растения — с действие върху сърцето — има много у нас. Познат е горицветът, от който се произвежда препаратът адинорм. К, 1964, кн. 4, 34.
— Рус. горицвет.
ГОРИЧКА ж. Умал. от гора; малка или млада гора. Далечен гръм раздвижи въздуха и накъсаните стъбла на горичката от гранатите и куршумите се озъбиха. К. Петка-нов, МЗК, 57. Бараката се намираше в рядка дъбова горичка. С, 1954, кн. 3, 96. Горичките преминаваха в обширни поляни. Ст. Стратиев, ПП, 115.
ГОРИЩЕ, мн. -а, ср. Рядко. Увел. от гора. Той си спомня, че в турско време,.., тия горища са били непристъпни. Ив. Вазов, Съч. ХП, 114.
ГОРКАНА ж. Разг. Злочеста, клета жена. — Прощавай, Елке... Много се измъчи ти, горкана, с нас... — Че какво има, бате
— всичко се случва — заболее човек... — Не, не това, но ти се напати с нас, в нашата къща... Г. Райчев, Избр. съч. I, 116. Послушай, мале, чуй моля, / да кажа мойта неволя що тегля ази, горкана, / от мойто либе Стояна. Ив. Вазов, Съч. I, 17.
ГОРКЙНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Умал. от горък (в 3 знач.). Румяна и Куна:.. Бабо Кито, горкинките ти внучета, — припаднаха! Ц. Церковски, ТЗ, 78. Ревнив синчец, горкинко цвете, / самичко на брегът ронливи, / — една до друга го прегръщат / и милват го вълни игриви. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 78.
2. Като същ. горкинкият, горкинката, гор-кинкото, мн. горкинките. Човек, който е за окайване, за съжаление; нещастен човек. — Какво се е случило — избягал! Просто на просто я напуснал и избягал в София. — Ами тя, горкинката, питам, тя как понася всичко това? Чудомир, Избр. пр, 240-241.
ГОРКЙНЧЕ ср. Разг. Нещастно дете. — Курбан направи ти, никому ненужен курбан.. Язък за ония горкинчета. В. Милев, РК, 50.
ГОРКИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил.
1. Умал. от горък (в 3 знач.). Той [убитият партизанин] беше бос и стъпалото на единия му крак беше почерняло от засъхналата кръв .. — Горкичкият даскал — прошепна една старица. Ем. Коралов, ДП, 94.
2. Като същ. горкичкият, горкичката, гор-кичкото, мн. горкичките. Човек, който е за окайване, за съжаление; нещастен човек. Той, горкичкият, е много болен.
ГОРКО нареч. 1. С огорчение, с горчивина; много тъжно, с голяма скръб. Едва сега Йошка забеляза майка си и горко зарида. Й. Йовков, Разк. П, 153. Сичкият Балкански полуостров е екнал от плачове и ридания на злочести майки, които оплакват горко своите обезчестени и из клани рожби. НБ, 1876, бр. 15, 57. Надписът й [на плочата на Хрельо],.., гласи: (кесарю, достоен за необичайна възхвала,) кесарицата, твоята съпруга, която ридае и страда, плаче горко (цяла обзета) от печал, като не те вижда тебе сладкий пред себе си". Ст. Михайлов, БС, 217. Като останал сам, Юсти-ниян тутакси наредил да му съберат Върховния съвет,.. Наругал ги заради тяхната историческа неосведоменост.. Сепнали се първенците и горко се завайкали, че пак първи императорът трябвало да ги подсети за назрелите исторически проблеми. Р. Ралин, НН, 14.
2. Обикн. при лич. местоим. в дат. За израз на съжаление, окайване. Друга каза, че умрелите — умрели, но теглото остава на живите и горко на клетото й сираче. Съвр., 1975, кн. 2, 13. Когато излезе от залата на конака, Андон тръгна като замаян. Онова, което се шепнеше от ухо на ухо из Тракия, тук беше жестока действителност. „Горко ни, мислеше си младият човек, без Левски накъде?“ Ст. Дичев, ЗС I, 760. Горко ни! Скръб неизмерна постигна земята ахайска! Ас. Разцветников, Избр. пр Ш, 15.
О Тежко и горко. Разг. Израз за окайване. Тежко и горко на този народ, чиито поколения отиват към бъдещето, отхвърляйки като ненужен товар знанието за миналото на своите бащи и майки. В. Йосифов, Избр. тв I, 204. Свой своего не храни, тежко и горко кой си го няма. Погов.
ГОРКОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Горчивина. Но какво е било влиянието на тези техни списания връх общежитието? Ето какво. Те [безбожни] са повредили надеждите на много семейства;., и тъй са довели мнозина до горкостите на смъртта с най-голямо отчаяние. И. Тонджоров, Лет., 1872, 165. Сладостта приноси горкост. П. Радев, КТБР, 66.
ГОРЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който може да гори. Органичната и пиритна-та сяра спадат към отделящите топлина елементи на топливото и заедно образуват така наречената горлива сяра. К. Дой-чев, МП (превод), 28. За да се получи негасена вар, необходимо е варовикът да се загрее (изпече) в специални пещи. Като гориво в тези пещи се използуват каменни въглища или горлив газ. Хим. УП кл, 1965, 71. Горливи изкопаеми.
ГОРЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Хим. Качество на горлив. Всяко материално тяло, учи Парацелз, в това число и човешкият организъм, се състои от основните „елементи“ живак, сяра и сол. Живакът е носител на свойството летливост, сярата — на горливост, а солта на разтворимост. Б. Илиева, КХСН, 26. Горливостта на въглена е съразмерна с гъстината му. Ч, 1870, бр. 5, 156.
