ГОРНОЗЕМКА ж. Диал. Жена, която е родена или жевее в планинско селище; пла-нинка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГОРНОКРАЕЦ, мн. -айци, м. Диал. Мъж, който живее в горния край на селище; горненец1 (в 1 знач.).
— Друга форма: горнекраец.
ГОРНОКРАЙКА ж. Диал. Жена, която живее в горния край на селище; горненка (в
1 знач.).
ГОРНОКРАЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се намира в горния край на селище; горненски, горнокрайшки. Той му грабна две стовни, / тами на вода отиде / на горнокрайско кладенче. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 53.
— Друга форма: горнекрайски.
ГОРНОКРАЙЧАНИН, мн. горнокрай-чани, м. Диал. Горнокраец. И децата знаеха, че ще воюваме. Няколко дни подред между долнокрайчани и горнокрайчани край ветрената мелница се водят сражения. Ив. Кирилов, Съч. П, 120.
ГОРНОКРАЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Горнокрайски. И Тодоро са нажали, /.., / та ми на вода отиде, / на горнокрайш-ко кладенче. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 230.
ГОРНОЛУЖЙЧАНИН, мн. горнолу-жйчани, м. Мъж от западна славянска народност, който е роден или живее в Горна Лу-жица, област край р. Шпрее в Германия.
ГОРНОЛУЖЙЧАНКА ок. Жена, която е родена или живее в Горна Лужица.
ГОРНОЛУЖЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до горнолужичанин или до областта Горна Лужица. „Изложени повече на капиталистическата немска експлоатация, долнолужичаните не достигат поетичните завоевания на горнолужишки-те си братя.“ П. Вълчев, ЛП, 9. Горнолу-жишка култура. Горнолужишки сърби.
2. Като същ. горнолужишки м. Славянски език, който е запазил в голяма степен ста-ринността си и се говори от коренното население в Горна Лужица.
ГОРНОМАХАЛЕНЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Горномахленец. Всеки настояваше, че бяга най-бързо и ако има хубаво колело, ще надбяга горномахаленците. П. Славински, МСК, 25.
ГОРНОМАХЛЕНЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Мъж от махала, която се намира в горния край на селище, горномахаленец. Горномахаленците излязоха сплотени,.., — те от дълго спореха и воюваха с източните си съседи за върха на каменните кариери. Т. Харманджиев, КЕД, 154.
ГОРНОМИЗИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Западна Мизия.
— Друга форма: горнемизи`йски.
20 Речник на българския език, т. III
ГОРНООРЯХОВСКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от Горна Оряховица (град в Северна България). През ония паметни дни, когато нестихващи топовни гърмежи оглясаха старопланинските скатове, на горнооряховския пазар върлуваше арбанашкият чорбаджи Тодор. А. Каралийчев, ТР, 193. В града влизаха момци и зрели мъже — по дряновското и севлиевското шосе, през Дервентската бариера и по стръмното горнооряховско шосе под Арбанаси. В. Ге-новска, СГ, 317.
ГОРНООРЯХОВЧАНИН, мн. горноо-ряховчани, м. Мъж, който е роден или живее в Горна Оряховица Десетина млади гор-нооряховчани се завтекоха към това място. Ем. Станев, ИК I, 504.
ГОРНООРЯХОВЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Горна Оряховица.
ГОРНОЧЕЛЮСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Анат. Който се отнася до гор-ната челюст на животно или човек. Лицевата част на черепа се намира на предния дял на черепа... Най-съществената негова част е дъвкателният апарат, който е изграден от горночелюстните и долночелюстните кости със съответните зъби. Ал. Гюровс-ки, АЧ, 88. Горночелюстен нерв.
ГОРНЯК1, мн. няма, м. Диал. Северен вятър; горнянин, горненец2. — Свирне ли горнякът през зимата — продължи Георгиев, — куче не се свърта вътре,.., но да са живи кожусите и фланелите, инак трудно се иззимва тук... Кр. Григоров, Р, 24. Че ако се разсърдя / и ако викна пак / от ледения север / студения горняк.. / веднага ще забравиш/надеждите си бързи. Елин Пелин, ПБ,
108. Коня юнак отговаря: / .. / „Мойте очи вятър ли са / вятър ли са, горняк ли са? / Мойто сърце камък ли е, / камък ли е, мря-мор ли е?“ Нар. пес., СбВСт, 741.
ГОРНЯК2, мн. -ци, м. Диал. 1. Горен воденичен камък.
2. При игра на камъчета — камъчето, което се подхвърля нагоре и после се улавя.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГОРНЯК3, мн. -ци, м. Диал. 1. Горун.
2. Събир. Много горуни, гъсто израснали на едно място; дъбова гора.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОРНЯНЕЦ, мн. -ци, м. Диал. Горянин.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОРНЯНИК, мн. нци, м. Диал. Мъж от махала, която се намира в горния край на селище; горномахленец.
ГОРНЯНЙН, мн. няма, м. Диал. Горняк1. Вей ма, вей ма, ветре ле горнянино, / ветре ле, горнянино и то долненино. Нар. пес., СбНУ XVI, 105. Повей ветре, повей, / ветре горнянино, / .., / че ми гласа развей. Нар. пес., СбВСт, 527.
