твоите тайни. — Добре — рече примирително Венчев. — Не се горещи много. Д. Та-лев, ГЧ, 87. — Отваряй си очите! — изръмжа на румънски високият. — Не се горещи...
— започна Левски. Ст. Дичев, ЗС П, 163.
ГОРИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Който е предназначен за горене. Горивни или енергетични полезни изкопаеми са въглищата, нефтът и земният газ. Геогр. X кл, 57. В нашата страна се изразходват с тонове горивни материали — бензин и газьол.
2. Който е свързан с горене. В пещта въздухът участвува активно в горивния процес, като спомага да се отдели скритата във въглищния прах химическа енергия във вид на топлина. К, 1963, кн. 8, 34. Горивни газове. Горивна смес. Горивна уредба. Горивна помпа. Горивна камера.
ГОРИВНО-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: който е свързан с гориво, напр.: горивносмазо-чен.
ГОРЙВНОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е свързан с транспорта на гориво. Горивнотранспорт-ни съоръжения.
ГОРИВО, мн. горива, ср. Материали за отопление или за привеждане на мотор в движение. През цялото време на жътвата комбайнът е спирал само по два пъти на ден: да го гресират и да заредят трактора с гориво. Ст. Поптонев, ОБЛ, 103. Най-важният източник на енергия за съвременното човечесво са горивата. Това са вещества, които при горенето си освобождават химически свързаната енергия под формата на топлина. Ал. Спасов, ХТГ, 4. Естествени горива са кафявите и черните каменни въглища, антрацитът, торфът, дървата, нефтът и земният газ. К. Славомиров, Т, 301. Дизелово гориво. Атомно гориво.
О Твърдо гориво. Гориво, чието агрегатно състояние е твърдо (дърва, торф, каменни въглища, дървени въглища и др.). Течно гориво. Гориво, което при нормална температура се намира в течно състояние (нефт, бензин, газ, газьол, мазут). Ядрено гориво. Физ. Вещество, което се дели и дава енергия в ядрен реактор. Ядреното гориво е най-концентрираният вид енергетично гориво. Така 1 кг такова гориво е равностойно на 2500 т висококачествени каменни въглища. Ел. XI кл, 1965, 15.
ГОРИЛА ж. 1. Род човекоподобни маймуни с едро мускулесто тяло, без опашка, с груба черна козина, които живеят в гористи и скалисти места на Западна Африка.
2. Прен. Жарг. Пренебр. Телохранител на важна, известна или много богата личност.
— От гр. yopiXA.cn през нем. Gorilla.
ГОРЙЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Книж. Клада. На сърцето само ся стои да благодарим — така си мислят нашите хубавици, затова, дето наместо кръвавата жарава на горилищата днес ни огрява зора от всеобща веротръпимост. Лет., 1874, 105.
ГОРИЛКА1 ж. Диал. 1. Болест по лозята; балсара, мана.
2. Люта ракия; лютица.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГОРЙЛКА2 ж. Диал. Вършина за горене. Да отида пак от оскрушата на таласъ-мената къща да донеса горилки. П. Тодоров, Събр. пр П, 164.
ГОРИЛОПОДОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който прилича на горила. Присъствието на тоя горилоподобен, космат като протопоп Дели Иван не се усеща веднага.. Дели Иван наближи с котешка стъпка, сложи се на масата и протегна къде мене едрата си лопатеста ръка. Н. Хайтов, ПП, 98.
ГОРИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който може да гори, който има свойството да гори. Този метод, при който цялата горима маса на въглищата без остатък се превръща в газ, се нарича газификация. Д. Русчев, НЗ,
25. Горими материали.
ГОРИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е покрит, обрасъл с много гори; горски (в 1 знач.). Оттук започваха гористите възвишения пред балкана — откриха се дълбоки долове, обрасли с бук и дъб. Ем. Станев, ИК
I и П, 258. Скоро пътеката се превръща в тясна дъбова алея. Гористите скатове приближават изведнаж, встрани червенеят дрянове, отрупани с плод. К. Константинов, НЗХ, 11. Луната прозираше вече иззад средния горист хълм. М. Вълев, ПСС, 34. Гористият склон на планината се гънеше като диплите на широка дреха. А. Дончев, СВС, 71. Пътят лъкатушеше по гористия полуостров на Сандрово. В. Геновска, СГ, 129. Гориста местност.
ГОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Горивен. Като главно условие за практическото употребление на една сушилка трябва да се вземе това, да може тя при възможност по-малко горителен материал да произвежда много топлина. Гр, 1906, бр. 10, 146.
ГОРИЦА ж. Умал. от гора; горичка. Кавал свири на поляна, на поляна, край горица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 24. Дето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади,.., гюлови градини,.., пресни поляни,.., и всичко това, прошарено с купове горици от кестени, орехи, сливи. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 132.
ГОРЙЦВЕТ м. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови, което се среща по каменисти места и се използва в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; слетикоса. Adonis vemalis. Подобни
