ГОРНЯНКА, ж. Диал. Горянка. Горнян-ка Неда млада зелена. Н. Геров, РБЯI, 236.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОРНЯНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от горнянец. Днеска Иванчо замина, / утре Иринка сгодева / за едно момче горнянче. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 55. Слязло ми й момче горнянче, влашки говеда караше. Ст. Младенов, БТР I, 456.
ГОРОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от гора; горски. До Хаимбоаз планината е покрита с букова гора;.. Горовите места се намират чак до Оазиса, който лежи между Шипка и Габрово. П. Хитов, МП,
150. Войник трапеза не знае, /.. морава му е постелка, / .. горово листче — покривка. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 11, 1038. — Гор-чо, любе Горчо, / нали ти бях рекла / ти да ми набереш / от гора горов лист. Нар. пес., СбВСт, 693.
ГОРОГЛЕД, мн. няма, м. Сорт сладък пипер, със средно големи пиперки, най-често сплеснати от двете страни. И какво ли няма на този пазар! Едра загария, царевица,.., червен гороглед, от който очи не откъсваш. Н. Каралиева, Н, 60.
ГОРОЛОМ1 м. Диал. 1. Много силен вятър, който обикн. поваля много дървета в гората. Дали и сега там [в планината] кънти понякога гороломът тъй, както някога го беше слушал като дете. Кр. Велков, СБ, 18. Горолом кънти и кърти / дървеса вековни, / вие яворови пръти / с ревове гръ-мовни. Т. Харманджиев, П, 90. Какво ми се татък чуе, /коладе ле, /.., /дали ми е вихър вятър, / или ми е гороломи. Нар. пес., СбВСт, 299.
2. Оголено място в гора, където дърветата са повалени от буря (Ст. Младенов, БТР).
3. Дървета в гората, повалени на едно място от силен вятър, силна буря. Направи горолом, изповали всичко. Н. Геров, РБЯ I, 236.
ГОРОЛОМ2 м. 1. Човек, който изсича, унищожава горите; гороломец. — Зайците не са опасни. Опасни са ония, с брадвите. Гороломите.. — Да, аз се казвам Гороло-мов, но съм приятел на горите. Й. Йовков, ПГ, 98. Всички наред кат соколи, вси кръвници и гороломи. Ст. Младенов, БТР I, 456.
2. Мит. Дух, който ломи гората; хала (Н. Геров, РБЯ).
ГОРОЛОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е много силен, унищожителен. Светкавицата пак излъкатуши по гърба на Балкана, и тоз час, подир нея, гръмотевицата с гороломна сила заскача и затрещя на небето, като че ще го провали. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 18. Бонъо се разяри: — тичайте, бре селяни, брее! — разтвори той гърдите си и изтръгна из тях такъв горо-ломен рев, че би пробудил и спящите. А. Страшимиров, ЕД, 197. Донесоха почти нова карабина, но я дадоха на по-стар боец, а неговата — на мене: дълга една такава, стърчеше над главата ми и вместо ремък
— връв.. Най-удивителното бе, че тя можеше да стреля. Това разбрах в една гороломна нощ. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 52. Гороломен вятър.
ГОРОЛОМЕЦ, мн. -мци, м. 1. Човек, който изсича, унищожава горите; горолом. Такъв ми е занаятът сега, — Пазя гората от гороломци, наглеждам подрастите... Ст. Станчев, ПЯС, 36.
2. Диал. Гороломник.
ГОРОЛОМНИК, мн. -ци, м. Диал. Невъздържан, буен човек; гороломец. Димитър оеше познат със своите палавства и с тежките побоища, които се стоваряха върху турци или турски доносчици.. И сега даскал Стефан беше уверен, че Димитър пак е направил някое престъпление и може би твърде голямо. Иначе за нещо дребно тоя горд гороломник не би търсил чужда закрила. Д. Немиров, Б, 133. — Що думаш, Иване, пое игуменът — и аз в младостта си бях страшен гороломник, но честта ме тикна на божия път, и ето до каква почит достигнах. Св. Миларов, СЦТ, 160.
ГОРОЛОМНО. Нареч. от гороломен; много силно. Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: „Млади опълченци, /венчайте България с лаврови венци!“ Ив. Вазов, Съч. I, 204.
ГОРОМ нареч. Диал. В гората, из гората. Бог да бие цръна арапина, / зададе се низ тесни клисури; / сви юнаци гором побегная, / останала китена девойка. Нар. пес., СбНУ X, 85. Гором йезде китени сватове. СбНУ ХХП-ХХШ, 41.
ГОРОЦВЕТ м. Название на някои горски или планински цветя — иглика, момина сълза, салеп и др. А тук дъхтеше на планински и горски цветя. Под храстите срамежливо поглеждаха медуники, някъде все още се жълтеше закъсняла иглика, другаде бяха нацъфтели къдрави гороцвети. Кр. Григоров, ПЧ, 78. Броят на излетниците, на почитателите на горските у сой и дивите планински пасища, обраснали с мащерка, гороцвет, див карамфил и теменуги, растеше от година на година. НТМ, 1961, кн. 12, 10.
ГОРОЦВЕТЕ ср. Диал. Иглика.
ГОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се състои от гора, покрит с гора; горист. Изваждаше кавала и засвирваше тъжно,.. Цялата негова мечтателна душа се превръщаше в поток от сладки и нежни звуци, в които имаше ширината на полето,.., стра-хотната тайнственост на горските усои. Елин Пелин, Съч. II, 61. Навлезете ли в горската част на „Златни пясъци“, ще добиете едва ли не впечатление, че навлизате в своеобразна джунгла. ПЗ, 1981, кн. 10, 22. Горски площи. Горски насаждения.
