.., / съгледа го млада Магдалина, / па си шета низ горници бели. Нар. пес., СбНУ ХЬ1У, 26. // Покои, чертог. Княгиня София избра една по-малка стая за своя горница. Ст. Загорчинов, ЛСС, 52. Тя пожела да живее в дворец, подобен на византийския,.., сградиха с многоцветни мрамори плочи и стълбове ширни горници. Н. Райнов, КЦ,
37.
4. Обикн. мн. Диал. Плетеници на коса, които стоят отгоре над другите. Майка Вена си-тно плете. / Долниците бисер ниже, / горниците злато лее, / ситно плете, хитро учи. Нар. пес., Н. Геров, РБЯI, 235.
5. Диал. Най-горната дреха на невеста с шарена везба (Т. Панчев, РБЯд).
6. Диал. Горна част на набърделки (Т. Панчев, РБЯд).
ГОРНИЦА2 ж. Стъпало на стълба. Хо-ризонталната плоскост [на стълбата], върху която се стъпва, се нарича стъпка (горница или стъпало), а отвесната — чело (контрастъпало). Вл. Брънеков и др., СД,
114.
ГОРНИЦА3 ж. Диал. 1. Вид дива горска круша с дребни корави плодове с кълбеста форма и бадемовидни, леко назъбени в края листа; дребница, дивачка.
2. Плод от такова дърво; дребница. Хръ-тът не ял баница, после се научил да яде и горници. Погов.
ГОРНИЦА ж. Нар.-поет. Епитет на горска или планинска птичка. Фтичка горница пееше /и на Янка си думаше. Нар. пес., СбНУ XXVI, 160. Излезе фтичка, море, горница, / че на Стояна, море, говори: / — Стояне итра, море, войвода / мен ми омръзна, море, дадея / от тойте итри, море, юнаци. Нар. пес., СбНУ XXVI, 90.
ГОРНИЧКА ж. Диал. Стаичка в горен етаж. Добра си сълзи порони / и си навънка излезе, / че влезе в горна горничка, / разпаса синя ивица, / че са самичка кайдиса, / кайди-са и са обеси. Нар. пес., СбГЯ, 229.
ГОРНИЧКА ж. Остар. Книж. Слугиня. Но тъй трудно е за един беден скитник да види отблизо истинските милионери. Много по-лесно е да видим техните гробници и дворци. Техните лакеи и горнични, отколкото самите тях. Б. Шивачев, ПЮА, 77.
— От рус. горничная.
ГОРНИЧЪК, -чка, -чка, мн. -чки, прил. Умал. от горен. Ако и да са съществували у нас такива по-горнични школа, но тий са били навярно чисто богословски: инак старата ни книжевност не щеше да бъде лишена от историци, поети и философи. Д. Вой-ников, У, 1871, бр. 12, 181.
ГОРНИЩЕ1, мн. -а, ср. Горна част на нещо; горница. Когато шапката беше на привършване вече, остави я на масата и излезе.. и чак като се завърна привечер, я доу-ши.. — Гледайте,.. Горнището ново и долнището ново. Ил. Волен, РК, 69. Петър,., пристъпи лениво към чешмата., свали горнището на пижамата си и започна да се мие. В. Райков, ПВ, 12. Ботушите им бяха в окаяно състояние:.., със скъсани подметки и разпрани горнища — окърпени, набръчкани, мръсни. П. Вежинов, ВР, 169. Сам аз с очите си я [Елена] видях. Седи все на горнището на кулата,.. Сякаш някого чака. Ст. Загорчинов, ДП, 356.
ГОРНИЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. 1. Горната част на ярем, която лежи върху врата на впрегатния добитък. Бъкълчето, закачено за оралицата, се клатеше еднообразно и подрънкваше глухо по върбовото горнище на хомота. Г. Караславов, Избр. съч. I, 322.
2. Горното подвижно дърво на набърделки (Ст. Младенов, БТР).
ГОРНОБАНЕЦ, мн. -нци, м. Мъж, който е роден или живее в Горна баня (бивше селище в околностите на София, сега квартал на София). Светнаха жилищата на гор-нобанци. И като че ли светна нещо в душите им. Върху много от белите стени се появи малката червена табелка с надпис: „Образцов дом“. ВН, 1960, бр. 2857, 2.
ГОРНОБАНКА ж. Жена, която е родена или жевее в Горна баня. Ти горнобанка ли си?
ГОРНОБАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Горна баня. Газирана горнобанска вода. Горнобанско шосе.
ГОРНОБЪЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до Мизия и Тракия (Северна и Югоизточна България). Когато дойде за пръв път в О., консулът говореше из чаршията на горнобългарски, та някои го взеха за българин от България. Д. Талев, ГЧ, 49.
ГОРНОДЖУМАЕЦ, мн. -айци, м. Остар. Мъж, който е роден или живее в Горна Джумая (Благоевград след 1950 год.); благоевградчанин. Смесица от охридчани, дой-ранчани, банскалии, петричлии, горноджу-майци, костурчани, лозенградчани... от всички краища на поробените земи сега се чувствували господари, като всеки, който е решил да заплати господарството си с живота си. Хр. Бръзицов, НП, 299-300.
ГОРНОДЖУМАЙКА ж. Остар. Жена, която е родена или живее в Горна Джумая; благоевградчанка.
ГОРНОДЖУМАЙСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Остар. Който се отнася до Горна Джумая; благоевградски.
ГОРНОЗЕМЕЦ, мн. -мци, м. Диал. Мъж, който е роден или живее в планинско селище; планинец. Зажени се Богдан юнак, / .., / та калеса Богдан юнак / долноземци ни-кополци, горноземци тюфеклийци. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 85.
