ГОРЛИЦА ж. Остар. Гургулица. Но ще будем у всему подобна / на горлица ах! Пус-тинолюбна, / коя кога изгуби другаря, / и тражи по дол и по гора, / с жален глас му всегда она пее, / догде найде и види го где е. К. Огнянович, ЖА, 32.
ГОРНАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Дъбова гора. — Таз година добре върви. По Петковден за панаира, като отивах в града, гледам, в горнака завило вече буците. М. Яворски, ХСП, 10.
ГОРНЕНЕЦ1, мн. -нци, м. Диал. 1. Човек от горния край на селище; горнокраец. Те и без това се карат и мразят долненци и горненци, ама от известно време работата се много усложни. Чудомир, Избр. пр, 114.
2. Човек, който живее или е роден в планинско селище.
ГОРНЕНЕЦ2, мн. няма, м. Диал. Северен вятър; горняк1, горнянин. Повея вятър горненец, лельо ма, / .., / горненец, та па долненец, лельо ма, / та му шумата порони, лельо ма, / та му шумата порони / по мома, по бяло лице! Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 58.
ГОРНЕНКА ж. Диал. 1. Жена, която живее в горния край на селище; горнокрай-ка. А тези подражающи маймуни в долните или крайните градски махали, дето сяка краста иска във всички да се перчи и мери с горненките, ще ги видиш, дето не ги сееш там изникнале. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 24.
2. Жена, която живее или е родена в планинско селище. — Тука, преда си аз и, не щеш ли, току спря пред мене една другоселчен-ка: .. — Ами дали ще имаш да ми дадеш малко бял лук за семе.. — Познава се, че е горненка, че те на чесновия лук викат бял лук. Ил. Волен, ДД, 8-9.
ГОРНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който се намира в горния край на селище, горнокрайски. Едновременно с това Младен бе повикал майстори, които започнаха нящо да чукат и мажат, нящо да поправят около старата Хаджипешова къща, гдето е пред горненския мегдан. Т. Влайков, Съч. Ш, 166.
2. Който се намира в планинска местност. Селото беше доста далече от планината, из района му партизани никога не бяха де-йствували и по всичко изглеждаше, че бдителността тука не е така пълна, както в горненските села. П. Вежинов, НС, 263.
ГОРНЕНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от горненец1. Нашите са моми годени, / годени пръстен менени; / току едничка остана / и нея снощи годихме, / за едно момче горнен-че. Нар. пес., СбГЯ, 241.
ГОРНИК, мн. -ци, м. Диал. Горна част на калци или обуща.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОРНИЛО, мн. -а, ср. Книж. 1. Остар. Гърне за топене на метали; пота. За да му иде работата напред Веджвуд си привика на помощ и горнилото (пота) на химик,., и умението на художник. Й. Груев, СП (превод), 78.
2. Грънчарска или рударска пещ.
3. Прен. Тежки, мъчителни обстоятелства, изпитания. Минавайки през горнилото на колектива [в бригадата], от само себе си се обуздаваше моят свадлив нрав. Бл. Димитрова, ПКС, 20. Тоз подвиг упорит ни дигна, възроди, / духът ни из това горнило на страдания / излезе no-як, здрав и цял се подмлади. Ив. Вазов, Съч. V, 15.
— Рус. горнило.
ГОРНИНА1 ж. Диал. Север. Духна вятър от горнина, от горя, откъм север. Н. Геров, РБЯI, 235.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГОРНИНА2 ж. Диал. Нещо (обикн. пари), което се добавя, дава свръх даденото или полагаемото се, разликата в повече; горница1. „Заимодавците трябва да ся споразумеят помежду си общински, за да оставят и лихва, и горнина на своите длъжници“. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 389. „Хвалят стоките, които, колкото и да са скъпи, натоварят се още с 5-6 жълтици горнина.“ Ст. Младенов, БТР I, 455.
ГОРНИЦА1 ж. 1. Горна част на нещо; горнище1. Той избърса мустаци с горницата на ръката си. Д. Немиров, Д № 9, 133. Главната сграда, на която долницата е построена от твърд камък, а горницата само от желязо и стъкло, има изглед на па-ралелограм. Лет., 1876, 178. Горницата на обувката се е скъсала.
2. Нещо (обикн. пари), което се добавя, дава свръх даденото или полагаемото се. Парите не стигнаха, додадох нещо от себе си, но бай Славе не ме остави да платя. Тогава, за да е мир, разделихме горницата. Б. Болгар, ОП, 46. „Със запис от днес ти пращам и пари за път. В него е вписана по-голяма сума от потребната. С горницата ще те моля да купиш някой дребен подарък за детето и за мене.“ Ст. Чилингиров, РК, 255. Отбий се у златарина Димитраки и му кажи, че си искам парите. Да ми изплати главницата с горницата. А. Каралийчев, ПГ, 117. Ами ако истина държавата вземе, че ги намали тия наряди? Кой ще ти връща горницата? А. Гуляшки, СВ, 90.
3. Диал. Стая за живеене на горния етаж на къща. Баща й и тя бяха настанени да спят в горницата, в същата горница, където тя живее вече три години и в часове на умора седи на балкончето и дълго, дълго се взира в дъбовите гори. К. Калчев, ЖП, 91. Наметна се и влезе в ниската горница. Там в къта стои иконостас с образа на Христа. Ив. Кирилов, Съч. П, 51. Влизайте, казвам, в сараите, в хамбарите,.., в горници, в одаи, грабете кой каквото намери. М. Марчевс-ки, П, 53. Марко седна у честна трапеза, /
