искат хляб, искат вода, искат пари. Огън гори на главата ви, ви казвам, огън! Й. Йовков, ПК, 30. — Никого не слушам. На главата ми огън гори. Утре мога да остана гол на улицата. Д. Немиров, В, 39. На главата му огън гори, пък той хабер няма. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 281. Покрай сухото <гори> и суровото. Разг. Употребява се, когато заедно с виновния пострадва и някой невинен. Е, на някои повече стегнаха каиша, ала какво да се прави, такива са времената — покрай сухото гори и суровото. К. Калчев, СТ, 10.
ГОРЯ2, -йш, мин. св. -йх, несв.у прех.
1. Правя нещо да бъде обхванато от огън, унищожавам нещо чрез огън; паля. Натопени в газ и запалени стиски слама, фърга-ни в черквата, във вид на огнени езици пържили, горили телата. Ив. Вазов, Съч. XVI,
106. Тогава тя го дръпна за яката .. — Кой поразенико, ти каза да ми гориш джубето, казвай! — Какво джубе? — погледна я то плахо. — Нищо не съм изгорил. Г. Карасла-вов, Тат., 207. Тук [в затвора] беше и моят другар Цветко Церовченина, с когото хо
